Министерство на културата на Република България

               Изкуството на средното поколение български художници, към които принадлежи Асен Милчев, притежава известни особености, които го отличават от това на всички негови предходници. Една от основните причини за това е настъпилото освобождаване от характерната за предишните периоди на политическо развитие на България регламентираност на политическите и социални условия на живот, които от своя страна оставяха своя пряк отпечатък и върху духовната сфера като цяло, и в частност на изобразителното изкуство. Художниците родени през 50-те години направиха първите сериозни опити да преодолеят “социалната поръчка”, определяща до тогава същностните черти на българското изкуство в продължение на почти три десетилетия и обърнаха поглед към образците и направленията в модерното западноевропейско изкуство. Живеейки на една своеобразна граница между два периода и като реакция на ограниченията, с които е трябвало да се съобразяват, тези художници съвместяваха в своето мислене едновременно нови и традиционни подходи. Именно тук се корени основното различие между тях и художниците, родени в периода от началото на 60-те до началото на 70-те години - българските творци формират своите пластически възгледи в условията на тотална информираност по отношение на последните художествени течения, определящи съвременния облик на модерното изкуство и имат възможността да поставят себе си в една нова културна ситуация, която играе главна роля за тяхното себеутвърждаване. Съзнателният избор в начините на изразяване е понятието, което вече играе ключова роля. Неговият диапазон е достатъчно разширен и позволява обхващането на разнородни и неедновременни в исторически план явления от характерните началото на новото българско изкуство до авангардните форми на работа, включващи пърформанса, хепънингите или видеоинсталацията. Поради това техният избор, като резултат не на ответна реакция спрямо наложени отвън ограничения, а на свободно постигнати характеристики, има по-голяма устойчивост в сравнение с творчеството на предишното поколение български художници. В тази устойчивост се крие потенциалната възможност с последователна работа в избраната посока, без да се разпиляват усилията и времето на твореца за експерименти във полярни области от съвременното изкуство, да се постигне по-бързо и по-уверено до чисто индивидуален стил на работа. А този стил може да бъде само следствие от наслагването на множество малки елементи, които се избистрят и конкретизират постепенно в процеса на работата.
   Водеща роля в живописните творби на Асен Милчев е определена на сюжети, свързани с психологическата нагласа на човека. Централното място е отделено на личността, внимателно разглеждана самостоятелно и едновременно с това като малка част от обществото, към което, по силата на някакви обстоятелства или по свой собствен избор, принадлежи. Тук рефлектират въпросите за отговорността при избора на житейска позиция, за непреходността на моралните стойности, към които човек се придържа и подчинява собствените си действия.
   Формалните средства при изграждането на своите картини Асен Милчев се стреми да синхронизира с посланията, залегнали в основата на сюжета. В унисон със сгъстената емоционалност на всяка творба се търси и съответният пластичен език, който неусетно образува нейната атмосфера. Не толкова външното правдоподобие, колкото чувството за жизненост на изображението направлява движението на неговите ръце. Предпочитанията на художника към неголемия формат също имат своята логика. В него връзката със зрителя се осъществява като резултат от чувствителност, имаща за цел да предизвика духовно и интелектуално съпричастие.