|
(19.10 - 01.11 2022)
МоЙте градини
Графична изложба на Людмил Георгиев
Галерия „Средец“ на Министерството на културата
София, бул. „Александър Стамболийски“ 17
Вернисаж: 19 октомври от 17 до 20 ч.
Погледнато обобщено градината може да бъде мислена като късче земя, плод на извечния човешки стремеж за подредба. Още преди хилядолетия желанието за сътворяването на порядък, различен от този, действащ в естествената природна среда, провокира хората да сътворят първите градини. Неслучайно едно от Седемте чудеса на света, макар и днес изчезнало, е построеният от асирийската царица Семирамида комплекс от висящи градини във Вавилон. Мястото, където според историческия разказ, в епохата след помитащия Всемирен потоп, е издигната Вавилонската кула. Библията ни дава информация, че човеците, разпръснати по земната твърд, дотогава говорят един език, но опитът им да съградят кула, с която да достигнат небето, разгневил Бог. Нещо повече – Той така се огорчил от дързостта им, че като своеобразно наказание създал различните езици човешки и ги разпръснал по земята. Така, в генерираното отчуждение и хаос, на човека е отсъдена извечната потребност да съгражда порядък и подстъпи в общуването си с Другия.
Именно в контекста на тази потребност може да бъде мислена и новата изложба на Людмил Георгиев – „Мойте градини“. В графичните разработки, обединяващи последните му творчески търсения в полето на графиката, авторът, в опозиция на усещането ни за безпрецедентен безпорядък, търси своите градини. Онова късче пространство, в което може да си играе на Демиург. Но както сам художникът отбелязва: „Това не са райските градини, нито пък „Градината на земните удоволствия“ на Йеронимус Бош. Това са просто мойте градини“. И вгледаме ли се в графичните му творби, подредени в изложбата, няма как да не констатираме, че в тях авторът е побрал собственото си разбиране за ред. Територии, в които със средствата на графиката той съгражда живописните си градини – огрени от светлината, на слънцето или луната, кой може да ни каже. Градини, в които в привидния безпорядък изниква неподозирано хармонично единство, генерирано от чувствителността на художника към заобикалящата го действителност. Това са градини, които не приличат на нищо друго изпреди, но в същото време можем да „пристъпим“ в тях като в нещо свое, лично. В тях всяко отчуждение се е превърнало в омиротворяваща сила, а в привидния хаос линии и петна се свързват в непредставимо единство. Досущ като в градина на земното удоволствие, досущ като в едно лично райско селение, в което грях и удоволствие, страдание и очищение продължават да бележат собствената ни човешкост.
Д-р Пламен Петров
Людмил Георгиев е роден на 11 януари 1962 г. Член е на Съюза на българските художници от 1994 г. Живее и работи в София. От 1987 г. участва в множество национални и регионални графични изложби. Освен това негови творби са селектирани за редица международни изложби в Италия, Германия, Австрия, Полша, Сърбия, Македония и Япония. Людмил Георгиев има индивидуални изложби в Париж, Белград, Берлин, Франкфурт и други градове в България и чужбина. Носител е на български и чуждестранни награди. През 2018 г. създава първата по рода си у нас галерия за графично изкуство – “Grafikart”. От 2017 г., в сътрудничество с Министерството на културата на България, на всеки две години организира Национален конкурс за графика – класически техники.
Изложбата ще бъде отворена за посетители до 31 октомври 2022 г. включително.
|
|