|
|
|
Изложба „Царският цвят цинобър в тракийската и римската култура по българските земи“ |
|
|
|
|
|
обратно
|
|
|
(02 - 16.03 2021)
Институтът за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ към Българска академия на науките (БАН) с подкрепата на проект ИНФРАМАТ и със съдействието на Националния археологически институт с музей към БАН, Регионален исторически музей – София, Регионален археологически музей – Пловдив и Министерство на културата представя изложбата „Царският цвят цинобър в тракийската и римската култура по българските земи“ от 02 до 16 март 2021 г. в галерия „Средец“, бул. „Александър Стамболийски“ № 17. В нея се показват 22 обекта на тракийската и римската култура по българските земи, в които е документирано използването на цинобър или предстоят изследвания на използваните пигменти. На територията на България са изследвани множество сакрални градежи, в които има цветова украса. На много малко от тях са проучени използваните пигменти. Те се вписват изцяло в Средиземноморския контекст за декорация на монументални градежи. Цинобърът е изключително ценен и е натоварен с определена символика и функции, които само комплексни изследвания могат по-цялостно да разкрият.
Още от зората на човешката история цветовете имат съществена роля в ежедневието и най-вече в религиозния живот. Във вярата и обредността те са със сакрално значение и са разработени като кодове и следване на определени правила и модели на използването им. Всяка култура има своя цветови език. Обикновено той е тясно свързан с цветовите езици на обществата, с които има близки културни връзки. Някои цветове обаче са универсалия за всички култури. Червеното е такъв цвят. В Древността и Средновековието „чиста украса“ без функции не съществува. През Средновековието цветовете са считани за опасни и изкусителни. Затова оттогава се кодифицира със записани правила къде кой цвят се поставя и какъв пигмент се употребява. През Средновековието, за разлика от Античността, безцветието е считано за религиозно, а оцветяването – за светско. Цветова украса, която включва и цинобър, на постройки, съдове, култови антропоморфни и зооморфни фигури и други предмети с ритуални функции, а и свързани с бита, се наблюдава още от неолита. Древна Тракия като част от Югоизточноевропейския и Средиземноморския свят не остава настрана от цветовото изра зяване на религиозни и светски идеи.
В изложбата могат да се видят снимки на вече загубени за науката фрески, съхранявани в архивите на институциите, които организират изложбата и в частни архиви.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
обратно
|
|
|
|
|
|
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
11 |
12 |
13 |
14 |
15 |
16 |
17 |
18 |
19 |
20 |
21 |
22 |
23 |
24 |
25 |
26 |
27 |
28 |
29 |
30 |
31 |
|
|
|
|
цялата програма »
|
|
|
(09.10 - 09.11.2024)
Министерство на културата обявява конкурсна сесия за предоставяне на финансова подкрепа по Програма „Нематериално културно наследство“ (професионални ансамбли и носители на нематериалното културно наследство) за 2024 г. за дейности на професионалните фолклорни ансамбли (09.10.2024) »
(09.2024 - 31.10.2025)
Резултати в сесия за разпространение на спектакли и концерти в областта на музикалното изкуство, реализирани от културни организации, осъществяващи професионална дейност в областта на музикалното изкуство, които не са държавни или общински културни институти »
|
виж всички »
|
|
|
(26.09 - 11.10.2024)
Галерия „Средец“ на Министерството на културата представя проекта на Юлиян Табаков, озаглавен „Виждам те“ »
|
виж всички »
|
|