|
(19 - 29.06 2017)
Арменският художник с българско гражданство ще представи над 20 живописни платна в годината, когато навършва 65 години. Експозицията, озаглавена „Аршак”, се организира със съдействие от посолството на Република Армения у нас, а куратор е проф. Аксиния Джурова.
Аршак Нерсисян е роден на 1 ноември 1952 г. в Армения. Завършва Ереванската художествена академия, специалност „Живопис” и „Графика”. Специализира в Санкт Петербург, Литва и Латвия. В Армения работи като художествен редактор за списание „Жените на Армения”. През 1994 г. идва в България за първи път като представител на «Фонд култура» на Армения. За втори път идва през 1996 г. и остава да живее в България като художник на свободна практика, като получава и българско гражданство. Участвал е със свои творби в изложби в Иран, Франция, Финландия и Русия и има десетки самостоятелни изложби у нас. Рисува илюстрации към сборници с поезия. В България е илюстрирал книгата „Арменски народни приказки” и „Духът на Армения”. Участвал е в изписването на църквата „Св. цар Борис-Михаил Покръстител” и параклиса „Св. Анна” във Варна през 1997 г. През 2002 г. участва във възстановяването на Арменската църква в морската ни столица.
Критиката отбелязва за Аршак Нерсисян, че изследва възможностите на вариантност, основана на различни стилистики, което е присъщо на динамичната му природа. Определят стила му като странно съчетание на южен темперамент и на една изискана и рафинирано северняшка школа, които раждат интересни сюжети, нарисувани с деликатност и майсторство.
За експресионистичния неокубизъм на Аршак Нерсисян
Аксиния Джурова, по повод юбилейната изложба в Галерия „Средец“
Определят Аршак като художник с непрекъснато променяща се стилистика, характерна с насеченост на мазките, с динамично редуване на цветовите съчетания, на светлината и сянката и топъл южняшки колорит. Но така ли е всъщност? И кое е това, което го прави така разпознаваем сред останалите художници?
„Не, че сменям стила – казва художникът – но пробвам по друг начин направата на картината, въпреки че формите си остават мои. Концепцията, скелетът на картината, изкривяването на сградите е факт. То и в реалния живот сградите ги виждаш наклонени, но при мен е засилено. Всеки архитект може да ме разстреля, защото няма такива сгради. Но всъщност, картината е моята държава и както искам, така си правя нещата вътре. Тук съм хазяин и съм в свой свят без глад и война.“
Откъде идва тази негова естетическа платформа и творческа жизненост, тази на пръв поглед вариативност на художествения изказ при определен афинитет към кубизма и декоративно експресивен похват, простиращ се от дисонансни съчетания на цветовете, до деликатни монохромни преливания?
Изминал пътя от Армения до Финския залив и България, възпитаник на Художествената академия в Ереван, специализирал в Литва и Латвия, Аршак Нерсисян работи и твори повече от 20 години в България, ако сметнем първото му пристигане през 1994 г. за начало на трайното му оставане след 1996 г. И въпреки че приема България като втора родина, той определено е арменски художник с афинитета към контраста на цветовете, но също и френски - с кубистичните си и фовистки решения, и български - с избора на някои от сюжетите си. По отношение на стила, може би най-точното е да го определим като експресивен неокубист и не защото той самият така се определя: „Интересува ме вътрешната конструкция и композиция. Картините ми не са чист реализъм, но общата композиция е пречупена през кубизма“, а защото упорито и последователно в своето развитие извървява пътя до него.
Ако проследим корените на изкуството и естетиката му, то те ни насочват към художниците от началото на ХХ век, обединени в т. нар. движение „Бубновый валет“; опиране на изкуството на примитива с неговата органичност и самобитен език, различен от ретроспектизма на „Мир Искусства” и салонния му характер. Това са тези, които са преминали през експеримента на Френското изкуство – фовизма, т.е. през течението на дивите, отличаващо се с крайна експресия, както и през сезанизма и кубизма, характерен с разбиването на живописното пространство на картината и постигане на пространствена многоплановост. Тези художници и техните руски последователи успяват да разширят пластичния изказ чрез декоративност, яркост на цвета, фактурна сложност, запазвайки една подчертана жизнерадост. Аршак доразвива тези тенденции, за да изработи своя експресионистичен неокубистичен стил. В картините му, които ще видим в изложбата („В ателието”, „Момичето и луната”, „Натюрморт”, „Къпещи се”, „След спектакъла”, „Носталгично”, „Диалози край морето”), присъства сезанистки отказ от оптическа перспектива, извеждане на формата чрез редуциране на обема и превръщането му в геометрични фигури, подобно на това, което се постига в аналитичния кубизъм. Но особеният симултанен поглед от различни гледни точки, който Аршак владее, както и третирането на цвета извън природната адекватност, внасят особена лиричност, примесена с чисто негов съзерцателен мистицизъм, плод на личностно преживяване на сюжета. Така изящната мадона е потънала от сиво-перлената гама до ярките контрасти на цветните петна („Утрото на една дама”, „Нощна жега”, „Момичето с червена рокля”), в които прозира преработката на европейската традиция от първите десетилетия на ХХ век, през южняшкия темперамент на художника и традициите на Мартирос Сарян.
Сочната живопис на Аршак, която художникът ни представя по повод своята 65-годишнина, известна със своята чувствителност към колорита и композицията („Преди буря”, „В средата на лятото”), ни връща към едни от най-енергичните експериментатори във френската и руската живопис, а в последните десетилетия - и в българската. Точно сред тях, според мен, трябва да търсим и инвенциите на Аршак Нерсисян, преработени от неговата собствена чувствителност и умение. В този смисъл той е художник, който не можеш да сбъркаш с други, и най-яркият сред българската гилдия неокубист.
Изложбата продължава до 28 юни включително.
|
|