(22.02 - 18.03 2017)
На 22 февруари (сряда) от 18.00 ч. в галерия „Средец” на Министерството на културата ще бъде открита ретроспективна изложба по повод 90 години от рождението на Тодор Панайотов (1927-1989). В експозицията са включени 36 живописни платна и графични творби, а любопитният момент е, че живописните произведения в голямата си част досега не са били представяни пред широката публика. Работите, включени в колекцията, са собственост на семейството.
Припомняме, че в галерията на СБХ през 2009 г. бе организирана изложба на Тодор Панайотов, като бе издаден и каталог с творби на художника. В изказванията по този повод на Ружа Маринска и Светлин Русев бе подчертано, че Тодор Панайотов може да бъде приравнен само с най-големите имена от съвремието и че едва сега започва анализът и осмислянето на неговото изкуство от теорията и изкуствознанието.
Кураторът Сузана Каранфилова отбелязва, че Тодор Панайотов навлиза в официалния художествен живот в края на 50-те и началото на 60-те години с литографии в класическа технология. Сред първите листове са "Селянки", многократно рисувани в цикли. В произведенията си „Кестени – Париж” (1959), „Париж” (1959), „Глава” (1959), „Седнала жена от Карловско” (1962), „Жена сади картофи” (1963) и др. той прилага чиста литография. Това, което ги отличава, е индивидуалният подход към рисунката и припокриването между отношението към темата и силата на изразните средства. Идеята за жената като символ на духовната сила е изразена чрез ясна и монументална форма върху литографския камък. За „Глава на жена” авторът получава Златен медал на Първата национална младежка изложба през 1961 г., което е важно публично признание на качествата му като творец.
Тодор Панайотов е един от първите графици през 70-те, които експериментират в смесена техника с фотодокументален елемент. Под влияние на хиперреализма в Германия през 60-те години, навлязъл през 70-те като една от тенденциите и в българското изкуство, той създава графиката „Владайското въстание” (1978) – доказателство, че никога не е бил безразличен към съвременните европейски тенденции.
Художникът Тодор Панайотов е смятан за един от големите български графици не само в контекста на своето поколение, но и в историята на българското изкуство. Той е от типа художници – явления, които не създават революционни промени в развоя на изкуството, но концентрират естетиката на времето в съчетание с богат талант и силна личност. Затова сега не само за широката публика, но и за специалистите, ще бъде интересно наред с по-познатите графични творби на Тодор Панайотов да се запознаят и с живописните му произведения.
Изложбата, посветена на 90 години от рождението на Тодор Панайотов, ще продължи до 14.03.2017 г. в галерия „Средец” на Министерството на културата.
Тодор Панайотов
1927, 27 април - Роден в София.
1947-1953 - Следва в Художествената академия, специалност „Илюстрация”. Дипломира се при проф. Илия Бешков.
1953 - Първо участие в ОХИ с илюстрации към „Записки по българските въстания” от Захари Стоянов.
От втората половина на 1950-те години влиза в художествения живот. Участва активно във всички ОХИ в България и в редица международни графични изложби:
Сао Пауло (1963, 1967, 1971, 1973), Краков (1966, 1968, 1970, 1974, 1984), Флоренция (1970, 1972, 1974), Любляна (1971, 1973), Лугано (1960), Буенос Айрес (1968) и много други.
1958 - Художник на филма „Отвъд хоризонта” на Захари Жандов.
1959 - Участва в Международното младежко биенале за изобразително изкуство в Париж.
1961 - Участва в Първата изложба на младите художници в София. Литографията „Глава” е удостоена с първа награда.
1963 - Първо участие в Международната изложба на книгата в Лайпциг. Получава бронзов медал за илюстрациите си към „Под игото” от Иван Вазов. По-късно илюстрира „Епопея на забравените” от Иван Вазов (1977), „Разкази” от Йордан Йовков (1980), „Стихотворения” от Христо Ботев (1981) и др.
1970, май - Едномесечен престой в Индия.
1972, март - Първа самостоятелна изложба „Рисунки от Индия” в галерията на бул. „Цар Освободител” 6 в София.
1973, 16 март - 4 април - Самостоятелна изложба в галерията на
ул. „Раковски” 125
1974 - Посещава Испания.
1976 - Два месеца в Cite des Arts, Париж, където представя самостоятелна изложба.
1978 - Самостоятелна изложба, показана в художествените галерии в Сливен и Русе. Изложба в Стария град – Пловдив.
1981 - Самостоятелна изложба „Графика и рисунки” в галерия „Ам
Вайдендам, Берлин.
1981 - Съорганизатор и участник в Първото международно биенале на графиката във Варна. Получава Голямата награда. Участва във всички следващи издания на биеналето през 1983, 1985, 1987 и 1989 (посмъртно).
1983 - Посещава Холандия.
1983 - Самостоятелна изложба в Дом „Витгенщайн”, Виена.
1983, май - Самостоятелна изложба в рамките на Второто международно биенале на графиката, Варна.
1984 - Самостоятелно представяне на Есенните изложби в Стария Пловдив.
1984 - Пътуване в Италия.
1987 - На „Шипка” 6 открива самостоятелна изложба „Графики и рисунки” – най-мащабната в неговия творчески път. Представя 120 творби – офорти, литографии и рисунки в смесена техника.
1989, 24 февруари – умира в София.
2001,октомври-ноември – Голяма ретроспективна изложба в Националната художествена галерия, София.
С родови корени в българската история, откъдето беше изнесъл не само топло чувство към земята ни, но и възрожденска почит към баща и прадеди, Тодор Панайотов идва в българското изкуство в трудно и преломно време – втората половина на 50-те години. Дар на съдбата е, че има за учител Илия Бешков – голям художник и мъдрец. Пак съдбата го събира в ателиетата на Художествената академия с Христо Нейков, Борислав Стоев, Златка Дъбова, Жана Костуркова, Михаил Петков, за да преодолеят заедно догмите на соцреализма и внесат свеж полъх в българската графика. За историците на нашето изкуство той ще остане една от най-представителните фигури, обновили художествения език през 60-те години. Тогава той създава емблематични за времето и за цялата българска графична школа творби.
***
Беше му отредено да живее и през 70-те и 80-те години. Тогава дойдоха зрелостта и признанието. Когато днес се връщаме към неговите творби – епичните пейзажи, в които отекват тежките стъпки на националната ни съдба, композициите на историческа тема - заклинателно лаконично изчертани, градските мотиви – пронизани с острота и самотност, до късните космически по внушение образи-структури, разбираме колко трудно е било на този избраник на съдбата да крачи по своя път.
***
Пределната лаконичност във фигуралното, почти аскетичната предметност правят образите да звучат като метафори. Търсенето на вътрешните оси на нещата – в противовес на видимото, напрежението да се улови същността във форма, а оттук склонността към геометризиране на обемите и ритмизиране на фигурите, са атрибути на модерното изкуство. Но при Тодор Панайотов те имат и личен аргумент – своеобразна чувствителност, нагласа към поетичното структуриране на образа.
***
Увлечението по рисунката, през последните му години все по-често с живописна доминанта, не противоречи на казаното и съществено допълва представата за автора. Тук той се отдава всецяло на образната стихия. В сравнение с печатната графика процесът е по-динамичен и волен. Може би жестът придава внушителност на тези рисунки, а припламванията на цвета в приглушените хармонии усилва техния драматизъм.
***
У Тодор Панайотов характер и независим дух съжителстваха с мащаба на една дарба, за която беше трагична потребност и трагична невъзможност да се изрази в пълнота. Той носеше в себе си жажда за простор, за висини и скорости, каквито не намираше у нас – сред местните нрави, представи и темпове. Диапазонът на неговата личност се разкриваше в общуването му с имена и личности от друг ранг. Присъствието в тукашното обществено пространство го изправяше пред изпитания, но човешката и творческа дълбочина му даваше сила да надмогне компромиса.
***
Тук, в нашите краища, обременени от комплекси, сме склонни лесно да използваме превъзходната степен. Но за Тодор Панайотов тя е наистина уместна. Той имаше своя висока мярка за нещата – в изкуството и в живота. След години – убедена съм в това – безпристрастният ценител ще види в негово лице не само един от обновителите на графичния език у нас през втората половина на XX век, но и най-мощната фигура на цяло едно поколение.
Откъси от студия на Ружа Маринска
|