На 6 октомври (четвъртък) от 18:00 ч. в галерия „Средец” на Министерството на културата ще бъде открита изложбата „Шепот на листа” на грузинския художник Заза Акхметели. Експозицията се организира с подкрепата на Посолството на Република Грузия у нас, Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий” и Министерството на културата на Република България.

 

Заза Акхметели е роден през 1972 година в Тбилиси. Учи в Художествено училище № 2 „М. Тоидзе“ в Тбилиси от 1984 до 1987 г., а от 1988 до 1990 г. учи в гимназия за регулиране и монтаж на радиоапаратура. Като член на Клуба на младите рационализатори и изобретатели изучава електроника, занимава се рационализаци и изобретения – има патентовано устройство за двигателостроенето през 2006 година, наред с това води занимания за деца по рисуване и електроника.

 

Пътешествал е и е пребивавал в Германия, Литва, Латвия, Естония, Финландия, Русия, Украйна, Турция, Испания, Франция. Пътуванията за него са извор на вдъхновение, стимул за нови търсения. Посещението на Заза в София през 2015 година води до идеята да представи първата изложба на картини върху листа (от дървета) в столицата на България.

 

За рисуването върху листа се вдъхновява, когато една сутрин вижда отражението на пейзажа зад себе си върху покрит с утринна роса лист. Това го кара да започне да разработва грунд за рисуване върху листа, което отнема повече от три години, докато е в Германия. Правилната обработка на листата отнема от три месеца до половин година. Заза Акхметели е интересен и самобитен художник, който дава втори шанс на листата. Рисува своите картини върху тях и така те продължават съществуването си, превърнати в изкуство.

 

   Картините на Заза са като забавен, многоцветен, понякога носталгичен, друг път – ироничен, калейдоскоп от късчета живот. Пейзажи, портрети, цветя и животни, любов и фантазия, пресъздадени върху изсъхналите листа на цветя и дървета, те нашепват деликатно и интригуващо своите истории. Рисува нещата така, както иска да ги види и се стреми да създава картини, които да удивяват и самия него.

 

   Ето какво разказва самият Заза за творчеството си:

 

 

 

    Помня как в детството ми мама ми показваше листата на високите дървета и ме поощряваше да рисувам. Тогава някак си не съм обръщал внимание. През 2004 година на зазоряване пресичах границата между Франция и Испания и бях слязъл от колата, да си отдъхна малко до едно дърво. Листата му бяха влажни от утринната роса.  Бях удивен от играта на цветовете, формите, пречупванията на светлината и... изпълнен със смирение и преклонение пред „таланта“ на природата да твори. Така ми хрумна идеята да се опитам да следвам природата и да рисувам върху нейните платна. Вдъхновението ме бе осенило и започнах да събирам листа от различни растения и дървета и започнах да експериментирам с различни химикали, импрегнанти и грундове, за да намеря идеалното съчетание, за да се запази фактурата на листата, да се осигури дълговечност, издръжливост на смяна в температурата и т.н. След близо четири години опити, най-сетне постигнах това, което исках. Подготовката на едно листо изисква много грижливо обработването от три до шест месеца, а понякога и повече, в зависимост от сезона, когато се събира, фактурата, техниката на хербаризиране и други обстоятелства и характеристики. Обработва се по различен начин, в зависимост от това дали ще се рисува с акварел, масло или други бои. Но накрая листото става трайна и вечна основа за рисуване, като носи и очарованието на нашепването на майката-природа.



За вдъхновението

То е в природата, в света около нас, в създаденото от човека, в създанията на природата – растенията, света на животните, в нещата, които ние често не забелязваме, забързани и унесени в грижите си по оцеляването. Когато рисувам – въображението ми не се ограничава. Сякаш всяка фигура търси листото, което е за нея, а понякога е обратното – листата подсказват. Когато налагам краските, аз виждам и чувствам много и се опитвам да пресъздам това. Ето така започнах да рисувам на листа. Всяко листо и до ден-днешен подсказва какво е най-добре да се нарисува върху него: пейзаж или портрет, абстракт или авангард. Понякога ми се иска да предам своите чувства, разбирания, любов, емоции, даже като предсказано бъдеще – ето тогава започва пък търсенето на листото, което ще е най-подходящо за появилата се идея. Разбира се, предизвикателството да срещна картината с листото или по-скоро да уловя какво нашепва едно листо, каква картина ще покани да заживее в неговата специфична форма – това е вълнуващ процес на сетивата – аз откривам себе си, така общувам със света около мен. Обичам да пътешествам, да се срещам с нови култури, нови хора и „ваяния” на природата, които да презареждат преклонението ми към нея.

За творческия процес

Техниката, веднъж разработена, изисква преди всичко търпение и дисциплина. Разбира се, в началото за мен това беше много вълнуващ процес – търсенето, опитите, провалите и успехът да създадеш нещо, което никой преди теб не е правил. Отговорността да се гарантира качество и трайност – аз създавам моите картини само с най-качествени материали, защото искам хората да не се разочароват, че цветовете са променени след време или че листото се разпада пред очите ти само след няколко месеца. Искам това, което картината е предложила на някого – да продължи да го излъчва и дълго време след като нас няма да ни има вече. А идеите и темите, знаете, процесът на търсене никога не е лек – за това са безсънните нощи, цигареният дим, но какво друго може да бъде толкова удовлетворяващо и да ни възвисява, да ни кара да се чувстваме част от човешкия дух, колкото резултатът.

 

Изложбата „Шепот на листа” на Заза Акхметели ще може да се види до 14 октомври т. г. в галерия „Средец” на Министерство на културата.