На 21 юни /вторник/ от 18:00 ч. в галерия „Средец” на Министерството на културата (бул. „Ал. Стамболийски” 17) ще бъде открита изложбата „Дарението” – българска и западноевропейска живопис и графика от личната колекция на Вежди Рашидов – дарение за Националната галерия. Над 35 творби, събирани от Рашидов през годините, ще влязат във фонда на най-голямата ни и престижна галерия. Изкуствоведът Ружа Маринска ще участва в официалното откриване на експозицията.

На откриването на изложбата ще бъдат обявени и още два дарителски жеста на Вежди Рашидов: средствата от благотворителната изложба с акварели, рисувани в Германия, ще бъдат дарени на Клиниката по детска онкология при болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”. А Националната художествена академия ще получи като дарение от личната библиотека на Вежди Рашидов ценни издания в областта на изобразителното изкуство – каталози и книги, с богат информативен и визуален материал за европейски и световни художници от различни школи.

Вежди Рашидов разказва: „Всяка колекция има своята история. Аз, като силно емоционален човек на изкуството, не колекционирам, а откривам и събирам истории. Съдбата благосклонно ми отреди да имам малко, но добри приятели, голяма част от които са и големи артисти. Големи не само заради таланта си, но и заради това, че въпреки творческото съревнование между нас през годините, приятелството ни се запази. А какъв по-голям знак за приятелство, какъв по-добър спомен от една картина? Всички тези спомени аз пазя дълбоко в сърцето си...

Някои от тези мои приятели – творци, ме запалиха по Западноевропейското изкуство от ХVII-ХIХ век. През годините съм си позволявал да купувам това, което ми хареса в антиквариати по света. Въпрос на късмет. Е, ако съм имал късметa да изпреваря някой експерт, така съм се сдобил с хубава картина. Но никой нищо няма да отнесе отвъд. Така са основани много големи музеи - от дарения. Това е капитал за държавата. Народ, който няма музеи, няма памет, няма къде да съхрани паметта си.

Идеята ми да открехна вратата към тези лично събирани от мен истории е, че в забързаното ни ежедневие винаги трябва да има едно кътче, където зрителят да намери голямо изкуство, покой, топлина и да се усети част от Европа...

Иска ми се чрез тези, събирани грижливо и дълго през годините от мен истории, чрез това дарение, което правя на Националната галерия, да допринеса поне малко за това да се чувстваме по-достойни и по-горди българи - граждани на света.”

 

                На снимката: Жан Карзу (Карник Зулумян), „Затворената стая”, литография, 1975 г.