(18.02 - 10.03 2016)
На 18 февруари от 17:30 ч. в галерия „Средец“ на Министерството на културата ще бъде открита изложбата „Места и лица от Родопите и Беломорието” с фотографии на Крум Савов /1882 – 1949/. Експозицията, която ще пренесе посетителите в света на родопчаните от началото на XX век, е съпътствана от албум със снимки на емблематичния родопски фотограф Крум Савов, запечатал живота в Орфеевата планина и Беломорието. Трудът излиза под съставителството на известния художник-фотограф Иво Хаджимишев. В голям формат на луксозна хартия са отпечатани близо 150 снимки на Крум Савов, съхранявани в Държавен архив – Смолян, Исторически музей – Асеновград, и Етнографския музей в Пловдив.
Изданието прави заявка да се превърне в истинска библиографска ценност, защото пред нас оживяват родопчани от началото на XX в. в снимки с изключително качество, непостижими дори и днес. Албумът е със заглавие «Места и лица от Родопите и Беломорието. Крум Савов – 1882 – 1949».
Книгата започва с встъпителни думи «Защо Крум Савов?» на Иво Хаджимишев, а Зоя Начева – директор на Държавен архив – Смолян, е подготвила студия за личността и творчеството на Крум Савов. Проучването е дело на Коста Начев – общински съветник в Смолян, а консултант е доц. д-р Ангел Янков – директор на Етнографския музей в Пловдив. Книгата е отпечатана в “Жанет 45” – Пловдив. Този проект е осъществен с цялостната подкрепа, включително и финансова, на Нели и Робърт Гипсън.
Премиерата на книгата ще се състои в галерия «Средец» на Министерството на културата, а след това заедно с изложбата с фотографии на Крум Савов ще стане достояние и на смолянската общественост.
Защо Крум Савов ?
С благодарност към Зоя и Коста Начеви - Народни будители в истинския смисъл на това понятие, които ми отвориха очите и душата към големия български фотограф.
В късната есен на 2014 година, по време на едно гостуване при приятелите ми в Държавния архив в Смолян, госпожа Зоя Начева ме запита дали съм запознат с фотографското творчество на родопчанина Крум Савов.
За мой срам знаех малко за този човек - главно благодарение на писателя Николай Хайтов, но в бързо излитащите години не бях имал възможност задълбочено да се запозная с неговото творчество.
Ето че, макар и с голямо закъснение, беше дошло времето да се докосна до тези магнетични изображения. И то именно в сърцето на Родопите - Смолян.
Потънах в света на родопчаните от началото на ХХ век - на тези, които са живели в пределите на България и техните събратя, останали отвъд границата след края на Руско-турската война /1877- 78 година/.
Още на пръв поглед най-силно ме впечатли спокойствието, което видимо персонажите от фотографиите излъчват, доловено от фотографа, независимо от техния етнос и религия.
Той видимо е бил приет от героите на своите снимки. Усеща се доверието към него. Доверие от човек към човек, което мигновено се поражда и лесно се губи (това го знам от собствения си опит в портретната фотография).
А той е бил приет безуслово и свободно влиза в домовете им - дълги години непревземаеми крепости.
Крум Савов е там, като в свой дом, за да документира най- важните събития в живота на тези хора.
По онова време за много от тях по старо поверие не е прието, даже е забранено от религията, която изповядват, да се взема техния образ - но те прескачат този праг, за да достигнат до нас автентични, величави в своята неподправеност и близост със земята и дивната природа на планината - общия дом на това многоетнично многострадално население...
А неговото присъствие в тези на моменти сакрални сцени не се усещало, въпреки големия по размери фотоапарат, статив и сандъчета с тежки стъклени фотографски плаки - той като че ли е бил невидим. Ето защо в лицата на портретуваните от него родопчани няма никакво напрежение - те като че ли съзерцават своя образ в огледало - остават благи и спокойни - всеки красив по своему - беден или богат, без значение, човеци, живели в планината, останали безмълвно застинали върху крехките стъклени негативи, които трепетно поемах в ръцете си...
Няколко часа по- късно, след като занемял разглеждах масива от изображения, дело на Крум Савов, съхраняван в Държавен архив – Смолян, бях убеден, че творчеството на този голям български майстор на фотографията трябва да оживее отново, за да заеме своето място в още несъздадения Национален музей на българската фотография.
Но това не беше всичко!
Оказа се, че съхраняваните в Смолян стъклени негативи са част от общо хилядата, предадени от дъщерята на покойния Крум Савов - Недялка, която навремето е дарила това истинско богатство на списание "Родопи" във времето, когато Николай Хайтов е бил негов главен редактор.
Именно тогава Николай Хайтов ми е говорил за Крум Савов при нашите съвместни странствания из планината. Във времето, когато, без да знаем, сме дирили потомците на заснетите близо столетие по-рано герои на Крум Савов.
Голяма част от неговите безценни стъклени негативи се намират и до днес в Историческия музей в Асеновград.
Благодарен съм на ръководството и екипа на музея в Асеновград, че разрешиха част от притежаваните там изображения да бъдат включени в проекта „Крум Савов“.
Приносът на Етнографския музей в град Пловдив също е съществен.
При тях се съхраняват безценните оригинални фотографии от Крум Савов, много от които са копирани вероятно лично от него от негативите, които сега се намират в Асеновград и Смолян.
Така, благодарение на добрата воля на хората, които работят в тези три институци: Етнографски музей - Пловдив, Исторически музей - Асеновград и Държавен архив - Смолян, както и задълбоченото проучване на творчеството на Крум Савов, написано от г-жа Зоя Начева, събираческата просветителска енергия на съпруга й - Коста Начев, както и съвсем не на последно място - финансовата подкрепа на семейство Нели и Робърт Гипсън, идеята фотографиите на Крум Савов да заемат своето достойно място в съкровищницата на националната ни фотография става реалност.
Иво Хаджимишев
София
Септември, 2015 г.
|