Изложба живопис на художника Димитър Петров ще бъде открита с вернисаж на 8 февруари 2016 г. в галерия «Средец» на Министерството на културата на бул. «Ал. Стамболийски»17. За начало на вернисажа е обявен часът 18:00 ч.

 

  Авторът ще изложи свои живописни творби от ателието си, създадени през последните няколко години.

 

   Димитър Петров е роден през 1969 година в Кюстендил. През 1996 г. завършва Националната художествена академия, специалност „Стенопис”. Отделя една година за творчески престой в Индия, специализира и в Сите Ентернасионал дез`Ар, Париж. Димитър Петров е член на Съюза на българските художници. Негови творби се намират в Градската художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора" в родния му Кюстендил, както и в Градската художествена галерия в Стара Загора. Картините му са притежание и на частни колекционери в България, Германия, Гърция, Швейцария, Италия и Япония.

 

  

   Изкуствоведът Димитър Грозданов пише за неговото творчество:

 

 

Димитър Петров е от онова поколение български живописци, което поставя наново и остро въпроса за индивидуалността, за целите на творчеството, за същността на изкуството, за начините на предаване на посланието и за принципите на културната комуникация днес. Ако трябва да се скрием зад някакво най-общо определение, той е абстракционист, но често поставя в картините си фигуративни или антропоморфни символи, които отвеждат към разказа. У нас е прието да се нарича тази тенденция, която художникът изповядва, „български информел” и аз смятам, че това е доста точна дефиниция.

Роден през 1969, Димитър Петров навлиза в нашето изкуство преди трийсетина години. Това е периодът, когато процесите в изкуството ни са особено динамични и дискусията в живописта е отворила перспективи към много посоки. Още в началото художникът се определя към абстракцията и към един тип живопис, която е по своему сетивна. Именно в това се състои утопията на тази живопис, която цели създаването на един красив и забулен в много догадки изобразителен свят. Може да се каже, че той прибавя нови фрази към една школа, която наричаме „кюстендилска” и която е плуралистична и същевременно българска и модернистична още от началото на 20-ти век. Неговият индивидуализъм го определя към богата фактура на живописта, към многослойно изграждане на картинната тъкан, към изявата на занаята и към активна цветност. Става въпрос за цвят, който е самостоен, а не за цветност като един вид колоритна хармония.

Димитър Петров е артист, който работи и се развива в сложна социокултурна ситуация. В последните години нашето изкуство се колебае между експеримента и занаята, между почтения търговски успех и недотам почтен флирт със съвременните форми, между украшателство и съдържателност. В тази драматична ситуация Димитър Петров намира своето място често в голямоформатни, трудни за комуникация творби, които все пак притежават качеството на красивост, за да бъдат привлекателни и да изискват бързо четене – такива са характеристиките на една голяма част от съвременната живопис. Неговите творби са изградени с наслагване и комбиниране на фактури, които сякаш приканват към докосване и търсене на смисъла в плановете на живописта. Понякога той допълва разнообразието на цветови стойности с активността на пространства, които имат ефекта на мазилка; друг път той престъргва многопластовото наслагване, за да могат всички слоеве да прозират и да ни отвеждат в своеобразна анфилада в дълбочина, към началните мотиви на автора. По този начин той се стреми да прави зрителя съучастник и дори участник в една живопис, която мащабно е съизмерима с чувствителния човешки поглед.

Димитър Петров често използва гами, базирани върху охрата, умбрата, сиената и пр. земни комбинации, които разнообразява със студени акценти. Друг път синьо-зелените му решения са противопоставени на топли акценти. Във всички случаи обаче не толкова цветът е в центъра на неговите интереси, а актуалността и силата на колоритното решение. Тази констатация малко трудно се съпоставя с привързаността към традицията, която е характерна за Димитър Петров, но тя именно изгражда неговото лице. Точно затова картините му представляват своеобразни отворени врати към един свят, който може да поеме в себе си най-различен тип зрител: умозрителен и инстинктивен, мисловен и сетивен, поетичен и повествувателен. В това се състои универсалността на тази живопис, нейната отвореност към съвремието, нейната актуалност и съдържателност.

Всяка една творческа манифестация поставя въпроса за развитието, за своята етапност, както и за футуризма на личното творчество. В един по-ранен период авторът имаше цикъл, който бе наречен „Объркани сънища”. Аз винаги съм се съмнявал в наименованията на абстрактната образност. Сега обаче си мисля, че едно заглавие, насочено към понятието за илюзия, е особено подходящо за работите на Димитър Петров. Защото основният патос на тази живопис от началото й до днес, а вероятно и в бъдеще е красивата илюзия да създаде една хармония, която да подскаже възможността за хармоничност и на реалния живот.