|
|
|
|
"СЛЕД КИТАЙ" - ВЕРНИСАЖ В ГАЛЕРИЯ „СРЕДЕЦ” |
|
|
|
|
|
обратно
|
|
|
(16 - 28.11 2015)
„След Китай" е името на експозицията, която съвременни български художници представят с вернисаж в Галерия „Средец”
на Министерството на културата на 17 ноември 2015 г. /вторник/ от 17:00 до 19:30 часа.
През 2014 г. в наскоро реновираните зали на West Lake Museum в Ханджоу се представиха в съвместна експозиция с колеги
от Китайската национална академия и 20 съвременни български художници. Събитието бе реализирано със съдействието на
МК, МнВР и Генералното ни консулство в Шанхай и в партньорство с Асоциацията на художниците на областта Джъдзян.
Седем български художници (проф. Вихрони Попнеделев, проф. Десислава Минчева, Долорес Дилова, Любен Генов,
Николай Янакиев, Свилен Блажев и проф. Станислав Памукчиев) участваха и в пленер в град Дзиандъ и селото Син Ие,
като посетиха живописни места в района. Асадур Маркаров участва активно в организацията на събитията.
Проф. Аксиния Джурова изнесе лекция в академията в Ханджоу, най-старата в Китай, известна на нашата общественост поради
връзката и с именития ни художник Марин Върбанов. По същото време в галерия Yu Ting бе открита самостоятелна изложба
на Д. Минчева.
„Бяхме пътешественици и щастливи откриватели. Изкачихме се пеша (трудно, но си заслужаваше!) до скалния манастир
Мей Ченг, седяхме под многовековното гинко в двора му със звънтящи на вятъра монети, закачени на клоните му.
Срещнахме се с колеги в град Дзяндъ, присъствахме на демонстрации по калиграфия, а и се опитахме да оставим нашите
следи по меката хартия с туш. Прекарахме няколко дни в приказното селце от 7 век Син Ие с площади – езера, в което се
чувствахме необяснимо щастливи (всъщност съвсем обяснимо!). Бяхме и в Ханджоу – град, който изумява предубедения гост
с красотата си и с неповторимото съчетание на странно европейско звучене и традиционен китайски дух. Там е Си Ху – свиващо
сърцето езеро с лодките, с екзотичния остров с павилионите, полетата с прегорели ноемврийски лотоси, мъглите над водата.
Присъствахме на тихи чаени церемонии и пихме прозрачната течност от нефритени чашки, гледайки през прозореца клиширано
съвършен китайски пейзаж, замрежен от мокри клони. Открихме изложбата, бяхме в академията…
Всичко, което ни се случи, ще остане завинаги в нас и е нещо, което аз поне възприемам като дар от съдбата.
Не всекиму е дадено да го изпита. Вървяхме по алеи с платанови дървета, пресичахме по мостчета златни води,
стигнахме до абсурдно красивото Езеро на хилядата острова – напълно нереално, ядохме немислими неща
особено някои от нас), рисувахме (не всички). край дървета помело с техните светложълти като изгряващи луни плодове,
вдишвахме дима от стотици ароматни пръчици, запалени пред храмовете…Докоснахме се до вековна култура, срещнахме
хора, на които не им е безразлично това, което ние правим в изкуството и бяхме част от един толкова далечен и различен свят…
Не е възможно да се разкаже всичко това, още повече, че вероятно всеки от нас го е преживял по своему. Така и картините,
които се появиха след завръщането ни, са напълно различни. Китай не може и не трябва да бъде илюстриран.
Той се усеща на друго, дълбоко ниво, размества пластове в теб и те кара да се замислиш дали ти, европеецът, си в състояние
да го пресъздадеш пластически. Изложбата е фрагментарна и дава само насоки за начина на усещане на всеки от нас на нещо
толкова трудно за разбиране и обяснение, каквото е Китай. Без и най-малко желание за имитация на онази нечовешки премерена,
естетизирана и духовно извисена живопис като китайската, всички ние опитахме да създадем някаква нова реалност – сплав от
това Ново, с което се сблъскахме там, и онова, което ни е присъщо.
Миналото и настоящето в Китай са заедно. В напълно осезаема близост. И в хармония. Може би повече носталгия по романтиката,
отколкото автентичност…
Следи от древността, съхранени донякъде от настоящето.
Агресивно съвремие, омекотено от традициите.
Очаквани и неочаквани гледки.
Как се дефинира всичко това? Аз не мога.
Китай – един културен феномен. Енигматичен за европееца, по имперски впечатляващ и по източен маниер непроницаем.
Сглобяването на мозайката е трудно. Тази мозайка се подрежда бавно и се разгръща като свитък без край…”, споделя художникът
и куратор проф. Десислава Минчева.
Изложбата „След Китай" продължава в Галерия „Средец” на Министерството на културата до 27 ноември 2015 г.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
обратно
|
|
|
|
|
|
|
| |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
| 6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
11 |
12 |
| 13 |
14 |
15 |
16 |
17 |
18 |
19 |
| 20 |
21 |
22 |
23 |
24 |
25 |
26 |
| 27 |
28 |
29 |
30 |
|
|
|
|
|
цялата програма »
|
|
|
(24.2023 - 31.05.2024)
СПИСЪК НА КЛАСИРАНИТЕ ПРОЕКТИ ПО ОБЯВЕНА СЕСИЯ ЗА ВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА, КОИТО СА ОДОБРЕНИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ (24.11.2023) »
(23.2023 - 30.06.2024)
Списък на допуснатите и недопуснатите до следващия етап за оценка проектни предложения по обявена конкурсна сесия за целево финансиране на проекти в областта на движимото културно наследство, музеите и художествените галерии (23.11.23) »
|
|
виж всички »
|
|
|
(14.11 - 01.12.2023)
Галерия „Средец“ представя Галина Шехирян с изложбата „Линия, форма, цвят“ »
|
|
виж всички »
|
|