Изложба живопис «Безцветна сянка» на художника Димитър Петров ще бъде открита на 18 февруари 2014 г. от 18:00 ч. в галерия «Средец» на Министерството на културата на бул. «Ал. Стамболийски»17. Авторът ще изложи 25 свои непоказвани живописни творби от ателието си, създадени през последните няколко години.
   Димитър Петров е роден през 1969 година в Кюстендил. През 1996 г. завършва Националната художествена академия, специалност „Стенопис”. Отделя една година за творчески престой в Индия, специализира и в Сите Ентернасионал дез`Ар, Париж. Димитър Петров е член на Съюза на българските художници. Негови творби се намират в Градската художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора" в родния му Кюстендил, както и в Градската художествена галерия в Стара Загора. Картините му са притежание и на частни колекционери в България, Германия, Гърция, Швейцария, Италия и Япония.
   Изложбата «Безцветна сянка» на художника Димитър Петров ще продължи до 28.02.2014 г. включително.

   Изкуствоведът Димитър Грозданов пише за неговото творчество:

   „Димитър Петров е от онова поколение български живописци, което поставя наново и остро въпроса за индивидуалността, за целите на творчеството, за същността на изкуството, за начините на предаване на посланието и за принципите на културната комуникация днес. Ако трябва да се скрием зад някакво най-общо определение, той е абстракционист, но често поставя в картините си фигуративни или антропоморфни символи, които отвеждат към разказа... Димитър Петров навлиза в нашето изкуство в период, когато процесите в изкуството ни са особено динамични и дискусията в живописта е отворила перспективи към много посоки. Още в началото художникът се определя към абстракцията и към един тип живопис, която е по своему сетивна. Именно в това се състои утопията на тази живопис, която цели създаването на един красив и забулен в много догадки изобразителен свят. Може да се каже, че той прибавя нови фрази към една школа, която наричаме „кюстендилска” и която е плуралистична и същевременно българска и модернистична още от началото на 20-ти век. Неговият индивидуализъм го определя към богата фактура на живописта, към многослойно изграждане на картинната тъкан, към изявата на занаята и към активна цветност. Става въпрос за цвят, който е самостоен, а не за цветност като един вид колоритна хармония.
   Димитър Петров е артист, който работи и се развива в сложна социокултурна ситуация. В последните години нашето изкуство се колебае между експеримента и занаята, между почтения търговски успех и недотам почтен флирт със съвременните форми, между украшателство и съдържателност. В тази драматична ситуация Димитър Петров намира своето място често в голямоформатни,