На 18 април /четвъртък/ от 18:00 ч. в галерия „Средец” на Министерството на културата ще бъде открита изложбата „Пастир на мечтите”. С нея Галерията ще отбележи 125 години от рождението на художника Борис Георгиев (1888-1962). Експозицията се организира от Министерството на културата със специалното участие на галерия „Финес” и частни колекционери, които са откупували творби от различни търгове в Европа през последните години. Куратор на изложбата е изкуствоведът Пламена Рачева.
   Ценителите ще могат да видят нови, непознати страни от изкуството на Борис Георгиев. Това са над 20 оригинални рисунки от периода на обучението на Георгиев в Баварската художествена академия в Мюнхен, рисунки от първите години на творчеството му, голямоформатни портретни рисунки от зрелия период на творчеството на художника, 40 оригинални фоторепродукции на негови живописни портрети и композиции и 15 негови фотографии с панорамни пейзажи от Алпите, където е живял до 1914 година. Експозицията на Борис Георгиев е и първото голямо представяне на майсторството му в областта на фотографията, изкуство, което изучава по време на следването си в Мюнхен и което сега ще стане достъпно за публиката.
   Към самите произведения има и авторски текстове от художника. За изложбата има подготвена документална част с обзорни биографични данни, мултимедия и др.
   Експозицията ще бъде открита с концертно изпълнение на Камерен ансамбъл „Елате, синове на изкуството” с диригент Йосиф Герджиков. В програмата на концерта са: Хенри Пърсел, "Come, Come Yоu, Sons of Art"; Лудвиг Ван Бетовен, "Ода на радостта"; "Човек, когато е момче", песента на шута от Шекспировата пиеса "Дванадесета нощ"; "Искам да те следвам", ария из "Johanes Passion" от Йохан Себастиан Бах – солист Лилия Ахтарова, сопрано; негърски спиричуъл, “Аз знам, че има храм неръкотворен" и канон от В. Амадеус Моцарт “Свещена светлина ни озарява".
   Животът на художника Борис Георгиев от Варна (1888-1962) е много интересен, изпълнен със странствания и със събития, които му определят изключително място и роля в българското и европейското изкуство от 30-те, а по-късно, в началото на 40-те г., в изкуството и на Индия.
   Полиглот, човек, надарен с големи творчески умения и заложби в изкуствата – музика, слово, фотография, философия, той носи харизмата на артистична личност, с високо развит интелект и талант. Творецът счита себе си за „самотен странник по света”, който опознава живота в неговите най-трудни страни на битието и чиято мисия е „да повдига духовно хората, независимо от техния ранг”. Убеден в етичната роля на изкуството, като истински „гражданин на света” ратува да даде на хората посредством изкуството си едно духовно съприкосновение с Красотата и Добротата.
   Неговият художествен идеализъм и желанието му да възкреси ренесансовите принципи в изкуството на ХХ в. го превръщат в художник със собствен стил и светоусещане.
   В София за първи път показва изкуството си през 1922 г. в Художествената академия. По този повод големият български изкуствовед Асен Василиев записва в дневника си, че „много скоро името на Борис Георгиев стана синоним на свърхдарование, на величие”. Самостоятелната изложба на Георгиев през 1928 г. с портрети на български интелектуалци получава признанието на художествената критика. Само година по-късно, през 1929 г., в Берлин изложбата му, организирана със съдействието на Алберт Айнщайн, му носи световна известност на портретист. В следващите десетилетия и до края на ХХ в. всички видни български изкуствоведи и критици – Никола Мавродинов, Андрей Протич, Стефан Митов, Людмил Стоянов, Сирак Скитник, Васил Стоилов, Вичо Иванов, Ирина Михалчева, Атанас Божков, Ружа Маринска, пишат за изкуството му с възхищение и респект, а почитателите му преди и сега се множат по цял свят.
   Наричат Борис Георгиев «художник на душата» заради портретите, в които той достига до дълбоко психологическо проникновение, както е например в съвършения по изяществото си живописен портрет на «Моята племенница Мила на 20 години», «Катя», рисунка на италианския писател Джовани Папини и др. Сред колекцията с фоторепродукции са знаменитите портрети на майка му, на Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, Бану Синг, Парий, семейство Селла, Рита Бехлер, Амрит Каур Сингх, на двете Хайдарабатски принцеси – Дуру Шеваз и Нилуфар. Заедно с други портрети, създадени в Италия, те са оценявани като едни от шедьоврите в изкуството му.
   Г-жа Вирджиния Георгиев Джакомети (осиновена дъщеря на художника), с чието изключително съдействие се реализира изложбата, досега е дарила едни от най-ценните творби на баща си на България. През 1976 г. тя подарява десет живописни произведения на колекцията на Националната художествена галерия (НМБИИ), през 2008 г. - от юбилейната изложба в НХГ, посветена на 120-годишнината на Борис Георгиев, тя подарява още тридесет изключително ценни рисунки и творби на Борис Георгиев от периода на обучението му в Баварската художествена академия в Мюнхен и от първите години на самостоятелната му практика в Трентинските Алпи. През 1999 г. г-жа Джакомети дарява други 13 творби на Градската художествена галерия във Варна при именуването на галерията на името на Борис Георгиев.
   Изложбата «Пастир на мечтите» ще продължи до 11 май т. г.

  БИОГРАФИЯ