На 20 ноември т. г. от 18:30 ч. в галерия „Средец” на Министерството на културата ще бъде открита изложба по повод 150 години от рождението на Густав Климт.
   Густав Климт (1862-1918) е един от символите на модернизма - епоха, която продължава да въздейства и да буди възхищение и днес. Художникът оставя особено силна диря във Виена и заедно със съратниците си, сред които са и Йозеф Хофман, Ото Вагнер, Йозеф Мария Олбрих, Рихард Герстл, Егон Шиле и Оскар Кокошка, бележи съществено периода около 1900 г. През 2012 г. се навършват 150 години от рождението на Климт. Цяла Виена отбелязва този факт и годината ще премине под мотото „Густав Климт и раждането на модернизма”.



   Творчеството на Густав Климт по уникален начин отразява изминаването на пътя от епохата „Рингщрасе” на историцизма до наченките на абстракционизма.
   Създаването на виенския сецесион е най-важният знак за художественото обновление във „Виена около 1900 г.”. Недоволни от тогавашната политика за организиране на изложби и окуражени от създаването на сецесиони в Париж и Мюнхен, 23 художници, архитекти и скулптори начело с Густав Климт, Йозеф Хофман, Йозеф Мария Олбрих, Коло Мозер и Карл Мол напускат през май 1897 г. водещото дотогава и идейно доминирано от Ханс Макарт „Общество на виенските художници” в Кюнстлерхаус и създават нова формация – „Сдружение на австрийските художници – сецесион”. „Secessio” означава отделяне и има предвид освобождаването от историческите академични традиции. В творчески аспект представителите на Сецесиона се ориентират по международния модернизъм. Съществени характеристики на новия стил са символистичните и строго формални стремления, тенденцията към плоски декоративни форми и източноазиатското влияние.
   Известен основно с алегориите и женските портрети, Густав Климт сравнително късно се отдава на рисуването на пейзажи. Първите му творби в тази област са от 1898 г., когато вече е президент на основания малко преди това виенски сецесион. Вероятна причина за обръщането му към по-спокойни теми е общата обърканост в културно-политическия живот и общественото недоволство от създадените от него картини за факултети на Виенския университет.
   Сред известните днес около 250 картини на Густав Климт има над 50 пейзажа, повечето от които са рисувани по време на летуванията му в региона на Атерзее, където от 1900 до 1916 г. прекарва почти всяко лято.
   Не за всеки изкуството на Климт се оказва разбираемо. Поръчките му идват предимно от буржоазията и то от нейни мъжки представители. Неговите творби по поръчка са огледало на виенското общество и не рядко то спекулира относно евентуалната връзка на художника с някоя от рисуваните от него дами. Журналистката Берта Цукеркандл нарича Климт „творец на модерната жена”.
   Соня Книпс (1873-1959) е първата, чийто портрет Густав Климт рисува през 1898 г. От тогава до 1907 г. почти всяка година рисува по един женски портрет. Този на Маргарете Стонбъроу-Витгенщайн маркира сериозна промяна във виждането на Климт за женските портрети. Ако дотогава дамите от обществото в импресионистичен стил се сливали с фона, от 1905 г. все повече доминират геометричните форми в съчетание със златни полета. „Мозайки с невероятна красота” пише Густав Климт на 2 декември 1903 г. в пощенска картичка до Емили Фльоге относно впечатленията си от пътуване в Италия. Колоритните, доминирани от златния цвят мозайки в Равена може да са били един от импулсите, които го подтикват от 1903-05 да използва засилено златния цвят. Златната основа е пренесена в Европа от Византия през 4-ти век и първоначално се използва само при картини на светци и владетели. Златото е било символ на слънцето и се използва за сферата на божественото.
   Тази концепция след една година търпи развитие в портрета на Аделе Блох-Бауер, който наред с „Целувката“ днес е сред най-известните картини на Климт, особено по отношение на приложно-декоративните елементи. Тялото се вижда вече само в контурите, фигурата изцяло се разпада на орнаменти. Единствено главата и ръцете са представени натуралистично.
   Освен представителните женски портрети от виенското общество и иновативните пейзажи от региона на Атерзее в творчеството на Густав Климт са представени и множество алегории, които се отнасят предимно до представянето на цикъла на живота. Най-късно след появата на картините за факултетите, особено на тази за факултета по медицина, Густав Климт се отказва от традиционните алегории, които дотогава използва в обществените поръчки за декорация. Метафизичният символ излиза на преден план.