„Стоян Куцев е от поколението, което навлезе в художествения ни живот в началото на 90-те години на XX век, и в най-голяма степен преживя напреженията при смяната на социокултурните модели, определени от политическите и икономически промени в страната. Творчеството на Стоян Куцев се вписва в процесите на трансформации и обновяване на новата българска живопис, на разширяване на нейните формални и съдържателни граници, на преформулиране на традиционния й статус. Неговото развитие очерта сложна траектория - от дълбоко интимно преживяване на живописта, с "класически" стойности: сложен цвят, доказан тон, богата текстура и пластическа вибрация; премина през проблематизирането на картината, с полагане на късномодернистки патос в контекста на съвременната постмодерна култура, за да достигне в последните години до чисто концептуални подходи и решения”, пише за автора проф. Станислав Памукчиев.
   Смесването и конфронтирането на пластични и семантични кодове от различен порядък усложнява и концептуализира живописта на Стоян Куцев, отмества първоначалния късномодерен актив на формата към тънко иронична, постмодерна артикулация.
   Навлязъл в годините на своята зрялост, преодолял напреженията в отношението пластично/концептуално, движещ се свободно в широк диапазон от художествени средства и идеи, Ст. Куцев продължава да търси и експериментира, за да докаже възможностите на своя творчески потенциал и отговорността на своя артистичен избор.