На 22 ноември 2011 г. от 18:00 ч. в Галерия „Средец” на Министерството на културата на бул. „Ал. Стамболийски”17 ще бъде открита изложба скулптура от стъкло на Лъчезар Дочев - „Късове човешка история”.

Произведенията на художника Лъчезар Дочев, работещ предимно със стъкло, както подсказва и самото заглавие на изложбата, са вдъхновени от историята, археологията, изкуството на отминали култури и древни цивилизации – един своеобразен синтез на епохи и локации. Формите са масивни и монументални, но също така уютни и някак близки. Предпочитаната техника е лятото стъкло и активните, дори драматични комбинации от фактури.
Доказал, че за него няма тайни в тънкостите на майсторлъка, Лъчезар Дочев провокативно се отказва от фотографската реалистичност и традиционните представи за материала и присъщите му форми и създава един нов свой свят – различен, изцяло духовен, може би приказен - от далечното минало, може би сънуван – от мечтаното бъдеще, но определено такъв, който ни прави щастливи, че сме се докоснали поне за миг до него.
Изложбата ще може да бъде видяна в Галерия „Средец” до 8.12.2011 г.

За автора:
http://www.lachezar-dochev.com/bg/
Лъчезар Дочев е от малцината художници в България, работещи в областта на стъклото. Желаейки да твори в тази почти неизвестна у нас сфера, той получава своето образование в Латвийската Художествена академия, завършвайки и двете майсторски ателиета, които академията предлага: витраж и двуизмерна декорация; дизайн на стъклото и скулптура. След 7-годишно обучение, през 1999 г. той се връща у дома, където междувременно собственото му ателие вече си е спечелило известност и получава множество поръчки. През 2003 г. получава пълна стипендия за класа на M. Gaudet в школата Pilchuck Glass School край Сиатъл, САЩ, а през 2004 г. получава още една пълна стипендия за класа на R. Posner в центъра North Lands Creative Glass в Шотландия. През същата година за първи път е асистент-преподавател на J. Walentynovicz – в Pilchuck, а през 2005 г. – на M. Gaudet, отново в Pilchuck. През февруари 2005 г. води собствен клас в колежа Richmond в Лондон, последван от демонстрации в други училища в Обединеното Кралство. Лъчезар Дочев е участник в международни прояви из цял свят – симпозиуми, фестивали, демонстрации – както със самостоятелни, така и в съвместни изложби. През октомври 2003 г. печели наградата за най-добър млад художник на конкурса WERU в Rudersberg, Германия, а две години по-късно на същия конкурс получава 1-ва награда. Съорганизатор е на първия Международен фестивал на стъклото у нас през октомври 2010. Негови творби има в Българските културни институти във Виена и Прага, в Музея на стъклото в Рига, както и в други публични и частни колекции в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Естония, Латвия, Люксембург, Русия, САЩ, Украйна, Франция, Швеция. Член е на Glass Art Society, Just-Glass и председател на Фондация “Българско Арт Стъкло”.

Лъчезар Дочев за творчеството си:

„В изкуството аз винаги търся драматичното, конфликта, контрапункта и кулминацията. Това е и предизвикателството да се приложат принципите и категориите от един жанр изкуство в друг: как би могло едно статично произведение на визуалните изкуства да се развие във времето? Как да получа тема и контрапункт срещу нея, да владея динамиката? Къде е кулминацията в една скулптура?
Обичам да разработвам идеите си в групи, да ги обединявам в серии, да използвам различни техники и контрасти в едно и също произведение: светлопропускливост срещу плътност, фактура срещу гладкост, позитивни срещу негативни форми, цвят срещу прозрачност...  да извеждам множеството качества на материала заедно, да ги противопоставям и дирижирам в опит да създам илюзия за пътешествие... И така стигам до пясъка, логичният избор за материал за калъпи, който би придал на стъклото драматичния ефект, който търся. Оставям части от повърхностите груби, както калъпът ги е оформил, а други полирам до перфектен блясък. Освен грубостта на фактурата, другото което много ми допада в този метод на моделиране на калъпи от пясък е, че ми се налага да мисля директно в негатив. Никога не използвам предварително приготвени позитивни шаблони, а моделирам направо негативната форма. Намирам това предизвикателство както за интелектуално, така и за художествено. Пясъкът за мен не е просто материал за изработване на калъпи, но основно художествено изразно средство”.