На 3 февруари /четвъртък/ от 18:00 ч. в галерия „Средец” на Министерството на културата ще бъде открита изложба по повод 80 години от рождението на Галин Малакчиев. Изложбата е по идея на министъра на културата Вежди Рашидов. Експозицията се организира от Министерството на културата със съдействието на: г-жа Цветана Малакчиева, акад. Светлин Русев, г-н Валентин Корнилов, г-н Боян Радев, Театър „София”, Съюз на българските художници, г-н Дени Кръстев, г-н Колю Бянов, г-н Ангел Симеонов, Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия.
    Публиката ще може да види не само скулптури, но и снимки, свързани с творчеството и живота на Галин Малакчиев.

  

           /снимка: Дени Кръстев/

  Галин Христов Малакчиев е роден на 20.11.1931 г. Баща му, Христо Малакчиев, е кавалерийски царски офицер от Русе - обстоятелство, което създава редица пречки пред талантливия скулптор. По време на Лятната олимпиада през 1936 г. Германия приема от 1 до 16 август 4066 спортисти от 49 страни. Българската делегация заминава за Берлин със специален влак в състав от 94 души, от които най-добре се класира бащата на Галин, Христо Малакчиев - десети във всестранната езда.



   В периода 1949-1951 г. Галин Малакчиев работи като оксиженист на строежа на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София. Там се научава да работи ковано желязо - още преди да е станал скулптор. След 3 години в казармата като трудовак първо следва „Архитектура”. След това във ВИИИ „Николай Павлович” учи една година и я повтаря отново, за да бъде в класа на проф. Любомир Далчев. През 1961 г. завършва специалността „Скулптура” в класа на проф. Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев. Дипломната работа на Галин Малакчиев - „Момче с лък”, не е одобрена от членовете на комисията в Академията и само за две нощи за официалната защита Галин прави друга скулптура – „Африка” (днес на „Цариградско шосе” след „Плиска”).



   Едва на 40-годишна възраст Галин Малакчиев успява да навлезе в професионалните скулптурни среди, но го прави много активно. Още с първото си участие в Обща художествена изложба /ОХИ/ печели одобрение. Въпреки че е лишен от отличие, именно неговата работа „Пълнолетие” е избрана за участие в Парижкото биенале на младите творци. През 1964 г. получава ІІ награда на Съюза на българските художници за творбата си „Арлекин. Баланс”.


   Работи кавалетна и монументална пластика, релеф, видим бетон. След 1973 г. Галин Малакчиев се мести в село Батулия, в близост до Своге, където създава някои от най-известните си творби и сам, заедно с жена си Цветана, която нарича „чирака – магьосник”, построява ателие. Всичко в него е плод на неговия труд. Дори скулптурите си държи да прави сам от началото до края. Денят му обикновено започва в 4:00 ч. сутринта. Макар и срамежлив, когато е с приятели и колеги, е душата на компанията и никога не спестява истината. Обича да пее, свири на хармоника. Слуша радио, джаз. Харесва Дизи Гилеспи, Ленърд Бърнстейн. Една от любимите му песни е „Сказание о двенадцати разбойниках” по стихове на Николай Некрасов – често я изпълнява в дует с приятеля и колегата Крум Дамянов. Шегува се, че между скулпторите и балерините има много общо – поради характера на тежката им професия, нямат време да четат книги и единственото, което могат да правят, докато работят, е да слушат музика и да пеят.
   Критиката по времето на Малакчиев определя стила му като близък до този на Хенри Мур. Но един ден писателят Валери Петров води инкогнито в ателието му съветския писател, поет, преводач, публицист и общественик Иля Еренбург, който, влизайки, възкликва: „Колко много Джакомети!” Галин е много щастлив от тази оценка и казва: „Този беловлас човек е единственият, който разбра, че не съм никакъв Хенри Мур, а Джакомети!”.
   Пред жена си Цветана споделя: „Един ден, като станеш стара и мен вече няма да ме има, и дойдат едни млади момчета на пленер в ателието в Батулия, да работят и да се учат, да им разкажеш какъв прекрасен човек съм бил…”.
По отношение на това, което твори, Галин предявява право на свой глас и свой характер в морето от безхарактерност. Ако перифразираме една мисъл на писателя Георги Марков, можем да кажем със сигурност, че пред Галин никога не е стоял проблемът — традиция или новаторство. За Галин е съществувал само проблемът — да бъдеш като себе си!
   Скулптурите на Галин Малакчиев са всеки ден пред очите на хората: „Лиляна Димитрова” - фигура (днес - пред СГХГ), декоративна пластика (1969, Съюз на българските писатели), „Светлина” - стъклобетонна декоративна решетка във фоайето на Електроинженерния институт - Варна (1968), декоративна пластика в хотели на „Слънчев бряг” и „Златни пясъци” (1966-1970), фасадната решетка и монументалната пластика на аерогарата в Русе, керамичната стена за интериора на ресторант „Пълдин” в Стария Пловдив, монументалната колона „За Буквите” в градинката пред НДК…
   Галин Малакчиев прави една самостоятелна изложба - през 1982 г., в сградата на СБХ на ул. „Шипка” № 6 в столицата. За нея той печели Голямата награда за кавалетна пластика на името на Марко Марков. Има награди от биеналета, изложби и др. Днес произведения на Галин Малакчиев се съхраняват в Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, ХГ в Пловдив, Галерия „Сезони”, Театър „София” и др. Много от произведенията му се намират в частни колекции.
   Умира на 17 април 1987 г.


  Министерството на културата и министър Вежди Рашидов изказват благодарност за съдействието при осъществяването на настоящата изложба на: г-жа Цветана Малакчиева, г-н Валентин Корнилов, акад. Светлин Русев, г-н Боян Радев, Театър „София”, г-н Колю Бянов,  г-н Ангел Симеонов, Съюз на българските художници, г-н Дени Кръстев, Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия и всички колеги и приятели на Галин Малакчиев.