Художникът Джао Дзианфей ще открие изложба живопис „Новите лица на абстракционизма?” на 1 юли 2010 г. в 18:00 ч. в Галерия „Средец” на Министерството на културата на бул. „Александър Стамболийски” № 17.
Джао Дзианфей, който живее постоянно в София от 1997 г., твърди, че е един от малкото китайски абстракционисти. „За първи път посетих столицата ви през 1996 г. и за краткия си престой от месец се запознах с културния живот тук и реших, че именно това е мястото, където ще се чувствам добре”, обяснява Джао Дзианфей, за творчеството на когото изкуствоведи отбелязват, че е инспирирано от ранния кубизъм на Пикасо и Брак.
Изложбата „Новите лица на абстракционизма?” на Джао Дзианфей ще може да се види в галерия „Средец” на Министерство на културата до 14 юли т. г.
Роден в Ухан, Китай, 22 януари, 1959 г.
Академична подготовка:1982-1984 - Учителски колеж в Ухан, Факултет по изящни изкуства;
1984-1996 - Преподавателска дейност в Университета в Джианхан, Факултет по изкуствата, специалност „Акварел”;
1997 - до настоящия момент – Премества се да живее в България като художник.
Групови изложби:
1986 - Галерия Шинхуа, Ухан
1987 - Градска галерия Ухан
1993 - Китайска академия по изкуствата, Хандзоу
1994 - Национална китайска галерия, Пекин
1995 - Градска галерия, Съндзън
Национална китайска галерия, Пекин
1996 - Музей на изкуството, Шанхай
Индивидуални изложби:1995 - Международен дворец на изкуствата в Пекин
1997 - Галерия "Акцент", София
1998 - Галерия "Макта", София
1999 - Галерия "Стълбата", София
2000 - Фондация "Бъдеще за България", Пловдив
2001 - Градска галерия, Пловдив
2002 - Галерия "Стълбата", София
2003 - Галерия "Стълбата", София
2004 - Галерия "Средец", София
Галерия "Париж", София
2005 - Галерия "Париж", София
2006 - Галерия "Средец", София.
Изкуствоведката Анжела Данева пише за изложбата „Новите лица на абстракционизма?” на Джао Дзианфей:
«Живо ли е абстрактното изкуство през 21 век? С очите на зрител от времето на неговото създаване и разцвет ли трябва да го разглеждаме или днес художникът търси в него и за него нова идея и нова външност? Такъв е поводът за изложбата на Джао Дзианфей, озаглавена "Новите лица на абстракционизма?".
Художникът живее и твори в България вече 13 години. Той е от творците, които постоянно си задават въпроси относно еволюцията на изкуството. Не се задоволява с готови дефиниции и търси своите отговори върху платното, докато намери точния образ на своите мисли и чувства.
Започнал с традициите на натурализма и изучавайки реализма, Джао смята, че абстрактното изкуство трябва да има връзка както с големите традиции в изобразителното изкуство от изминалите векове, така и с духовните източници на човечността. Пътят му до абстракционизма го води до идеите за изкуството на Франк Стела, който смята, че: "бъдещето на абстрактното изкуство зависи от това дали то ще съумее да се пребори и да намери вдъхновение в несвойствените си, нежелани източници от ХХ век: Сезан, Моне и Пикасо, които предполагат, че за да определя развитието на изкуството, абстракцията трябва да създава реални образи – реални като тези на италианското изкуство, разцъфтяло през ХVI век.” Предвид това размишление по-лесно бихме намерили обяснения за идеите на Джао Дзианфей в настоящата изложба. От последното десетилетие насам той непрекъснато търси вдъхновение и се опитва да разкрие допирните точки на абстрактното изкуство с реализма на големите майстори от отминалите епохи. Затова неговата работа трябва да се разглежда като процес, а не като отделно произведение или фаза.
Сега Джао Дзианфей ни представя последното си виждане за абстракцията. Това са картини, работени в периода от края на 2007 г. до днес, в които може да се наблюдава развитието на абстрактната му композиция. Изложбата започва с картината "Да се срещнем с Госпожиците от Авиньон на Пикасо" (2007), която прави връзка с предишния етап в творческата работа на художника. Продължава с примери от серията „The homing birds”, с картините „Преследване”, „Видях се на стената” и др., които онагледяват идеите и търсенията на художника в полето на новата абстракция. С внушение за сюрреалистично усещане са някои от произведенията от последните месеци на автора. За да очовечи композицията си, той я поставя във въображаема среда, вдъхновена от съвременната ни действителност. Художникът вдъхва на абстрактната форма живот, като изгражда нейната триизмерност в "реалното пространство" и "облича" в цветове полученото живо изображение. Последните две картини на художника – "Душата на храста" и "Нашествието на тъмнината" вероятно ще станат своеобразна прелюдия към нова серия произведения, в която взаимоотношението човек-природна среда ще вълнува дълго и за напред автора.
Джао Дзианфей не спира да търси отговорите на своите въпроси за новата образност на абстракцията и за нейните внушения, затова и името на изложбата му има отворен характер и предразполага към различни размишления. Художникът си дава сметка, че "славните години на абстракционизма са отминали" и от безпристрастната позиция, която му дава 100-годишната дистанция на времето, казва: "В чисто личен план ми се иска някой да може да свърже Франк Стела и Жан-Франсоа Миле". Интересно предизвикателство. А аз се питам каква мистерия крие абстрактното изкуство, че и след едно столетие продължава да изкушава не един художник? Предстои да разберем…”