|
ПЪЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСИЧКИ СЪБИТИЯ НА БКИ-МОСКВА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК.
След големия успех на „Янините девет братя” и „Корсар” публиката в Русия с нетърпение очаква „Пръстенът на нибелунга”  
На въпрос: “Защо за всеки оперен и балетен артист по света е толкова важно да стъпи на сцената на Болшой театър?”, Махар Вазиев, ръководител на балетната трупа на Болшой театър, отговори: „Това е заради шанса артистите да проверят себе си чрез публиката, за да сверят критериите си с една от най-изкушените и взискателни аудитории”. Ако съдим по бурните аплодисменти след операта „Янините девет братя” на Любомир Пипков и балета „Корсар”, с които започнаха гастролите на Софийската опера и балет, може убедено да твърдим, че московската публика приема с радост българските изпълнители.
Гастролите на Софийската опера и балет се осъществяват благодарение на добрата воля и дългогодишните усилия на редица държавни институции, но преди всичко те са акт на творческото взаимодействие между Софийската опера и балет, в лицето на нейния ръководител акад. Пламен Карталов и засл. деятел на изкуството на Руската Федерация и директор на Болшой театър Владимир Урин. В приятна дружеска атмосфера г-н Урин сподели пред журналисти, че най-ползотворно е сътрудничеството, основано на творческите контакти между самите театри. Именно такива дружески взаимоотношения доведоха до мащабните гастроли на Софийската опера и балет на знаменитата сцена на Болшой театър.
След успеха на „Янините девет братя” и „Корсар” на Новата сцена на Болшой предстоят няколко репетиционни дни и на 18 май на Историческата сцена на Болшой театър започва тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга”.
Старши научният сътрудник в Института по изкуствознание Валерия Федотова сподели впечатленията си след „Янините девет братя“. „Това е първо изпълнение на тази ранна опера на Пипков, която имам възможност да чуя и съм силно респектирана от интерпретацията на режисьора Пламен Карталов и диригента Жорж Димитров, от начина, по който е поднесен материалът и от гласовете. Аз открих забелжителни изпълнители в лицето на Габриела Георгиева, Петър Бучков, Костадин Андреев и Румяна Петрова.
Никола Хаджитанев и Марта Петкова, солистите на балета „Корсар”, както и целият ансамбъл, също получиха бурни аплодисменти. Нещо повече, Марта Петкова, прима балерината на Софийската опера и балет, продължава своя руски тур по покана на Приморската сцена на Мариинския театър. Работата й по постановката на "Корсар" с хореографа Елдар Алиев води до тази престижна покана. Очакванията на меломаните са особено големи към театралогията на Вагнер, не само заради високите международни признания, които българската версия получи при гастролите си в Германия и Беларус, а и заради ласкавите отзиви на международната музикална преса, както и заради заявения голям интерес на световните вагнерови общества. За музикалното ниво на тетралогията гарант е диригентът Ерих Вехтер, Германия. Изключително достойнство на българския "Пръстен" е че спектаклите са изцяло изпълнени от български певци.
Интересът към гостуването се покачва и заради отсъствието на Вагнерово заглавие в московските оперни театри, подчерта ген. директор на Болшой театър Владимир Урин.
Свидетелствата на историята
На 2 март т.г. в Атриума на Министерството на външните работи на Русия се състоя официално откриване на изложба от архивни материали, фотодокументи и фотографии от руско-турската война (1877 – 1878). Експозицията е посветена на 140-годишнината от Освобождението на България и националния ни празник – 3 март. Експозицията откриха министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров и Извънредният и Пълномощен посланик на Република България в Руската федерация Бойко Коцев.
Изложбата представя над сто документа и фотографии от Архива на Министерството на външните работи на Руската федерация, от Държавения военно-исторически архив, и Държавния архив за кинофотодокументи на Русия. Сред представените уникални документи са Манифестът на Император Александър II от 12 април 1877 г., станал израз на готовността на руския народ за «нови жертви за облекчаване участта на христианите от Балканския полуостров», Сан-Стефанският прелиминарен договор с подписите на граф Н. Игнатиев и Саафет паша, а също така Обръщението на българите към канцлера А. М. Горчаков с молба за застъпничество.
Важно място в експозицията заема колекцията «Забравени фотографии от руско-турската война 1877- 1878 г.». В нея са включени снимки, открити в Държавния архив за кинофотодокументи на Русия, и в архива на град Риека - Хърватия. Техни автори са руският придворен фотограф А. Д. Иванов, и личния фотограф на Княза на Румънии Карол I – Франц Душек. Фотографиите от влизането на руските войски в Плевен, направени по репортажен метод, са с достойнствата на произведения на изкуството.
Преди години оригиналите на тези фотографии са открити от директора на Държавния архив на Варна Б. Дряновски в личен архив в Хърватия. Огромна работа извършва фотографа - художник Иво Хаджимишев, който дигитализира оригиналите от стъклените плаки в изображения с високо качество.
Експозицията показва сцени от форсирането на река Дунав от частите на руската армия, полеви лагери отделни армейски отряди, обсадата и завземането на укрепленията на Плевен. Представени са неизвестни снимки на цар Александър II, на великите князе, на видни военачалници и редови бойци, взели участие във войната за освобождението на България.
ЦЕРЕМОНИЯТА В МОСКВА ПО ПОВОД НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС ЩЕ БЪДЕ НА 5 ФЕВРУАРИ В БОЛШОЙ ТЕАТЪР
Церемонията в Москва по откриване на Българското европредседателство, което протича под надслова „Съединението прави силата”, ще се състои на 5 февруари в Бетховеновата зала на Болшой театър. Тя ще бъде открита със слово на извънредния и пълномощен посланик на България в Руската федерация г-н Бойко Коцев пред руски официални лица, министри, посланици и дипломати, депутати, сенатори, обществени дейци, членове на българската диаспора. Вечерта ще продължи с концерт на млади български дарования, които вече имат признание на наши и световни сцени.
В концерта ще вземат участие: Борис Луков, тенор, участвал в редица оперни спектакли и концерти в България, САЩ, Канада, Германия и Русия; Венцеслав Анастасов, баритон, започнал кариерата си като солист на Русенската опера, пял на сцените на Варненската и Софийската опера, а също така на сцени в Италия, Испания, Швейцария и Австрия, а също и на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк. В концерта ще вземе участие и сопраното Илина Михайлова, аплодирана на различни сцени в България, Италия, Холандия.
Мецосопраното Мария Жекова е сред участниците в програмата с артистична биография както на български, така и на много руски сцени. Тя е аспирант в Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски”.
В концерта ще участват също така Петра Атанасова - флейта, както и Вилиана Вълчева - пиано. Наред с българските изпълнители в концерта ще участва и Струнен квартет „Четири ключа”, съставен от музиканти на Болшой театър.
Програмата на концерта включва произведения на българските композитори Добри Христов, Георги Костов, Иван Янков, Марин Вълчанов. Ще прозвучат композиции на Николай Римски-Корсаков, Шарл Гуно, Джакомо Пучини, Джузепе Верди, Жорж Бизе, Сен-Санс, Йоханес Брамс, Франц Лехар, Агустин Лара.
В ПАМЕТ НА ГЕРОИТЕ ОТ ПЛЕВЕНСКАТА ЕПОПЕЯ И СЛАВНИТЕ БОЕВЕ НА В. ШИПКА...
На 4 март т.г. в Мраморната зала на Библиотеката за чуждестранна литература Българският културен институт представи изложбата "Гравюри, литографии и фотографии от руско-турската война 1877-1878". Посетителите имат рядката възможност да се запознаят с експонати от фонда "България и славянският свят" на Националния исторически музей, София.
Изложбата е посветена на светлата дата 3-ти март, когато недалече от Стамбул е подписан Сан Стефанският мирен договор, ознаменувал възстановяването на независимостта на България след петвековно турско робство.
"Неоспорими са значимостта и актуалността на тази експозиция", подчерта Татяна Феоктистова, ръководител на изложбения център при Библиотеката. Посетителите на могат да проследят хронологията на руско-турската война през очите на художници от 19-ти век, отразили всички знакови събития от тази епоха: страшните турски зверства, възмутили християнска Европа; обявяването на войната; знаменитите битки край Плевен и на в. Шипка и накрая, подписването на мирния договор в Сан Стефано.
Наред с автентичните документи, историческите събития получиха и своя художествен прочит. На церемонията бяха показани откъси от два филма, култови коопродукции между двете страни - "Героите на Шипка" на реж. С. Василев (1954 г.) и "Юлия Вревская" на реж. Н.Корабов (1978 г.). Известният български кинокритик проф. Петя Александрова отбеляза, че тези киноленти и до днес не са загубили силата на своето въздействие, показвайки изключително майсторство при заснемане на мащабните батални сцени.
Изложбата ще продължи до 18 март.
УНИКАЛНИ ДОКУМЕНТАЛНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
По случай националния празник на България - 3 март, в залите на „Фотоцентър", Българският културен институт организира гостуването на една уникална изложба - "Забравени фотографии от руско-турската война 1877-78 г.".
На тържественото откриване на 1 март присъстваха Бойко Коцев - извънреден и пълномощен Посланик на България в Русия, известният наш фотограф Иво Хаджимишев - куратор на изложбата, Вячеслав Никифоров - директор на „Фотоцентър", Виктор Шарапов - бивш Посланик на СССР в България и председател на Обществената организация "Съюз на приятелите на България", дейци на културата, журналисти, много граждани.
Г-н Бойко Коцев подчерта, че представените фотографии са ценен източник за изучаване на отминалите събития и документално свидетелство за неразривните исторически и културни връзки между нашите народи, които имат своята богата четиринадесет вековна история. „Можем да проследим влиянието на някои от показаните фотографии по-късно в баталната живопис и в пластичното изкуство. Например, снимката на която е изобразен Александър II на кон е послужила за прототип на паметника на Цар Освободител в центъра на София, дело на италианския скулптор Арнолдо Цоки".
С думи на благодарност към домакините се обърна художникът-фотограф Иво Хаджимишев, съставител на изложбата и откривател на тези забравени фотодокументи. Той подчерта вълнението, с което всеки път се докосва до старите снимки - от тях лъха едно особено, неповторимо достойнство, оживява духът на миналото. Поразява сериозността, ясната мисъл на хората застинали пред обектива: че оставят следа в паметта за бъдещите поколения. Да отдадем дан на двамата фотографи А. Д. Иванов и Франц Душек, завещали ни своето изкуство, за да помним саможертвата на руските, българските, румънските воини, на всички загинали за свободата.
В своето изказване г-н Никифоров отбеляза значимостта на експозицията и задоволство, че тя се провежда на това място. „Още в момента, в който БКИ предложи да покажем тази изложба, нямах никакво колебание. Бях съвършено поразен, когато видях резултатите от търсенията на българските колеги. Извършена е огромна работа, която ще бъде интересна на всички - и на обикновените зрители, и специалистите".
"В съзнанието на нашите съвременници традицията във военната фотография е свързана преди всичко със събитията от Великата Отечествена война, - каза известният историк-фотограф Евгений Березнер. - Тази изложбата им помага да узнаят корените на тази традиция, датираща от ХІХ век, да се запознаят с тези малко известни страници от историята фотографско изкуство".
Изложбата ще бъде открита до 20 март.
БЪЛГАРСКИЯТ ПЛАКАТ - ЕДИН ОСОБЕН ПОГЛЕД КЪМ ТЕАТЪРА
На 29 февруари в централна сграда на Държавния театрален музей „А. А. Бахрушин" бе открита изложбата "Български театрален плакат", събрала най-добрите творби от колекцията на Международното триенале на театралния плакат - София.
Тази проява е поредният съвместен проект между Българския културен институт в Москва и Театралния музей „А.А. Бахрушин". В своето приветствено слово зам. директорът на музея Александър Рубцов припомни друго ярко събитие, представящо българската култура - изложбата "Стефан Десподов. Изложба на театрални плакати", организирана през януари 2015 г. През лятото на същата година българските сценографи взеха участие в мащабния международен проект "Театралният костюм през вековете. 1990-2015 год.", представяйки ескизи и костюми от различни спектакли.
В настоящата изложба, чийто куратор е известният наш плакатист, бивш ректор на Националната художествена академия, проф. Божидар Йонов, са представени работи от 23 автори. Те принадлежат към различни творчески поколения, а постижения им отразяват процесите, явленията, приемствеността и новите направления в графичния дизайн на театралните спектакли у нас през последните 30-40 години.
"Тук ще видите различни плакати - и скандални, и лирични, и с философски характер, и такива, построени върху силата на цветовете, където именно цветът създава цялостната композиция на плаката. Интересно е тяхното виждане за театъра и многообразието на материала: драма, опера, детски спектакли и мюзикъли, от Шекспир до Чехов, от Тенеси Уилямс до Оскар Уайлд. Представените творби завладяват с разнообразието на авторовия подход и яркостта на претворяването", отбеляза Александър Рубцов.
Изложбата ще бъде отворена за посетители до 21 март 2016 г.
"НЯМА БЪЛГАРИН, КОЙТО ДА НЕ ПОЧИТА ПАМЕТТА НА ОСВОБОДИТЕЛИТЕ"
По инициатива на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Руската федерация г-н Бойко Коцев на 24 февруари в сградата на Държавната дума на Русия бе открита уникална изложба - "Гравюри, литографии и фотографии от руско-турската война 1877-1878 г.". В експозицията са включени произведения от колекцията на фонд "България и славянският свят" на Националния исторически музей в София.
Събитието е посветено на националния празник 3 март - освобождението на България от османското иго. Изложбата откри г-н Сергей Наришкин, председател на Държавната дума на Руската федерация.
Извънредният и пълномощен посланик г-н Бойко Коцев се обърна към присъстващите с приветствено слово. Специално за това събитие пристигна делегация от български парламентаристи, водена от заместник-председателя на Народното събрание Красимир Каракачанов и депутатите Красимир Велчев, Петър Кънев и Даниела Савеклиева. Почетен гост на церемонията бе проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
На откриването на експозицията присъстваха и ръководителите на Либерално-демократическата партия (ЛДПР) и на Комунистическата партия на РФ (КПРФ) - депутатите Владимир Жириновский и Генадий Зюганов. Сред многобройната публика, почела събитието бяха представители на посолството на България, ветерани от въоръжените сили на Русия, членовете на Съюза на приятелите на България и на други обществени организации, ученици и журналисти от български и руски медии.
В своето слово председателят на Държавната дума Сергей Наришкин отбеляза, основният принос на руско-турската война от 1877-1878 г. е възстановяването на българската държавност и освобождение на българския народ от петивековното османското робство. "Тази изложба е почит към паметта на руските войници и български опълченци, които рамо до рамо са се сражавали срещу общия враг. - подчерта г-н Наришкин. - Ние сме благодарни на българския народ за уважението към паметниците на загиналите руски воини. И днес културните и духовни връзки между България и Русия са по-силни всякакви опити за разделение между нашите народи и нашите страни".
Посланик Бойко Коцев подчерта историческия факт, че отношенията между нашите народи датират повече от 14-ти века. "Съдбите на нашите страни често са се преплитали и взаимно обогатявали, а в резултат на руско-турската война на политическата карта на Европа се възроди България - "държавата на Духа", както я нарече акад. Дмитрий Лихачов.
Г-н Красимир Каракачанов, зам. председател на Народното събрание отбеляза, че всяко българско дете знае, че България се е освободила именно в резултат на руско-турската война. "Няма нито един порядъчен българин, който, независимо от политическите си убеждения, да не почита паметта на освободителите. Всеки Трети март хиляди хора идват с цветя пред паметници на руските воини, а десетки градове и села в България и до днес носят имена на герои от войната" - каза Красимир Каракачанов.
Изложбата ще продължи до 27 февруари.
ДИРЕКТОРЪТ НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ ПРОФ. ПЛ. КАРТАЛОВ НА ПОСЕЩЕНИЕ В МОСКВА
От 18 до 20 февруари на работно посещение в Москва по покана на Генералния директор на Болшой театър г-н Вл.Урин бе директорът на Софийската опера и балет проф.Пл. Карталов.
На срещата двамата ръководители обсъдиха състоянието на двата културни института, и обмениха информация за тяхното развитие. Обсъдена бе възможността за обмен на гастроли който се предвижда да се състои в сезона 2018 - 2019 г., като ще се работи и за съвместна копродукция която да бъде реализирана до 2020. В най-близка перспектива ще се подготви споразумение за гостуване на „млади таланти" и от двата оперни театъра на разменни начала, солисти за различни роли в определени спектакли, хореографи и балетисти за майсторски класове и за постановка на нов балет в София.
На 19 февруари проф.Пл. Карталов бе гост на премиерата в Болшой театър на операта „Катерина Измайлова" от Д.Шостакович, постановка на Римас Туминас, и с диригент младия Туган Сохиев. След спектакъла проф. Пл.Карталов се срещна със създателите на спектакъла, а също и със своята колежка, оперната певица Маквала Касрашвили.
На последвалата заключителна среща между двамата директори, проф.Пл.Карталов покани г-н Вл.Урин да посети България в навечериета на 24 май тази година и да присъства на представленията на „Пръстена на Нибелунгите" от Вагнер на сцената на Софийската опера и балет. Поканата бе приета със задоволство.
В ТЪРСЕНЕ НА ЛЮБОВТА...
На 16 февруари (вторник), от 19.00 в Бялата зала на Дома на киното ще се състои прожекция на един от най-касовите съвременни български филми «Love.NET» (на български с руски субтитри).
Само през 2011 година - когато излезе филма на големия екран - лентата в България е гледана примерно от толкова хора, колкото са гледали и «Карибски пирати».
Руският зрител за първи път видя «Love.NET» на 33-я Московски международен кинофестивал в извънконкурсната програма «Диви нощи». През 2012 г. Филмът беше представен на кинофестивала в Париж (SEE a Paris South East European Film Festival), където спечели награда за най-добра мъжка роля (Христо Шопов).
През 2016 година в руската столица филмът ще бъде показан в рамките на съвместния проект на БКИ и Московският Дом на киното, посветен на Годината на киното в Русия.
Вход с покани (билет можете да си свалите тук)
Очакваме всички гости на служебния вход в Дома на киното
Адрес: ул. Василевская, 13
LOVE.NET е филм за любовта от пръв виртуален поглед! Интернет промени начина на мислене, начина на общуване и в крайна сметка - начина на обичане...
Режисьор: Илиян Джевелеков
Сценаристи: Нели Димитрова, Матей Константинов, Илиян Джевелеков
Оператор: Емил Христов (а.б.о.)
Художник: Георги Димитров
Композитор: Петко Манчев
Монтаж: Александра Фучанска
Художник костюми: Силвия Владимирова, Кристина Томова
Кастинг: Александра Фучанска
Изпълнителен продуцент: Стефан Горанов
Продуценти: Матей Константинов, Илиян Джевелеков, Георги Димитров
Продуцентска къща: Мирамар Филм
Копродуцент: Нова Телевизия, Зуум Медиа
С подкрепата на: Национален Филмов Център
Разпространител: Александра Филмс
Участват: Христо Шопов, Захари Бахаров, Лилия Маравиля, Койна Русева, Диана Добрева, Диляна Попова, Лора Чешмеджиева, Йорданка Кузманова, Владимир Пенев, Тео Аврамов, Каролайн Хейнс, Делян Дъбов, Йордан Славейков, Анелия Мангърова, Моника Згурова, Евгения Василева, Михаил Милчев, Николай Върбанов, Лидия Инджова, Надя Тержуманова, Николай Станоев, Рада Велинова, Тони Карабашев и др.
Със спецалното участие на Джон Лоутън и Мик Бокс
LOVE.NET е модерна приказка за любовта, която се случва благодарение и въпреки Интернет. Филмът проследява паралелно историите на галерия от персонажи, опитващи се да коригират живота си чрез Интернет или просто да се забавляват в мрежата, както и историите на няколко двойки, свързали живота си чрез сайтовете за запознанства. LOVE.NET разказва за любовта във всичките й проявления - за неизбежната и необяснима любов, за повърхностната егоистична любов, за обвиняващата и опрощаваща любов, за горчивата сладост на изневярата и сладката болка на отмъщението...
Идеята за филма LOVE.NET е на Илиян Джевелеков и датира от 2004 г.
През 2007 г. проектът LOVE.NET печели субсидия от Националния филмов център за развитие на сценария. Преди да започне работата по сценария, продуцентите се свързват със собствениците на най-големия български сайт за запознанства и се договарят за сътрудничество по време на всички етапи от създаването и промоцията на филма.
На 03.12.2007 г. в сайта администраторът оповестява на своите потребители стартирането на подготовката за игрален филм LOVE.NET. Основното послание е: "Да направим заедно този филм..."
В продължение на два месеца всеки участник в сайта има възможността да изпрати кратко описание на най-интересната история, която е преживял чрез интернет. За периода 03.12.2007 г. - 31.01.2008 г. се получават 7346 истории, а профилът на LOVE.NET регистрира над 50 000 посещения и повежда в рейтинговите класации на сайта.
Получените разкази потвърждават, че историите, замислени от сценарния екип, се случват нерядко и в действителността.
Нели Димитрова, Матей Константинов, Илиян Джевелеков и Александра Фучанска работят по сценария от началото на 2008 до септември 2009 г.
Филмът е заснет за десет седмици на два периода. От 29 октомври до 22 декември 2009 г. са снимките в България. През март 2010 г. екипът снима «английската линия» във филма за две седмици в UK и София.
|
|