Услуга № 329 „Регистрация на специални технически средства за извършване на теренни проучвания“
Услугата се предоставя на основание чл. 152, ал. 2 от Закона за културното наследство и Глава VІ от Наредба № Н-00-0001 от 14 февруари 2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания (обн. ДВ, бр.18 от 1 март 2011 г., изм. и доп. ДВ, бр. 30 от 17 април 2012 г.)
Необходими документи (копие/оригинал) за стартиране на услугата:
Заявление за вписване в регистъра могат да подават физически и юридически лица, собственици на специални технически средства.
Заявлението съдържа:
1. данни за заявителя;
2. данни за лицата, които ще използват специално техническо средство, и за тяхната квалификация;
3. точно описание и технически характеристики на специалното техническо средство.
Към заявлението се прилагат:
1.документ, удостоверяващ произхода, придобиването и функционалното предназначение на специалното техническо средство;
2. копие на документ за квалификация на лицето по ал. 1, т. 2.
Често задавани въпроси:
1. Какво са „специални технически средства“?
Отговор: „Специални технически средства“, съгласно Закона за културното наследство (ЗКН) са геофизична апаратура и други технически средства, използвани при теренните археологически проучвания за откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата и под водата (§4, т.1 от ЗКН). В това определение се включват металдетектори, магнитометри, георадари и други устройства и системи, които може да дават информация за наличието на археологически обекти в земните пластове и под вода.
2. Разрешено ли е притежаването на металдетектор?
Вносът, закупуването и притежаването на металдетектор на територията на Р България не е забранено.
3. Каква е процедурата за регистрация на специални технически средства?
Отговор: Лицата подават заявление с приложени към него документи (съгл. чл. 31, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания). След извършване на проверка и установяване на факта, че заявлението отговаря на изискванията, министърът на културата издава удостоверение за регистрация по образец.
В Министерство на културата се води регистър на специалните технически средства, използвани при теренни археологически проучвания съгласно чл. 152, ал. 2 от ЗКН и Наредба № Н-00-0001/14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания (чл. 30, ал. 2). Според цитираните разпоредби, единствено специалните технически средства, които се използват при теренни археологически проучвания, може да бъдат регистрирани.
4. Какво представляват археологическите обекти?
Отговор: Археологически обекти съгласно българското законодателство са всички движими и недвижими материални следи от човешката дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под водата, за които основни източници на информация са теренните археологически проучвания (чл. 146, ал. 1 от ЗКН). За опазването на археологическите движими културни ценности е предвидено всички неидентифицирани и нерегистрирани археологически културни ценности да имат най-висок статут: „национално богатство“ за движимите (като монети, накити, както и предмети от други материали) и „национално значение“ за недвижимите (например останки от сгради и други) (чл. 146, ал. 3 от ЗКН).
5. Къде може да се използват специални технически средства?
Отговор: Регистрираниспециални технически средства могат да бъдат използвани в обхвата на определените с Разрешението за теренни археологически проучвания граници на недвижими археологически обекти и/или с цел издирването на движими (монети, фибули, накити и други) и недвижими (селища, производствени центрове, некрополи и други) археологически обекти.
На територията на Република България се намират голям брой археологически обекти от различни исторически периоди. Само малка част от тях са локализирани към момента. Ежегодно се откриват нови такива, а информацията за тях се обогатява. Археологически обекти могат да бъдат установени навсякъде в територията и акваторията на страната, включително в труднодостъпни местности, в границите на съвременни селища и други. Технологиите, с които разполагаме не позволяват локализирането на всички археологически обекти на територията на страната.
С цел опазването от престъпни посегателства на някои вече известни археологически обекти, информацията за тяхната точна локализация не е общодостъпна. Трябва да се има предвид, че познатите сред жителите на населените места наименования на местности, както и техните производни, като: Калето, Могилата, Купката, Хисарлъка и др., с висока вероятност се отнасят до археологически обекти или местности с историческо значение. Нерегламентираното използване на металдетектор в границите на известна под подобно наименование местност трябва да се избягва.
Тъй като на територията на Република България има голям брой археологически обекти като голямата част от тях все още не са регистрирани или тяхната локация не е известна, много трудно може да се заключи с категоричност, че в границите на определен имот не е разположен археологически обект или негова охранителна зона. Съответно при използването на специални технически средства винаги има реален шанс, това да се извършва в границите на неизвестен археологически обект.
Използването на специални технически средства дава информация за археологически обекти, с различни характеристики и разположение, и поради това съответства на определението за теренни археологически проучвания по чл. 2 от Наредба № Н-00-0001/14.02.2011 г. Тъй като за провеждането на теренни археологически проучвания трябва да се издаде разрешение по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗКН, извършените деяния може да се квалифицират и като нерегламентирано издирване на археологически обекти.
6. Какво е нерегламентирано издирване на археологически обекти?
Отговор: Нерегламентираното издирване на археологически обекти е дейност, при която се издирват, а в повечето случаи след намиране се събират и съхраняват движими или недвижими археологически обекти, без разрешение за теренни археологически проучвания. Разговорно тези дейности са наричани „иманярство“.
Разрешението за извършване на теренни археологически проучвания се издава от министъра на културата или председателя на съвета за теренни проучвания на лица, отговарящи на изискванията на чл. 150, ал. 1 от ЗКН. Нерегламентираното издирване на археологически обекти представлява престъпление по Наказателния кодекс или административно нарушение на Закона за културното наследство.
7. Наказва ли се нерегламентираното издирване на археологически обекти?
Отговор: Нерегламентираното издирване на движими културни ценности изпълва състава на престъпление по чл. 277а, ал. 1, ал. 2 от Наказателния кодекс, а ако при извършването на тези деяния се използват специални технически средства и чл. 277а, ал. 3 от Наказателния кодекс. Ако в хода на разследване се установи, че извършените деяния – нерегламентирано издирване на археологически обекти, не съответства на състава на престъпление, то те са наказуеми по реда на чл. 218а, ал. 1 от Закона за културното наследство. Използването на специално техническо средство се приема за отегчаващо вината обстоятелство, съгласно чл. 218а, ал. 2 от ЗКН.
8. Какво се цели с описаните разпоредби?
Отговор: Археологическите обекти, които не са регистрирани като частна собственост, представляват публична държавна собственост, съгласно чл. 2а от Закона за културното наследство. Те са значими за цялото общество и всички хора трябва да имат право на свободен достъп до тях. Археологическите материали, находки и структури са основен извор за реконструиране на историята на земите ни. Информацията, която те носят се губи безвъзвратно, когато бъдат извадени от естествения им контекст без той също да бъде проучен научно и документиран. Така нерегламентираното издирване на археологически обекти нанася трайни вреди за цялото общество. Вредите са най-осезаеми за местните общности, тъй като ги лишава и от възможността културното наследство на района да бъде представено публично и да подпомогне развитието на туризма в населеното място.
С цел да бъдат предотвратени посегателствата срещу културното наследство в страната законодателят е преценил нерегламентираното издирване на археологически обекти да бъде квалифицирано като престъпление или като административно нарушение, в зависимост от неговата тежест.
|