Комитетът има следните основни задачи :
(а) съдействие за осъществяване на целите на Конвенцията, създаване и обезпечаване на мониторинг за нейното изпълнение ;
(б) предоставяне на консултации за водещите добри практики и формулиране на препоръки за мерките, насочени към опазване на нематериалното културно наследство ;
(в) подготовка и представяне за утвърждаване от Общата Асамблея на план за използване на средствата на Фонда, създаден по силата на Конвенцията ;
(г) подготовка и представяне за утвърждаване от Общата Асамблея на оперативно ръководство за приложение на Конвенцията ;
(д) предоставяне на международна помощ.
На 17 октомври 2003 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО на своята 32-ра сесия, състояла се в Париж, прие Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство. Конвенцията е резултат на многогодишните усилия на международната общност с активно участие на българската страна, за приемане на международен инструмент, който да регламентира и подпомага усилията на държавите-страни за защита, ревитализация, опазване и осигуряване на приемственост на онези традиционни форми на културата, които нямат материален характер.
По смисъла на Конвенцията, “нематериалното културно наследство” се проявява по-специално в следните области :
(а) устни традиции и форми на изразяване, в това число и езика в качеството му на носител на нематериалното културно наследство ;
(б) художествено-изпълнителско изкуство;
(в) социални обичаи, обреди и празненства;
(г) знания и обичаи, отнасящи се до природата и вселената;
(д) знания и умения, свързани с традиционните занаяти.
“Опазване” означава прилагането на мерки за осигуряване на жизнена трайност на нематериалното културно наследство, включително неговата идентификация, документиране, изследване, съхраняване, развитие, експлоатация, популяризиране и предаване, предимно чрез формалното и неформалното образование, а така също и възраждане на различните аспекти на това наследство.
До момента, Конвенцията е ратифицирана и приета от 88 държави членки на ЮНЕСКО. Тя бе ратифицирана със закон от Народното събрание на Република България и влезе в сила на 10 юни 2006 г.
По силата на Конвенцията, нейни основни органи са : Обща асамблея на държавите-страни по Конвенцията и Междуправителствен комитет за опазване на нематериалното културно наследство.
Учреден в съответствие с Член 5 на Конвенцията през м. юни 2006 г., Междуправителственият комитет за опазване на нематериалното културно наследство се състои от 24 държави. България, в лицето на проф. Мила Сантова - директор на Института по фолклор при БАН, бе избрана за член на комитета в неговия първи мандат, което е израз на признание от страна на международната общност на активната роля на България в програмните инициативи на ЮНЕСКО, насочени към опазване на нематериалното културно наследство и развитието на специфични експертни знания и умения в тази област.
По правило, държавите-членки на Комитета се избират за срок от четири години измежду държавите-страни по Конвенцията, събрани на Обща Асамблея.
В началото на 2008 г. по инициатива на Министерство на културата и със съдействието на Института по фолклор и Националната комисия на България за ЮНЕСКО в Сливен бе поставено началото на първия етап на международната програма "Живи човешки съкровища".
„Живите човешки съкровища” са хора, които притежават необходимите познания и умения на най-високо ниво, за да интерпретират или създават специфични елементи от нематериалното културно наследство, като свидетелство за живите културни традиции и за творческия гений на гражданите на България.
Създаването на национална система от Живи човешки съкровища цели:
а) съхраняване на знанията и уменията за културно изразяване, които имат важно историческо, художествено и културно значение за България;
б) тяхното предаване на следващите поколения чрез реализиране на ефективни програми за подготовка на кадри;
в) насърчаване на младите хора за придобиване на знания и умения, свързани с нематериалното културно наследство, посредством публично признание и организиране на публични представяния на национално и международно равнище;
г) създаване на единен архив от документи и материали, свързани с нематериалното културно наследство, в Националния център за нематериално културно наследство.
Първите номинации по тази програма се очакват за Еньовден (2008 г.), а до 2010 г. на националния събор в Копривщица ще бъде представена цялостната българска фолклорна съкровищница.
На регионална среща на експерти от страните на ЮИЕ през 2007 г. бе създадена регионална мрежа за сътрудничество и координация в областта на опазването на нематериалното културно наследство.
На 34-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО президентът на България Георги Първанов обяви желанието на българските власти за създаване на Регионален център по нематериално културно наследство, под егидата на ЮНЕСКО със седалище в София и обсег на дейност Балканите, Кавказ и Средиземноморието.
През 2005 г. международно жури на ЮНЕСКО с председател принцесата на Йордания г-жа Басма Бинт Талал обяви българската група "Бистришките баби – архаична полифония, танци и ритуални практики от региона на Шоплука" за шедьовър на световното нематериално културно наследство.
Към Министерство на културата бе създаден Национален съвет по нематериално културно наследство със статут на експертно-консултативен орган под председателството на министъра на културата проф. Стефан Данаилов. За членове на съвета са определени: Надежда Захариева - заместник-министър на културата, проф. Мила Сантова - директор на Института по фолклор, д-р Венцислав Велев - директор на дирекция "Регионална културна дейност", Румяна Митрева – главен секретар на Националната комисия за ЮНЕСКО, акад. Николай Кауфман, проф. Анна Илиева, проф. Иваничка Георгиева, доц. Валентина Ганева-Райчева, д-р Николай Ненов, народната певица Елена Божкова и Дина Колева - ръководител на групата „Бистришки баби”.
Научен екип от Института по фолклор при БАН разработи собствена методология за изготвянето на регионални и национални регистри на нематериалното културно наследство. С изготвения регистър, официално утвърден от българската държава, България е една от водещите държави в света, изпълнили условието на член 12 от Конвенцията.
Общо за културните конвенции на ЮНЕСКО
България участва активно в нормотворческата дейност на ЮНЕСКО в областта на културата. Страната е ратифицирала всичките 7 основни конвенции, които оформят основната рамка за дейност на държавите-членки на ЮНЕСКО в тази област, а именно :
Конвенция за опазване на подводното културно наследство (06.10.2003 г.)