|
България и ЮНЕСКО
КУЛТУРА
ЮНЕСКО е организация за образование, наука и култура на ООН, създадена през 1945 г.
България е член на ЮНЕСКО от 17 май 1956 г.
От страна на Министерството на културата член на Бюрото на Националната комисия е ресорният заместник-министър, отговарящ за международната дейност.
Дейността на България по линия на ЮНЕСКО през последните години се развива, в съзвучие с тенденциите и инициативите, които предприема международната организация в областта на културната политика, опазването на материалното и нематериалното културно наследство, развитие на културните индустрии и културния туризъм като фактор за икономическо и социално сближаване, културния плурализъм, насърчаване на творчеството и др.
КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
1.1. МАТЕРИАЛНО
Като член на ЮНЕСКО, и присъединила се към тази конвенция, България има право да кандидатства за помощ от Фонда засветовно наследство за проучвания, консервация, реставрация, техническа помощ и пр. за своите паметници от световно значение.
През тази година Фондът за спешна помощ към Центъра за световно наследство одобри сумата от 25 000 щ. долара за укрепване на Църква “Св. Четиридесет мъченици”, Велико Търново.
Резерват “Старинен Пловдив” получи от UNESCO/Japan Trust Fund средства за реставрация и консервация на къщи в Старинен Пловдив. Споразумението за средствата бе подписано по време на официалното посещение у нас на Генералния директор на ЮНЕСКО, г-н Коичиро Мацуура през м.август 2003 и ратифицирано от 39-то Народно събрание през юни 2004.
БЪЛГАРСКИ ПАМЕТНИЦИ В СПИСЪКА НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО НА ЮНЕСКО
Вписани през 1979 г.:
Боянска църква
Мадарски конник
Скални манастири при село Иваново
Тракийска гробница в Казанлък
Вписани през 1983 г.:
Старият Несебър
Природен резерват “Сребърна”
Народен парк Пирин
Рилски манастир
Вписани през 1985 г.:
Тракийска гробница при с. Свещари
От общо 9-те обекта в Листата 7 са на културното наследство.
България се присъедини към Проекта на ЮНЕСКО “Живи човешки съкровища” и през 2001 г. с проект, е резултат от двегодишна работа на Министерство на културата на Р България и експертен колектив от научни сътрудници на Института за фолклор при БАН. Дейността е осъществена с широкото съдействие на местната администрация и специалисти от всички области на страната.
Проектът е свързан с издирването, запазването и популяризирането на специфични традиционни дейности и умения, в лицето на техните създатели и носители, предаващи знанията си на бъдните поколения. Различните форми на традиционната култура: разказването, музикалния и танцовият фолклор, традиционните умения и занаятите, обредността, традиционните производства и народната медицина са обобщени в 24-ри регионални номенклатури и Национална номенклатура на традиционните културни дейности в страната. Обобщените резултати от този уникален проект са публикувани в двуезично издание (2004 г.) и са на разположение ТУК. Проектът бе подкрепен по линия на Прогамата за участие на ЮНЕСКО.
По време на 32-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (октомври 2003) с консенсус бе приета Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство. Тя е насочена към опазване, съхраняване и зачитане на: 1) устни традиции и форми на изразяване, в това число и езика в качеството му на носител на нематериалното културно наследство; 2) художествено-изпълнителско изкуство; 3) социални обичаи, обреди и празненства; 4) знания и обичаи, отнасящи се до природата и вселената ; 5) знания и умения, свързани с традиционните занаяти. (цит. Чл. 2 на Конвенцията).
България ратифицира Конвенцията през 2006 г., а от 10 юни 2006 тя влезе в сила за България. В края на м. юни 2006 г. България беше избрана в Първия междуправителствен комитет за нематериалното наследство с двугодишен мандат.
През февруари 2008 г. България бе домакин на Втората извънредна сесия на Комитета за нематериалното наследство в София. Повече информация за сесията можете да прочетете тук.
От 2007 година България заяви пред международната общност своето намерение за създаване у нас на Регионален център Категория 2, асоцииран към ЮНЕСКО, по проблемите на нематериалното културно наследство. Министерството на културата осъществява подготовката и организацията по този въпрос.
2.1. Правителството на Р България, в съответствие с Програмите на ЮНЕСКО полага усилия по отношение на съхраняване на културното многообразие – една от основните теми на предстоящата 32-ра Сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО през м. октомври т.г. в Париж, където ще вземе участие и наша правителствена делегация.
България я ратифицира през м. декември 2006 г., а влизането й в сила беше на 18 юни 2007 г.
2.2. Експертната конференция на ЮНЕСКО в Стокхолм през март 1998 г. доведе до изработването на Плана за действие за за културни политики за развитие. Страните членки се насърчават в изработването на иновативни културни политики, в прилагането на интегративен подход към културата – във връзка със сектори като образование, културни индустрии, културен туризъм, принос за развитието, социални дейности, човешки права и др. Тези усилия са съобразени с резултатите от Международната среща на високо равнище в Йоханесбург (26 август – 4 септември 2002 г.) за устойчиво развитие, на която бе приета Декларацията за устойчиво развитие.
2.3. През 2002 г. ЮНЕСКО постави началото на Световна обсерватория за социалния статус на творците, която представлява база данни за националната закондателна рамка и съобразяването с международните норми на статута на творците от различните изкуства (музикално-сценични, пластични, графични, театър, танц, кино и литература); формите на образование и подкрепа на творчеството, авторски права, както и база данни за творческите организации. България бе сред първите страни, които се присъединиха към Обсерваторията и предоставиха своята информация в началото на 2003 г.
Нормотворческата дейност на ЮНЕСКО се изразява в изработването, приемането и контрола на изпълнението на международни норми и конвенции (най-вече в областта на културното наследство).
Сред тях с особено важно значение за културата са:
Конвенция за защита на културни ценности в случай на въоръжен конфликт (Хага, 1975)
Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване (2005).
4. ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ
Дейности в областта на културата и културното наследство, подкрепени в последните години.
4.1. 2000-2001 – проект “Живи човешки съкровища”
4.2. 2002-2003 - проект “Създаване и първоначална дейност на Ромски музикален театър”
4.3. 2004-2005 Провеждане на Регионален форум “Културните коридори на Югоизточна Европа: общо минало и споделено наследство – ключ към бъдещо партньорство” – 20-21 май 2005 г., Варна под патронажа на Президента на Р България Георги Първанов, на Генералния директор на ЮНЕСКО Коичиро Мацуура и Генералния секретар на Съвета на Европа Тери Дейвис.
Реставрация на куполна гробница от V-III век пр. н.е. в местността Мишкова нива, община Малко Търново;
Скално изсечените свети места на Траките.
6. СПИСЪК НА КРЪГЛИ ГОДИШНИНИ НА ЮНЕСКО
В Календара на ЮНЕСКО за 2004-2005 г. бяха включени:
- 100-годишнините от рождението на поета Атанас Далчев и композитора Любомир Пипков.
За 2006-2007 г. бяха включени:
100-годишнината от рождението на писателя Емилиян СТАНЕВ
100-годишнината от смъртта на проф. Марин ДРИНОВ, историк
За 2008-2009 г. бяха включени:
100-годишнината от рождението на проф. Марин ГОЛЕМИНОВ, композитор
7. ДРУГИ
100-годишнината от рождението на поета Никола ВАПЦАРОВ
Послание на проф. Коичиро Мацура,
Генерален директор на ЮНЕСКО,
по повод Световния ден на културното многообразие на диалога и развитието
21 май 2008 г.
Универсалната декларация за културно многообразие, обявена на ЮНЕСКО през 2001 г., се чества ежегодно вече шест години чрез Световния ден на културното многообразие на диалога и развитието.
Повторението на това значимо събитие ни дава възможност да оценим нашата способност да допринесем за интегрираната визия на културата в комплекса от проблемни области на развитие, иновации, диалог и социална кохезия, в основата на които сега стои кохерентен фундамент.
От седемте международни конвенции, обявени от ЮНЕСКО, за укрепване на културното многообразие навсякъде по света, най-скорошната, сега ратифицирана и влязла в сила, навлиза на свой ред в оперативна фаза. Такъв е случаят с Конвенцията от 2003г. за Опазване на нематериалното наследство и на Конвенцията от 2005г. за Опазване на многообразието на културни изразни средства, които допълват Конвенцията от 1972 г. за Защита на световното културно и природно наследство.
Поради тази причина, ние в края на един цикъл и в началото на друг, виждаме, че сме станали по-практични и по-конкретни. Тази нова съвместна дейност, движена от закони и дела, ни поставя в позицията да доказваме, на основата на универсалните принципи за съхранение на нашите инструменти, че културното многообразие наистина е двигател за устойчиво развитие, и като такъв, е решаващо оръжие за борбата с бедността.
Има критични въпроси, които е необходимо да се очертаят пред международната общност: културата, за разлика от образованието, сама по себе си не е сред Целите на Хилядолетието, макар че, както правилно се казва в Декларацията на Хилядолетието, от значение е само дали целите са реализирани.
Културното многообразие не е постановявано, то е наблюдавано и прилагано. Целта на този ден е по този начин да се възпитава опит в духа на любопитството, привлекателността на диалога и изслушването на другия, и така да се тества практическата възможност за развитие, която предлагат културните предприятия, креативните индустрии, културния туризъм и опазването на културното наследство, в рамките на националните планове за развитие и общото държавно програмиране на системата на Обединените нации.
Трябва да отдадем дължимото на културата, като участник в истинското устойчиво развитие, което уважава хората и околната среда, и служи на каузата за диалог и мир. По този начин ще бъдем способни да открием усещането за нашата съвместна отговорност за насърчаване на „интелектуалната и моралната солидарност на човечеството”.
|
|