Разработването на общ рамков документ за развитието на българската култура (Стратегия) е свързано с нуждата от стратегическо планиране и управление във всички области на културата за определен период от време. По този начин създаването на подобен тип стратегически документ позволява да се:

∙             Формулират дългосрочни програмни и управленски цели, както и цели на конкретни политики, заедно с желаните резултати;

∙             Определят усилията и ресурсите, които трябва да бъдат разпределени;

∙             Определят планови показатели, чрез които ще се измерва напредъкът по постигане на общите и конкретни цели за определен период от време;

∙             Даде възможност за прилагане принципите за широко участие в управлението на културните процеси, което ще обедини вижданията и усилията на правителството, гражданското общество и всички заинтересовани страни в съвместна работа за постигане на обща визия на основата на споделени ценности.

                Настоящият документ, който се базира на направен анализ на средата за предходните десет години, си поставя за цел да посочи пътищата за развитието на българската култура и отстояването на националната културна идентичност. Това може да бъде осъществено посредством: реализирането на конкретни политики и програми, които насърчават всички културни процеси и субектите, свързани с тях;  подкрепа на творчеството и създаване на условия за иновации; прилагане на авторско-правните норми; осигуряване на възможно най-широк достъп до съвременните и наследени от миналото културни постижения и в тази връзка условия за развитие на хората и извеждане на преден план на общи ценности.


                Разработването на Стратегия за развитие на българската култура е и в съответствие с Чл. 2а. (1)  от Закона за закрила и развитие на културата, съгласно който Министерският съвет по предложение на министъра на културата приема Национална стратегия за развитието на културата за срок от 10 години.

                    Документът е валиден до края на: 2029 г.