|
Роден е през 1970 г. във Велико Търново. Завършва английска езикова гимназия в Русе. Мартин Иванов е магистър по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистър е по право от Югозападния университет „Неофит Рилски“ и доктор в Института по история при Българската академия на науките. От 2000 г. работи в Института по история при БАН, а от 2008 г. е доцент там. Преподава стопанска история в СУ и във Висшето училище по застраховане и финанси.
Специализирал е в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия.
Владее английски, руски, ползва сърбохърватски.
Автор е на над 150 научни публикации и 7 монографични изследвания върху икономическата и социалната политика на България от 70-те години на ХIХ в. до наши дни, най-важни сред които са:
Реформаторство без реформи: Политическата икономия на българския комунизъм, 1963–1989 г. С., Институт за история на близкото минало, 2007. 315 с.
История на външния държавен дълг на България, 1878–1990. В 3 части, С., БНБ, 2009. 255 с.; 232 с.; 456 с.
Бизнес елитите на България. 1912–1947, 1989–2005. С., Изток–Запад, 2009. 472 с.
Мрежовият капитализъм. Българска търговска банка и нейните сродни дружества, 1890–1914 г. С., „Гутенберг”, 2010. 523 с.
От 2011 г. до 2013 г. е председател на Държавната агенция „Архиви“.
Назначен е с указ на държавния глава от 15 октомври 2013 г. за Секретар на президента по култура, образование и национална идентичност.
От 6 август 2014 г. Мартин Иванов е министър на културата в служебното правителство, назначено с указ на президента Росен Плевнелиев.
|
|