„Живи човешки съкровища – България” е проект на Института за фолклор при Българската академия на науките и Дирекция “Културна политика” в МК. Той е първа стъпка към реализацията на Програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища"в България.
Проектът цели да се насърчат носителите на нематериалното културно наследство да практикуват дейностите и да предават познания и умения на следващите поколения. България има щастието и до днес да притежава в значително съхранен вид фолклорна култура в нейния синкретизъм - като неразривно съчетание на звук, движение, слово, ритуал и пр. Традиционната фолклорна култура съществува чрез многообразие от локални варианти, очертаващи относително самостойни културни пространства и предопределящи особената роля и място на диалекта, разбиран като културна специфика. Локалните варианти предопределят и разнообразието във фолклорната естетика като система от норми и правила, формиращи възгледа за това кое е хубаво и ценно.
Отпечатано е и е представено на различни международни форуми, включително и в централата на ЮНЕСКО в Париж изданието „Живи човешки съкровища – България”.
На 25 ноември 2005 г., на официална церемония в централата на ЮНЕСКО в Париж, Генералният директор г-н Куичиро Мацуура обяви вписването на българската кандидатура „Бистришките баби” в списъка на „Световни шедьоври на нематериалното културно наследство”. Този акт е едно изключително признание за целенасочените усилия, които страната ни полага за запазването и популяризирането на традиционната ни култура и фолклор.
|