Законът за народните читалища е приет през 1996 г. и урежда учредяването, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища. На настоящия етап не се налага приемането на нов закон, тъй като статутът на читалищата съгласно действащите разпоредби на закона им дава реална възможност за самоуправление и ги утвърждава като структури, които носят спецификата и традициите на българската култура. Същевременно практиката налага необходимостта от извършване на известни корекции на действащия закон. Предложените със законопроекта изменения и допълнения целят да усъвършенстват и прецизират законовата уредба, като преодолеят празнини и създадат възможност за още по-пълноценно участие на читалищата в обществения живот.

Прецизирана е уредбата, касаеща читалищните сдружения, в частност учредяването им, както и подлежащите на вписване обстоятелства в регистрите на съда и в регистъра, който се води към министъра на културата. Прецизирани са правомощията на ръководните органи на читалищата. Предвидени са и текстове, целящи подобряване на начина на отчитането на средствата, предоставени на читалищата от държавния и общинските бюджети, както по отношение на разходването им, така и по отношение контрола на изпълнението на предвидените задачи. Определените законови срокове за отчитане изпълнението на възложените на читалищата общински задачи и изразходваните общински средства през предходната година създават гаранции за осъществявания контрол. Предвидени са и административни наказания – глоби, които ще бъдат налагани на виновните лица при предоставяне на имущество в нарушение на закона, при пропускане на срока за заявяване за вписване в регистъра на читалищата или читалищните сдружения, както и в случаите, когато не бъде представен в срок доклада за изпълнението на възложените общински задачи и изразходваните от бюджета средства. Предложените изменения и допълнения на Закона за народните читалища създават ясна и стабилна основа за осъществяване на тяхната дейност.

Читалищата са неизменна част от характеристиката на националната ни културна политика. Самите те са структури, които трябва да се запазват и укрепват в условията на развитието на гражданското общество и в контекста на националните и общоевропейски ценности.