П Р О Т О К О Л
№ 2

   от заседанието на Обществения съвет към министъра на културата, състояло се в София, 25 април 2014 година, петък, 15,00 часа, Зала „Сцена 17” в Министерството на културата

   ВОДЕЩИ НА ЗАСЕДАНИЕТО: министър д-р Петър Стоянович и г-жа Мария Димитрова – директор на дирекция „МДЕПП”

   ПРИСЪСТВАЩИ:

   От Министерство на културата: 

Васил Василев – зам.-министър на културата 
Велислава Кръстева – зам.-министър на културата 
Ладинка Михайлова – главен секретар 
Екатерина Русева – парламентарен секретар и координатор на Обществения съвет 
д-р Борислав Бориславов – съветник на министъра

   Членове на Обществения съвет:

Атанас Капралов – Движение за граждански контрол
доц. Биляна Томова – преподавател по икономика на културата в УНСС
Борис Бончев – музикален продуцент
проф. Боряна Христова – директор на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”
Генчо Генчев – представлява Народно читалище „Светлина” – Царевец 1927”
проф. Георги Костов – композитор
Диана Андреева – директор на Обсерватория по икономика на културата
Живко Желязков – председател на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства към САБ
д-р Ива Станоева– експерт по нематериално културно наследство в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН
доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова –– УАСГ
Любен Генов – председател на Съюза на българските художници
доц. д-р Мариела Модева – Нанкова – главен секретар на ИКОМОС
Михаил Мелтев – председател на ФИЛМАУТОР
проф. Николай Овчаров – археолог
Райна Йотова – нематериално културно наследство – архитект, куратор, преподавател и журналист, радио „Дарик”
проф. Светослав Кокалов – ректор на НХА
Светлозар Желев – издател и литератор
Явор Димитров – директор на Софийската филхармония, композитор, пианист
Ярослава Бубнова – и. д. директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство, президент на Българската секция на Международната асоциация на художествените критици
Ясен Козев – председател на „Музикаутор”


   Гости:

Диана Бойчева – член на УС на Асоциация „Българска книга”
Георги Чолаков – и.д. директор на НФЦ
Любина Панайотова – председател на Асоциацията на културните мениджъри в България
Иво Милев - НХГ


   Стенографски запис


   МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Добре дошли на заседанието на Обществения съвет в Министерството на културата!
   Темата на днешната среща е:
   Обсъждане на възможностите за кандидатстване за финансиране на проекти на културните и творчески колективи по Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства” на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и по оперативни програми в програмен период 2014-2020.
   Програма БГ 08 е известна като Норвежката програма. Намирането на свежи пари за културната сфера е ключово. Финансирането от държавния бюджет не е единствената и най-сериозната част от онова, което трябва да осигурим за българската култура. Днес имахме интересни и смислени разговори с наши колеги от неправителствения сектор.
Давам думата на Мария Димитрова – директор на Европейската ни дирекция, за да Ви запознае с програмата.
   МАРИЯ ДИМИТРОВА: Когато министърът ме покани в Министерството на културата, ми постави задачата да мислим за финансирането не само на Министерството на културата като бенефициент, а да мислим за възможностите, които предоставят различните донорски организации и различните европейски програми – не само програма „Културно наследство и съвременни изкуства”. Затова във втората част ще Ви разкажа повече за тези програми. Няма да обърна внимание на възможностите, които са насочени само към Министерството на културата, а към всички организации, работещи в областта на културата, неправителствени организации, компании и държавни институции.
   На 17 февруари т.г. бяха отворени 5 мерки по Програма „Културно наследство и съвременни изкуства”. Те са в изпълнение на най-голямата програма през настоящия програмен период (2014 – 2020 г.) за Европейското икономическо пространство, като Програма БГ 08 е най-голямата в България. Тя е на стойност над 16 млн. евро. Средствата са разпределени в няколко насоки.
   Коментирайки различните мерки, може би Ви прави впечатление Мярка 1, тъй като по нея поканата, която е отворена в момента, не е по цялата стойност. В Мярка 1 „Реставриране, обновяване и опазване на културното наследство” се включва проект, предефиниран предварително и заложен в Програма БГ 08 – проектът „Втори етап на САМСИ”. Допълнително можем да говорим и за този проект. Целта е днес да говорим за отворените мерки, по които още може да се кандидатства с проекти в различни насоки.
   Първата мярка е „Реставриране, обновяване и опазване на културното наследство” с краен срок 19 май 2014 г. Стойността на цялата мярка, на отворената покана за набиране на проектни предложения, е над 7 млн. евро. По нея се финансират проекти с бенефициенти – държавни институции. Финансират се дейности в три насоки.
   Първата е „Обновяване и реставриране на сгради”. Сградите следва да бъдат само със световно или национално значение. В Закона за културното наследство има определение кои сгради са със световно и кои с национално значение. Минималната сума по тази мярка е 250 хил. евро, а максималната сума е 1 млн. 500 хил. евро
   Втората дейност, която се финансира, е „Ревитализиране на изложбените пространства”.
   Третата дейност е свързана с „Пространствата от културното наследство, тяхното предпазване и развитие на музеи на открито”.
   Тези три дейности са допустими по Мярка 1 на Програма БГ 08, като бенефициенти по нея са публични институции, публични органи, държавни институции, културни институти. Партньори могат да бъдат и неправителствени организации, партньорски организации от донорските страни – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Има ограничения за партньорски организации – в областта на неправителствените организации. Те трябва да бъдат създадени 12 месеца преди обявяването на процедурата за набиране на проектни предложения, а именно преди 17 февруари 2013 г.
   Втората мярка е насочена към документиране на културната история. Стойността на тази мярка е 2 млн. 935 хил. евро. Стойността, показана на слайда, е общата сума, която ще бъде разпределена за спечелилите проекти. Минималната сума е 170 хил. евро, а максималната сума е 750 хил. евро. Ще Ви изпратим тази информация по електронната поща, за да Ви бъде в помощ при Вашата работа. Тази мярка е наречена „Дигитализационната мярка”, защото по нея са допустими две неща – дигитализация на културното наследство и създаване на дигитални центрове.
   По тази мярка отново допустими бенефициенти са публични организации, културни институти, държавни организации. Отново партньори могат да бъдат неправителствени организации и институции от държавите донори.
   Следващата мярка е насочена към „Допустимостта на културното наследство за обществеността”. Тази мярка е сравнително широка. По нея могат да бъдат финансирани множество дейности. Общият размер е над 1 млн. 500 хил. евро. Минималната сума е 170 хил. евро, а максималната сума е 750 хил. евро. По тази мярка се финансират дейности, свързани с улесняване на достъпа до културно наследство, включително и с популяризирането му чрез интернет. Тя включва от чисто ремонтни дейности до меки мерки – създаване и популяризиране на културното наследство чрез интернет.
Допустими кандидати са отново публични организации, публични органи, културни институти, държавни организации. Партньори отново могат да бъдат неправителствени организации, държавни институции и други организации от страните донори.
Крайният срок за кандидатстване по тези три мерки е 19 май 2014 г. Ако получим проект на 20 май, за съжаление той няма да бъде разгледан.
   Последната мярка, към която има най-голям интерес, поради което удължихме срока й за кандидатстване, давайки възможност на кандидатите да се подготвят по-добре, е „Малката грантова схема”. По нея макар че сумата е най-малка, проектите са най-малки. Сумите варират от 25 хил. евро – минимална сума, до 100 хил. евро. – максимална сума.
Тук няма ограничения за лицата, които могат да кандидатстват. Такива могат да бъдат и физическите лица. Например ако Вие искате да създадете фестивал или театър, можете да го направите без никакви ограничения. Единствените ограничения са, че по тази мярка не могат да кандидатстват фирми, търговски дружества. Всички останали организации са допустими. Няма ограничение за типа на неправителствените организации – дали са в юридическа или в частна полза. Няма значение дали са създадени вчера или преди година и половина. По този начин се отваря вратата към всички, които имат желание, да подадат проекти. Ограничението за неправителствените организации е да работят в областта на културата и изкуствата. Това е нормално ограничение, защото програмата е насочена към съвременните изкуства и опазването на културното наследство.
   Последната покана е по Фонда за двустранни взаимоотношения. Този фонд е измислен специално от нашите донори – Европейското икономическо пространство и Норвежкото посолство, защото чрез него ще се насърчава обмяната на опит между България и страните донори.
Мерките са две.
   В момента сме отворили Мярка А. Тя е насочена към разработването на проектите. Ако прецените, че искате да разработите проект в партньорство с дадена организация и разходите, които направите до момента на кандидатстване по останалите мерки, по този фонд можете да кандидатствате за тяхното реимбурсиране, тоест за тяхното възстановяване към Вас. Тази мярка е интересна не само за нас. Тя е интересна и за Норвежкото посолство. Там вече „валят” искания за подпомагане при намирането на партньори. Оказва се, че има доста партньорства. Имахме разговор с Норвежкото посолство и разбрахме, че много организации подготвят проекти в партньорство с Норвегия. Надяваме се да има партньори от Исландия и Лихтенщайн.
   Мярка А към Фонда за двустранни отношения, която е отворена към настоящия момент, не е на стойност 247 хил. евро. Тази сума е за целия фонд. Мярката е на стойност половината от тази сума или 123 500 евро. Останалата половина ще се запази за Мярка В.
Чрез Мярка В на Фонда за двустранни взаимоотношения ще насърчим изпълнението и партньорствата по време на изпълнение на проектите. Имаме изричното разбиране от страна на Норвежкото посолство, че процедурата по Мярка В ще бъде отворена, след като сключим договори по останалите мерки. Това е така, защото мярката е насочена към изпълнението на проекти.
   Крайният срок по първите три мерки е 19 май 2014 г. Със заповед на министъра на културата е удължен срокът по Малка грантова схема. Той е 30 април 2014 г.
   Крайният срок по Фонда за двустранни взаимоотношения е разделен на две. За проекти в областта на мерки 1, 2 и 3 крайният срок е 19 май 2014 г. За проекти в областта на  Малка грантова схема крайният срок е 30 април.

   Продължавайки по-нататък по Програма БГ 08, ще спомена нещо важно за нас и за Вас – принципите на управление. Макар и малка, тази програма е в интерес на всички нас. Г-н Стоянович каза, че 32 милиона за култура никак не са малко. Затова е важно Общественият съвет да участва в цялостния процес на управление на програмата. Както сега коментираме с Вас процедурите, които са отворени, впоследствие ще Ви запознаем с процеса на оценка и сключването на договори с одобрените кандидати.
Ще се спра на оценителните комисии и оценката, която ще бъде извършена. Тя е независима и няма нищо общо с Министерството на културата като програмен оператор на Програма БГ 08 (управляващ орган на тази програма). Стараем се да бъдем винаги заедно с кандидатите бенефициенти. Такъв бенефициент ще бъде САМСИ. Опитваме се да опростяваме правилата. Опитът ни показва, че именно правилата понякога преобръщат колата. В процеса на изпълнение се появяват различни малки казуси, които могат да стопират прекрасен проект за подобряване и опазване на културното наследство в нашата страна.
   ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ:
   ИВО МИЛЕВ (Национален музей на българското изобразително изкуство): Въпросът ми е по Мярка 1 - „Реставриране, обновяване и опазване на културното наследство”. Първоначално е използван терминът „сгради”, а впоследствие – „недвижими културни ценности”. Какво се има предвид – законовата терминология за недвижими културни ценности, която е по-широка от сгради, или сгради?
   МАРИЯ ДИМИТРОВА: Има се предвид недвижими културни ценности със световно и национално значение. В сайта публикуваме абсолютно всички въпроси, които получаваме. Макар и сайтът да не е с най-добро качество, очакваме в най-скоро време да го подобрим и да пуснем новия сайт на програмата. Мъчим се да отговорим навреме и адекватно на всички въпроси. Затова сега, макар да не мога да отговоря на всички Ваши въпроси, можете да ги зададете допълнително и ние ще Ви изпратим отговорите.
   ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ (Национален филмов център): Каква готовност трябва да има проектът, за да се случи неговото изпълнение? „Реставриране на сграда” е доста обширно понятие и доста скъпо занимание. Необходими са архитектурен проект, проекто-сметна документация и т.н. Изготвянето на такъв тип документи за 20 дни, от които 6 неработни, е абсурдно.
   МАРИЯ ДИМИТРОВА: Съгласна съм с Вас. Затова изискването е да се представи идеен проект. Технически и работен проект не са необходими. Говоря само за т. нар. твърди мерки – по реновиране и т.н. Получихме коментари в тази насока. В проектното предложение можете да заложите разходите за разработването на техническия и работния проект. Те са допустими по програмата. Средствата могат да Ви бъдат възстановени след като бъдете одобрени и бъде сключен договорът.
Имайте предвид, че разходи по първите четири мерки, направени преди сключването на договорите, е недопустимо.
   ДИАНА АНДРЕЕВА (директор на Обсерватория по икономика на културата): С какъв статут на собственост трябва да бъде такава сграда?
   МАРИЯ ДИМИТРОВА: Сградата трябва да бъде или публично-държавна, или публично-общинска собственост.
   Арх. ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА (УАСГ): Проектите, които ще бъдат представени, ще бъдат идейни, но те трябва да бъдат окомплектовани с количествени и стойностни сметки. А това е атрибут на техническия, дори на работния проект. Сметките трябва да бъдат прецизни, което означава, че дълбочината на идеята трябва да стигне до фазите технически, дори и работен проект. Въпросът ми е: трябва ли да бъдат изготвени прецизни количествени и стойностни сметки? Какви са възможностите на програмата след спечелване на проекта нещата да бъдат допрецизирани в процеса на изготвяне на техническия и работния проект?
Второ, идейните проекти трябва ли да бъдат процедирани по Закона за културното наследство и по Закона за устройство на територията?
   МАРИЯ ДИМИТРОВА: По отношение на количествено-стойностните сметки. Имайте предвид, че сумата на програмата е точна. Нямаме възможност да пренасочваме средства от проект в проект, както е по останалите оперативни програми. Затова сключи ли се договор за „хикс” лева, не можем да увеличим тази сума впоследствие. Затова е важно проектите да бъдат максимално прецизни. Всички сме абсолютно наясно, че в процеса на подготовка на техническия проект и след това на работния проект винаги възникват промени в количествено-стойностните сметки. Това ще подлежи на допълнително договаряне, тоест анексиране към договора, и ще бъде стриктно следено и от нас самите, защото оценителната комисия първо е одобрила едни параметри, а след това ние преценяваме дали тези параметри трябва да бъдат променени. Затова молбата ни е да имаме максимално прецизни количествено-стойностни сметки, макар да сме наясно, че това не винаги може да бъде извършено.
По отношение на втория въпрос – за двата закона. Има изискване, заложено в насоките за кандидатстване. То е важно за всички – проект, който не е одобрен от Министерството на културата по съответния ред и от НИНКН, няма да бъде финансиран.
Решихме да предоставим повече възможности на кандидатите. Достатъчно е към настоящия момент да подадете само писмото, с което сте вкарали в НИНКН проекта. Не е необходимо да ни изпращате и одобрението от НИНКН. Така облекчаваме всички кандидати и насърчаваме участието в програмата. Няма обаче да сключим договор с когото и да било, ако проектът не е одобрен от НИМКН и Министерството на културата по закона. Впоследствие по същия начин ще бъде процедирано и по всички останали документи, свързани със Закона за устройство на територията.
   Арх. ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: И още един въпрос. Когато се работи по обекти – недвижими културни ценности, особено археологическа субстанция, има много въпросителни, чиито отговори намираме в процеса на изпълнение. Налагат се допълнителни археологически проучвания, излизат данни, които не са били познати, а мотивират промяна на проекта. Това може ли да бъде заложено във финансовата документация като непредвидени средства или средства за археологическо проучване?
   МАРИЯ ДИМИТРОВА: Има перо за непредвидени разходи, но те трябва да отговарят на правилата за допустимост. Не можем да си позволим, независимо от това, че са непредвидени разходи, да финансираме нещо, което е недопустимо по програмата и по нейните правила.
   Арх. ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: А допълнително археологическо проучване допустимо ли е по програмата?
   МАРИЯ ДИМИТРОВА: Това зависи по коя мярка е проектът. Ако е по Мярка 1 и се отнася до недвижими културни ценности, то зависи какъв е проектът. За отделните дейности на Мярка 1 има различни изисквания. Затова не мога да Ви дам конкретен отговор.
По идея на министъра на културата ще бъдат проведени още два информационни дни. Там допълнително ще можете да зададете и други въпроси, свързани с Програма БГ 08. Можете да ни изпращате Вашите въпроси и по e`mail.
   Проф. ГЕОРГИ КОСТОВ (композитор): Уважаеми колеги, досега говорихме за недвижимите културни особености, нека сега да поговорим за движимите. Ще говоря за четвъртия и петия раздел.
Миналата година видях по телевизията великолепна среща между министъра и млади творци. След нея имаше някои мерки, но те заглъхнаха.
Поставям въпрос по четвърти раздел. Като дългогодишен ректор на Музикалната академия забелязвам, че най-добрата част на нашите най-млади музиканти – певци и инструменталисти, вече отдавна са в Европа. Трябва да намерим начин и средства да ги върнем тук. Тук до мен е директорът на Филхармонията и разговарях с него – не могат ли да се организират концерти на наши изтъкнати изпълнители в чужбина, на наши млади български деца, за да се запознае с тях българската културна общественост, а след това респективно и европейската, защото те нямат такава възможност навсякъде в Европа? Знаете, че има изтъкнати български певци и инструменталисти, които са залели цяла Европа.
Второ, по петия раздел. Смятам, че Съюзът на композиторите би могъл да установи пряка връзка с Норвежкия съюз на композиторите, да се направи размяна на произведения, на концерти, на автори.
Уплашен съм, че след двата празнични дни – 26 и 27 април 2014 г., има само три работни дни за осъществяването на тези проекти.
   МАРИЯ ДИМИТРОВА: Ще Ви отговоря на първия въпрос, свързан с изпълнението на дейностите извън територията на България. За съжаление дейности извън територията на България са недопустими за програмата, освен малка част от тях, свързани с територията на донорските страни.
Европейското икономическо пространство отпуска средства, но ги предоставя за популяризиране на културното наследство в нашата страна. Подобни дейности могат да бъдат финансирани по други проекти.
Наясно сме, че остават три дни. За съжаление обявата е пусната през месец февруари.
   Проф. ГЕОРГИ КОСТОВ: Имам предвид да дойдат у нас, да свирят и пеят с нашите опери.
   МАРИЯ ДИМИТРОВА: Ако искате да поканите външни изпълнители, няма никакъв проблем да ги поканите да направят нов фестивал, нова опера или ново представление в България. Целта е това да бъде в България и средствата да послужат на икономиката в нашата страна.
   Проф. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: Ще се върна на Мярка 1, защото средствата там са най-много. Въпросите на г-жа Кандулкова бяха много точни. Ще си позволя един коментар.
Ако има готови проекти с работна част, естествено е те да бъдат предпочитани пред който и да било идеен проект. А има такива проекти, защото това е вторият етап на Норвежката програма. Вече има реализиран един етап, има реализирани проекти в системата на регионалното развитие. Трябва да разглеждаме тази програма като продължение на предишни европейски програми, които са реализирани в България с доста сериозни средства.
Общественият съвет е обществен за това, че хората са от различни професии. Много от присъстващите не са наясно с проблемите по сградите. Ясно е обаче, че става дума за големи обекти. Затова е казано „със световно и национално значение”. Това в 99% означава големи археологически обекти. На пръв поглед сумата 7 млн. евро (14 млн. лв.) изглежда голяма, но всъщност е нищо за капиталното строителство.
Моята препоръка е парите да бъдат концентрирани максимално в малко обекти. Една от нашите грешки в предишните години е била разпиляването на средствата – тук или там да закърпим нещо и в крайна сметка – нищо. Нека да бъдат предпочетени обектите, които имат готови работни проекти, съгласувани с НИНКН, за да може в края на тази програма да имаме ясни и реализирани неща.
   МАРИЯ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви за коментара. Ще внеса малки допълнения към него.
Съгласна съм, че средствата, които се предоставят по тази програма, трябва да бъдат използвани за качествени проекти. Наличието на технически и работен проект не е условие за получаване на допълнителни точки. Наличието на идеен проект е условие за допустимост. Критериите за оценка на проектите са разписани и се публикуват на сайта на програмата. Те касаят подготовката на проектното предложение – дали то отговаря на целите на програмата, на целите на страната за развитие на културата и т.н.
В това отношение Вие сте прав – проектите, които отговарят в максимална степен на приоритетите на страната, ще получат повече точки. Радвам се, че мислим в една посока.
   Арх. ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Моля да ни информирате за оценителните комисии. Какви са принципите за подбор на експертите? Формирани ли са вече тези комисии? Как се случва това? Колко са на брой?
   МАРИЯ ДИМИТРОВА: Оценката преминава през няколко етапа.
Първият етап е на административно съответствие. Надявам се да няма проекти, които да отпаднат заради това, че не са приложили една или друга декларация. Ще дадем възможност където може да се предоставят допълнително някои документи. Нещата са заложени в насоките за кандидатстване, а ние не можем да ги променяме тези насоки.
Вторият етап е оценка за допустимост. Първите два етапа се извършват от представители на програмния оператор - Министерството на културата.
Третият етап – най-важният, точкуването, се извършва от оценителна комисия и независими оценители. Ние публикувахме покана за набиране на оценители. Получиха се множество предложения. Надявам се създадената комисия да избере най-добрите. Оценителите са абсолютно независими от нас. Няма как да влияем върху тях.
Няма как да кажем кой може и кой не може да влезе в оценителната комисия, която ще бъде сформирана след приключването на подаването на проектите, защото не знаем кой ще подаде проекти. Например ако НИНКН прецени, че иска да подаде проектно предложение, техни представители не могат да участват в оценителната комисия. Затова на този етап не мога да Ви кажа от кои институции ще има представители. С оглед опазване на оценителите няма да публикуваме техните имена.
Важен факт е, че в оценителните комисии най-малко 30% ще бъдат външни, извън програмния оператор - Министерството на културата. Това е предпоставка за недопускане на влияние.
Наблюдатели ще бъдат представители на Норвежкото посолство и на Националното координационно звено в Министерския съвет.
   Поради липса на повече въпроси преминаваме към следващата тема:
   ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ В ПРОГРАМНИЯ ПЕРИОД 2014 – 2020 ГОДИНА
   За следващия програмен период нашата страна получава сумата, която е изписана на слайда. Тя трябва да бъде изразходвана до 2022 г. Разпределена е по 7 оперативни програми: Механизъм за свързана Европа, Европейско териториално сътрудничество (програми за трансгранично сътрудничество), Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица. Това е нов фонд за целия Европейски съюз. Той замества една специална програма към Министерството на земеделието и храните. По този фонд ще се финансира Програмата за храна. Сега вече тя е изведена по други правила и по друг начин. В тази сума влиза общата земеделска политика и общата политика по рибарство.
   През програмния период 2014 – 2020 г., който вече започна, специално внимание се обръща на младежката заетост. Може би сте чули, че ще има заделени около 100 млн. евро, насочени към насърчаване на младежката заетост.
   На слайда виждате само ресурса, предоставен от Европейския съюз. Няма го окончателното решение за националното съфинансиране. Предстои да бъде разгледано в Министерския съвет и към тези 7 млрд. евро какви допълнителни средства ще бъдат отделени от националния бюджет.
Позволихме си да Ви покажем всички оперативни програми, както ги виждате на слайда, защото няма програма, която да не засяга различни културни дейности.
   В ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТРАНСПОРТ” И ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА” не може да се избяга от археология. Както и досега, ще продължат да се финансират дейности по археология, свързани с обектите, финансирани по оперативните програми „Транспорт” и „Околна среда”.
   Най-интересна е ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ”. Не случайно съм извадила логото на европейските фондове в България. Избраният слогън беше „Една посока – много възможности”. Такова е и логото на Министерството на културата, защото има много възможности за финансиране на различни културни дейности. От нас зависи да бъдем активни.
   В Оперативната програма „Региони в растеж” приоритетите са няколко. Ще обърна внимание на две неща. Тук са изведени тези, които касаят и Министерството на културата.  По Приоритетна ос 2 се финансират дейностите в областта на културата, свързани с училищата. По Приоритетна ос 1 се финансират дейности, свързани с културни услуги. Ще обърна специално внимание на този приоритет, защото ако за държавни институти кандидатства Министерството на културата, по тази точка ще кандидатстват общини съвместно с Министерството на културата за проекти, които са описани и включени в т. нар. ИПГВРТН. В момента общините подготвят планове, които се обсъждат публично. Те са основата за финансиране на дейности през Оперативна програма „Региони в растеж” за следващия програмен период.
   Не бива да забравяме последния инвестиционен приоритет. Министърът на културата е съпредседател на работна група, която изготвяше методологията за приоритизиране на проектите в областта на консервацията и опазване на природното и културното наследство. Тази методология е почти финализирана. Предстои оценка на обектите.
   Няма да се спирам на дейностите, защото те са много. Настоящата презентация ще Ви бъде изпратена, за да можете да се ориентирате. Това не са окончателни дейности в оперативните програми. Няма да се спирам и на Министерството на културата като бенефициент.
   Днес имаше среща, на която обсъждахме финансовите инструменти или типа финансов инженеринг.
   Все още е валидна ПРОГРАМА „ДЖЕСИКА”. За Столичната община Програма „Джесика” се управлява от Фонд „Флаг”, а за останалите шест големи градове програмата се управлява от „Сосиете женерал експрес банк”. Тази програма е важна, защото по нея се финансират (предоставят се кредити, така че помощта не е съвсем безвъзмездна) проекти, които подпомагат реставрирането, облагородяването на обекти в седемте големи градове. Един от тези обекти е Женският пазар в София.
По тази програма за различни неща могат да кандидатстват и неправителствени организации, особено в партньорство с общини за малки проекти.
   ЗА ОПЕРАТИВНАТА ПРОГРАМА „ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ”. По тази програма се финансират няколко основни дейности.
   Първата дейност е инвестиции в подкрепа на предприемачеството.
   Втората дейност е насърчаване на предприемаческите идеи в областите, свързани с европейски регионални предизвикателства. Тук изрично се извежда една от приоритетните сфери – творчески и културни индустрии. По тази оперативна програма Министерството на културата не може да кандидатства, но могат да кандидатстват микро, малки, средни и големи предприятия.
   Следващата оперативна програма може би не е интересна за Вас, но е интересна за нас, защото касае най-много училищата – това е програмата „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ”. Тази оперативна програма финансира основно училища, университети. Музикалната академия може да бъде бенефициент. Тук колегите са извели само второстепенните разпоредители с бюджетни кредити на Министерството на културата. Това са бенефициентите, които ни касаят нас в областта на културата, но по тази програма могат да кандидатстват всички училища, университети и научни институти. Нас ни касаят приоритетните оси.
   Училищата и в момента кандидатстват по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, в която са заложени тези приоритетни оси. Те участват по Програма „Успех”, участват за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в училищата. Програмата „Наука и образование за интелигентен растеж” не е новост. Просто името е по-различно, защото Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” от предишния програмен период е разделена през новия програмен период на две части – „Развитие на човешките ресурси” и „Наука и образование за интелигентен растеж”. Ще Ви изпратим информация за тях, за да можете да се запознаете в детайли.
Следващата оперативна програма не касае нас. Може да можем, а може и да не можем да бъдем бенефициенти по ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”. Тя е насочена преди всичко към неправителствени организации, към компании и големи работодателски организации. Целта на тази програма е достъп до заетост и качество на работни места. По тази програма се финансират „меки мерки” – наемане на работна ръка, квалификация, преквалификация и т.н. Приоритетите по тази програма са свързани с намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.
   Една интересна тема е транснационалното сътрудничество. По тази оперативна програма (нещо, което е въведено на ниво Европейски социален фонд), се финансират проекти, изрично свързани с взаимодействие между България и други държави – членки на Европейския съюз. Проектите трябва да бъдат свързани с някоя от темите, представени на слайда. Тя не ни касае нас, но ако една неправителствена организация в областта на културата или представители на творческите и културните индустрии решат да кандидатстват по тази оперативна програма, те могат да получат финансиране за квалификация и преквалификация на своя персонал. Това е само един пример, но възможностите са доста повече. Ако искате да имате стажанти, възползвайте се. Така ще подпомогнем младите хора в България. Могат да кандидатстват организации, които са извън държавната администрация. В публичните институции се включват най-вече организациите, които работят на пазара на труда – Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане. Това са големите институции, които отговарят за тези политики в страната.
   Програмата, по която може да кандидатства Министерството на културата, е ОПЕРАТИВНАТА ПРОГРАМА „ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ”. Хубаво е, че вчера министърът на културата подписа два договора с предишната оперативна програма „Административен капацитет”. През новия програмен период ще продължат да се финансират дейности, свързани с електронното управление, с укрепване капацитета на администрацията в страната. По тази оперативна програма кандидати са само и единствено администрациите – било на съдебната система, било на Министерството на културата или на общините.
   Допълнително има една мярка, която не касае Вас. Тя е насочена към управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Тази мярка е насочена най-вече към структури като Централното координационно звено в Министерския съвет, сертифициращия орган, одитния орган и т.н.
   По тази програма, както и в предишния програмен период, ще могат да кандидатстват неправителствени организации, най-вече за подпомагане работата на администрацията, за мониторинг на дейността на администрацията, повишаване на прозрачността. Ще се насърчават съвместни проекти с администрацията.
ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ. По нея има няколко дейности, които касаят всички нас.
   На първо място е стимулиране на местното развитие в селските райони. По тази програма се финансират най-много „твърди мерки” – сгради на читалища, на църкви, н други храмове. Те могат да бъдат подобрявани и реставрирани по тази програма.
   Нещо, което не ни касае толкова много, са информационните и комуникационните технологии в селските райони, но понеже те касаят цялата страна, затова сме ги сложили и тук като приоритет в Програмата за развитие на селските райони.
   Бенефициенти по програмата могат да бъдат микропредприятия, общини, местни инициативни групи. Процентът за настоящия програмен период (2014-2020 г.) за местните инициативни групи ще бъде увеличен. Чрез Програмата за развитие на селските райони от местните инициативни групи към настоящия момент има изключително много културни проекти. Програмата все още е в действие. Затова такива проекти могат да бъдат финансирани и към настоящия момент по Програмата за развитие на селските райони (2007-2013 г.) чрез така наречените мерки „Лидер”.
   Обръщам специално внимание на ПРОГРАМИТЕ ЗА ТЕРИТОРИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО, защото по тях се финансират мерки за културен обмен между отделните държави. В своя опит имам такъв проект – извършвахме културен обмен между България и Турция. Проектът беше много интересен. Това в известна степен отговаря и на въпроса, който ми беше зададен по-рано. Няколко са оперативните програми, които ще важат за България.
   ПРОГРАМА „ВЪТРЕШНИ ГРАНИЦИ” (Румъния-България и Гърция-България). На първо място са Румъния и Гърция, защото управляващите органи са в тези страни.
   ПРОГРАМА „ВЪНШНИ ГРАНИЦИ” (Сърбия, Македония и Турция) ще се управляват от Министерството на регионалното развитие като управляващ орган.
Допълнително имаме ПРОГРАМА „ЧЕРНОМОРСКИ БАСЕЙН”. Тя съществува и към настоящия момент. Насърча