„Ще внеса една малко мрачна нотка в откриването на тази изключителна експозиция. Зададох си въпроса „Къде е културата в една експозиция на оръжия, хладнокръвно използвани за убийства?“ – с тези думи започна словото си министърът на културата Найден Тодоров по време на официалното откриване на изложбата „Хроники от стомана. Хладно оръжие от Българското средновековие“. Изложбата в НАИМ - БАН, осъществена с подкрепата на Министерството на културата, представя културата на войната по българските земи през Средновековието посредством най-емблематичните оръжия на епохата - мечове, саби и бойни ножове.

  По думите на министър Тодоров експонираните оръжия са истински произведения на изкуството, а хората, живеели в България по онова време, са имали различни предпочитания как да използват тези оръжия. „Ще изкажа една малко тежка мисъл – онова време е било по-цивилизовано от нашето време. Защото тогава хората са били принудени да гледат в очите онзи, чийто живот искат да отнемат. Днес това не е така. Днес можем да отнемем живот, без дори да познаваме човека, без да сме го видели. В този смисъл онова време е сякаш по-цивилизовано от нашето. Въпреки това - една изключителна експозиция, която препоръчвам на всички Ви. Живея за времето, когато мястото на всички оръжия ще бъде в музея“, каза още министър Тодоров.

  Сред близо 120-те уникални експоната са изящно изработени мечове, саби и бойни ножове, както и техни части. Те обхващат период от 1200 години от VI в. до XVII в. Сред акцентите на изложбата са едноръчен меч, от района на с. Златар, община В. Преслав; сабя „български тип“ от района на гр. Червен бряг; едноръчен меч с украсено острие от Преславска планина и дълъг меч от колекцията на НАИМ – БАН. Изложбата дава поле за изява на множество от образците от фондовете на музеите, които ще бъдат изложени за първи път.

  Предвижда се издаването на два каталога. Единият е научно-популярен. В него ще се представят само оръжията, които участват в изложбата на място. Вторият каталог е с научна насоченост и ще представи всички съхранявани в държавни колекции в България оръжия от този тип, които са над 120 цели остриета и над 100 техни части. Каталогът ще съдържа стандартизирано подробно описание на експонатите, нови дигитални изображения,  детайлно графично заснемане и изследване на спецификите на технологията на производство. На по-голямата част от експонатите ще се направят рентгенографии, които служат при научната обработка на предметите, тяхната реставрация и изследване на технологията на изработване с цел реконструкция на производствения процес. На няколко десетки артефакта ще се направи нова реставрация, която ще промени качествено експозиционния вид на тези предмети. В първата част на каталога ще има обобщаващи текстове за различните групи паметници по тематико-хронологичен принцип.

  Дейностите по изложбата и научната работа станаха възможни благодарение на финансовата подкрепа от няколко институции - Министерството на културата на Република България, Българската академия на науките, Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ и ИНФРАМАТ, част от национална пътна карта за научна инфраструктура, финансирана от Министерството на образованието и науката на Република България.

  Изложбата се осъществява в партньорство с 28 исторически и археологически музеи от цялата страна, които предоставят находки от своите фондове. Това са: НВИМ, НИМ, РИМ – Варна, РИМ – Велико Търново, РИМ – Видин, РИМ – Враца, РИМ – Добрич, РИМ – Монтана, РИМ – Пазарджик, РИМ – Перник, РИМ – Плевен, РВИМ – Плевен, РИМ – Русе, РИМ – Силистра, РИМ – Сливен, РИМ – Търговище, РИМ – Хасково, РИМ – Шумен, АМ – Преслав, НИАР Плиска, ИМ – Горна Оряховица, ИМ – Дългопол, ИМ – Етрополе, ИМ – Казанлък, ИМ – Панагюрище, ИМ – Попово, ИМ – Правец, ИМ – Чирпан.

  Експозицията е част от календара на Министерството на културата за делегатите на 47-мата сесията на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли 2025 г.

  Тя може да бъде видяна във Залата за временни експозиции на НАИМ-БАН от 12 декември 2024 г. до 30 септември 2025 г.

  Сред официалните лица на откриването присъстваха зам.-министърът на културата Амелия Гешева, новата председателка на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, директори на музеите участници в изложбата, археолози и др.

 Фотогалерия