Зам.-министърът на културата Виктор Стоянов взе участие в честванията в Полша, посветени на 1000 години от създаването на забележителния паметник на българската книжовност – „Супрасълския“ („Ретков“) сборник, 500 години от пренасянето му на полска земя и 200 години от откриването му в книгохранилището на Супрасълския православен манастир в Североизточна Полша, до град Бялисток. Зам.-министър Стоянов бе придружаван от съветника на министъра на културата г-жа Амелия Гешева. Сред официалните гости на юбилейното честване, което след Варшава продължи в Бялисток и Супрасъл бе и Снежана Йовева - Димитрова - директор на Държавния културен институт към Министъра на външните работи.

 Честването премина под почетния патронаж на Президента на Полша Анджей Дуда и на Министерството на културата на Република България. Основен организатор е Българското посолство във Варшава, в партньорство с Българския културен институт.

 Ценният кирилски ръкопис от 10-11 век с проповеди и жития на християнски светци представлява най-обемният  от съхранените до наше време старобългарски ръкописи от Преславската книжовна школа. Преди около 500 години той попада в Православния манастир „Благовещение на Пресвета Богородица“ в Супрасъл (Североизточна Полша) и в неговата библиотека бива открит за науката от местен историк през 1823 година. 

 „Вярвам, че макар и разделен от обстоятелствата и превратностите на времето в три различни книгохранилища, Супрасълският сборник, със своите мощни послания, ще продължава да ни събира заедно, защото той е важна и неотменна част от общата „Памет на света“ – това заяви в специално видеопослание министърът на културата Кръстьо Кръстев и изказа специални благодарности от името на българския народ за това, че този ценен документ продължава да бъде грижливо съхраняван. Зам.-министър Виктор Стоянов също приветства участниците в честванията.

„Ние сме само пазители на уникалния „Супрасълски кодекс“, който показва зрелостта на писмената култура в нашата част от Европа и е сред най-знаменитите паметници в световната наследство“ - каза директорът на Националната библиотека на Полша Томаш Маковски. 

 След тържественото откриване на присъстващите видни изследователи, ръководители на културни институции и представители на дипломатическия корпус бе предоставена  рядката възможност да видят отблизо „варшавската“  част  (151 листа върху пергамент) от оригинала на ценната реликва. 

 „Славянско евангелие“, „реликва със значение на майка на славянското езикознание“ - тези и подобни определения прозвучаха в приветствените послания на висши сановници от  Полската и от Българската православна църква, в словата на местните власти в региона около Бялисток  - най-голямото средище на православни в Полша. 

 В Международната научна конференция (22 - 25 септември) в Духовната академия към Супрасълския манастир участват изтъкнати българисти, слависти, медиевисти от университетски и академични центрове в България, Полша, Италия, Литва. 

 И в Националната библиотека във Варшава, и пред Супрасълския манастир, панелна документална експозиция представя ценността на книжовния паметник и приноса на основните негови изследователи.

 „Основната заслуга за тази изложба е на Института по литература и Кирило - Методиевския научен център при БАН, на изследователи от още редица институции, както и на Държавния културен институт към Министъра на външните работи“, подчерта Н. Пр. Маргарита Ганева. Извънредният и пълномощен посланик на България в Полша изказа и благодарност към местните власти на Подляското воеводство, както и към висшето духовенство на Бялостоцко - Гданската православна епархия - за съпричастността към юбилейните прояви, организирани от Посолството на България в партньорство с БКИ във Варшава.

 Откритите пред Супрасълския манастир скулптурна композиция и възпоменателна плоча по повод юбилейното честване са паметни знаци за Кирило - Методиевата традиция в културата на Европа и Света.

 През  2007 г. “CODEX SUPRASLIENSIS” е включен в престижната листа на ЮНЕСКО с най-ценни документи от писменото наследство „Паметта на света“. В научните среди се оценява като най-големия по обем и най-ранния сред запазените старобългарски ръкописи в славянската книжнина и единствен сред съхранените кирилски паметници, който дава представа за Преславската книжовна продукция от времето на Златния век.

  ФОТОГАЛЕРИЯ