|
(10.11.2016)
С великолепна изложба от най-стойностните експонати от колекциите си Националният литературен музей (НЛМ) отпразнува своя 40-годишен юбилей. Тържеството се състоя в Музея за история на София. Над 150 гости бяха приветствани от директорa на НЛМ Пламен Крайски, от директорa на Музея за история на София д-р Надежда Кирова-Йовчева и от заместник-министърa на културата доц. д-р Бони Петрунова. Зам.-министър Петрунова прочете поздравително писмо от името на министъра на културата Вежди Рашидов и връчи специално отличие на Пламен Крайски – символен подарък, препращащ към далечните времена на тракийския цар Котис (383-359 пр. н. е.). Посланието на министър Рашидов бе, че Националният литературен музей е призван да участва в изграждането на цялостната национална политика за културно наследство и процеса на устойчиво развитие, а доц. д-р Петрунова сподели и надеждата на министъра, че всички културни институти у нас ще работят така активно и успешно, както работи Националният литературен музей.
Днес, 10 ноември и утре, 11 ноември, Националният литературен музей организира юбилейна научна конференция с международно участие „Литературната памет – личности, събития, идеи“. В края на първия ден на Форума – на 10 ноември от 18.00 ч. Музеят организира представяне на театралната постановка „Нирвана“ от Константин Илиев с участието на актьори от Благоевградския театър.
Министърът на културата Вежди Рашидов изпрати специално приветствие до участниците в научната конференция, която продължава и утре. „Благодарение на вашия всеотдаен труд за 40 години бяха издирени и опазени внушителни по количество и ценност колекции от ръкописи, снимки, документи, кореспонденция, първи издания на българската книжнина, ръкописни и старопечатни книги, ценни етнографски материали, уникални вещи на български поети и писатели. Да бъдеш музеен специалист е дълг и призвание, защото това означава мисъл, знание, отговорност и много любов към България и нейното културно наследство”, се казва в приветствието на министър Рашидов.
Уникалната юбилейна изложба „Литература и памет“ с ръкописи и лични вещи на български поети и писатели в Музея за история на София ще бъде отворена до 4 декември т.г.
Посетителите могат да се запознаят с творческия и житейски път на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Елин Пелин, Емилиян Станев, Димитър Димов, Владимир Башев и др. Тук е експонирана и сребърната лира – дар на Иван Вазов за първия му юбилей през 1895 г., мастилницата на Алеко Константинов и неговото свидетелство за адвокатска правоспособност, чашата, с която са кръщавани всички деца на П. Р. Славейков и неговото паче перо, пишещата машина „Адлер“ на сина му Пенчо Славейков, както и ръкописи от кореспонденцията между Пенчо Славейков и Мара Белчева.
В част от експозицията е направена и възстановка на кабинета на Пейо Яворов с неговите лични вещи и ръкописи, грузинска му кама, подарък от Гоце Делчев, тук са и портфейлът на поета със снимка на Лора, пистолетът, с който се прострелва Лора Каравелова и пистолетът, с който се самоубива Пейо Яворов. Посетителите ще видят още и ръкописа на „В полите на Витоша“, бинокъла, подарен на Пейо Яворов от Тодор Александров и още много интересни документални свидетелства от неговия жизнен и творчески път.
Художествено-документалната експозиция включва също свидетелство за успех на Елин Пелин от IV клас от 29 юни 1894 г., вещи от кабинета на писателя, сред които и часовникът му, спрял в часа, в който той е починал.
Представени са и предсмъртният бележник на Христо Смирненски, първото издание на „Моторни песни“ от 1940 г. на Никола Вапцаров и вещите на поета, предадени след неговия разстрел на близките му.
Интерес предизвикват още ловните принадлежности на Емилиян Станев, ръкописни фрагменти на Димитър Димов от романа „Тютюн“ и от неговите лекции по анатомия, автошаржовете на Димов, рисувани в Испания и др.
Експозицията включва вещи и писалищни принадлежности на последния председател на СБП до 1944 г. Стилиян Чилингиров, неговият сръбски орден „На Белия орел“ V ст., който той е получил за спасяването от унищожение на 70 000 тома от Сръбската национална библиотека през 1915 г., подготвителните бележки за книгата „Синовете на вдовицата. Масонство и масони“ на Иван Богданов, ръкописи на поета Владимир Башев и др.
|
|