|
(21.10.2016)
Заместник-министърът на културата доц. д-р Бони Петрунова отправи приветствие от името на министър Вежди Рашидов към организаторите и многобройните гости на изложбата „Романтикът Димитър Добрович” на официалното й откриване миналата вечер в залите на Национална галерия „Двореца“ в София.
Впечатляващата експозиция е важен елемент от честванията, ознаменуващи юбилейната година от раждането на Димитър Добрович – първият български художник с академично образование.
Не е изненадващ изборът на място, чиято същност и история да са достатъчно дълбинни, за да успее то да съхрани стотиците въздишки от възхищение, прехласнатите погледи и изплъзнали се думи от поклонниците на живописта, за да ги сподели със следващите. Златистите отблясъци на залите допълват величието на творбите и им придават загадъчност и нескрито великолепие, които завладяват сетивата на докосналия се до тях.
Грандиозното културно събитие систематизира представите за художествения свят и естетическите търсения на твореца, като разкрива непознати досега творби на романтика. То е организирано по инициатива на доц. д-р Ружа Маринска и на Център „Българо-европейски културни диалози“ на Нов български университет. Целта е да се покаже най-доброто от произведения, елеофотографии и документи от целия творчески път на родения в гр. Сливен художник. Ценителите на изкуството ще могат да им се наслаждават до 11 декември 2016 г.
Заместник-кметът на община Сливен – Стоян Марков, също поздрави организаторите за значимата инициатива и за нестихващия им ентусиазъм. Гл. ас. д-р Владимир Димитров, декан на Факултет за базово образование и преподавател в департамент „Изкуствознание и история на културата“ на Нов български университет, сподели радостта си от осъществяването на мащабния проект и благодари на многобройните присъстващи за интереса им към изкуството. Той покани гостите на изложбата да вземат участие и в следващите прояви, посветени на 200-годишнината от рождението на Димитър Добрович. Фокус в изказването на д-р Димитров бяха предстоящите инициативи, подробно описани в програма, която бе раздадена на гостите.
В официалното откриване на юбилейната изложба взе участие и директорът на Националната галерия Слава Иванова.
На откриването на експозицията изкуствоведката доц. д-р Ружа Маринска изрази задоволство от факта, че откриването на изложбата, посветена на Димитър Добрович, съвпада и с наблюдаващото се своеобразно „възраждане“ на романтизма в световен план. Тя акцентира върху 1893 година, през която се е провела единствената изложба на твореца в България. Доц. Маринска разказа на присъстващите за световното признание на таланта на Добрович, за неговото новаторство в създаването на елеофотографии, за припознаването му като гръцки автор от някои изследователи, като запозна гостите на изложбата и с факти от живота му в Сливен, разказа и за развитието му в Италия и за техниките, които е използвал при създаването на уникалните си творби, част от които са представени в Националната галерия. Доц. д-р Маринска не скри радостта си и от огромния интерес към събитието, ознаменуван от присъствието на многобройни представители на художествените среди, преподаватели, студенти, хора с интерес към изкуството и историята, ценители на българското творчество.
Поредицата от събития, с които ще се отбележи значимата годишнина, включва също и международна конференция на тема „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) – живот и творчество“, докладите от която ще бъдат публикувани в двуезичен сборник. Нов български университет ще бъде неин домакин и като такъв ще приветства участниците от България, Гърция, Черна гора и Кипър на 16 и 17 ноември. Конференцията ще бъде фокусирана върху няколко основни теми - „Историографски дискурси – факти, процеси, явления, личности“, „Художествен живот в Европа и на Балканите през XIX век – академии, художествено образование, културни диалози“; „Изкуството на Димитър Добрович (1816-1905)“; „Изкуството и влиянието на техническите постижения на епохата върху неговото развитие – фокус върху фотографията“.
Предстоящите инициативи са не само с национално, но и с международно значение, тъй като в рамките им ще бъдат дискутирани въпроси от областта на българо-европейската култура и наследство. Животът и творчеството на Добрович имат отношение към най-малко три национални култури: гръцката, където той получава образованието си, италианската, където продължава обучението си и прилага на практика наученото, и българската, където се завръща с творбите си.
Мащабната празнична програма е под патронажа на Министерството на културата на Република България и се провежда под наслов „Никой не може да спре 2016 – годината на Димитър Добрович“. Тя се осъществява в партньорство с Националната галерия, ХГ Сливен, Националната галерия в Атина, Ателие-колекция Светлин Русев, Институт за средиземноморски изследвания в Крит.
|
|