По повод искането за оставки на министъра на културата Вежди Рашидов и заместника му - Димитър Дерелиев, заради предстоящо разглеждане на Закона за държавния бюджет за 2011 г. в Народното събрание, Министерството на културата изразява следната позиция:
  Абсурдно е да се искат оставки в изпълнителната власт по повод законодателни предложения и решения, които са изцяло и единствено в компетентността на Народното събрание.
   Министерството на културата не е запознато с текста за изменения и допълнения в действащия Закон за филмовата индустрия, обсъждан в Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание между първо и второ четене. Министърът, зам.-министърът или други представители на министерството не са участвали в обсъждане на това предложение.
  Министърът на културата в свои изказвания на заседания на Министерския съвет и на Народното събрание многократно е защитавал необходимостта от осигуряване на допълнителни средства за развитие на културата в размери, гарантиращи нормално развитие на всички сектори на изкуството и културата, както и за филмопроизводство, съобразно Закона за филмовата индустрия. Припомняме, че в сегашната трудна 2010 г. след две оптимизации на бюджета Министерството на културата осигурява 9 100 000 лв. за българското кино, с което гарантира създаването на нови кинотворби. Тази субсидия е не по-малка от средствата, които средногодишно са осигурявани за кино в последните няколко години.
   При обсъждането и приемането на Закона за държавния бюджет за 2011 г. стана ясно, че средствата за българско кино могат да бъдат осигурени на този етап в размер, който е съобразен с общия размер на бюджета на Министерството на културата за 2011 г., за да не бъдат ощетявани останалите сектори на културата – сценичните изкуства, музейното дело, опазването на паметниците на културата, училищата по изкуствата.
  Междувременно група кинематографисти заведоха съдебно дело срещу Постановлението на Министерския съвет за неизпълнение на Закона за филмовата индустрия относно обема на средствата за кино от държавния бюджет. С определение Върховният административен съд на 24 ноември 2010 г. прекрати производството по жалбата на кинодейците, обявявайки я за неоснователна.
   Последователната политика на антикризисни мерки от страна на държавните органи и правото на държавата да се защити от следващи неоснователни претенции очевидно са мотивирали предложението, направено в парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Измененията в Закона за филмовата индустрия вероятно целят средствата за кино за 2011 г. да бъдат в размери, съобразени с реалните възможности на държавата в отделните години. Така няма да се нарушава законът и ще се гарантира съществуването и развитието на българското кино като важна част от националната култура.
  В същото време, при подготовката на Национална стратегия за развитие на българската култура, Министерството на културата анализира последователно състоянието на филмовия сектор след влизане в сила на Закона за филмовата индустрия /2004 г./ Значителното увеличаване на държавната субсидия за кино доведе до увеличаване броя на новите филми, но, с малки изключения, не и до по-добър обществен резултат от тях. През 2009 г., например, 13 нови български филма, в които са вложени над 12 милиона лева, са имали само 42 хиляди зрители. През 2010 г., като изключим забележителния успех на „Мисия Лондон”, 20 други български филми са имали едва 30-хилядна аудитория.
   За сравнение зрителите само на Народния театър „Иван Вазов” за една година са около 130 хиляди, а зрителите на един неголям театър в областен град са около 30 хиляди годишно. Независимо от това позицията на Министерството на културата е да не се правят опити за противопоставяне на киното с театъра и другите сфери на българската култура – тенденция, която се демонстрира тези дни от някои кинодейци. Всеки опит за неглижиране или омаловажаване на театралната дейност напомня, че при субсидия малко над 11 милиона лева театрите са реализирали близо 1 милион зрители и около 5 милиона лева директни приходи, които до края на 2010 г. ще се увеличат. Това са приходи, които постъпват директно в бюджета на Министерството на културата. В същото време приходите на Националния филмов център и то главно от такси и регистрации, а не от продадени на зрителите билети, са около 400 хиляди лева годишно. Това означава, че Филмовият център и Министерството на културата, т. е. държавният бюджет, не получават никакви преки постъпления от продажба на билети за български филми.
   Що се отнася до спекулациите и исканията за пренасочване на средства от централния бюджет, предвидени за изграждане на национални музеи, археологически проучвания и други значими културни проекти с национално и международно значение, следва да заявим, че те не са от бюджета на Министерството на културата, а се предвиждат традиционно в централния бюджет, който се разпределя и утвърждава от министъра на финансите съобразно възможностите и приоритетите на страната в съответните години. Например за проекта за т. нар. „Български Лувър” за 2010 г. са платени само 190 хиляди лева за предварителна подготовка на строителните работи.
  Цифрите и фактите показват, че всички претенции на група български кинодейци са фактически нецелесъобразни, нормативно неоснователни и тенденциозно злепоставящи ръководството на Министерството на културата.
  В заключение нека не забравяме, че филмите, които са най-масовото изкуство, трябва да се правят не заради една малка група български кинодейци, които оценяват проектите помежду си, а за българската, европейската и световната публика. Въпреки всички трудности българските филми трябва да се разпространяват и продават реално.
  Министерството на културата, както се вижда и от определението на Върховния административен съд по жалбата на кинодейците, винаги е спазвало законите, в това число и Закона за филмовата индустрия. Освен това Министерството на културата приключва работа по законопроектите за създаването на Фонд „Българско кино” за алтернативно финансиране извън държавния бюджет и за стимулиране на направените частни инвестиции в българската филмова индустрия.