На 29 юни 2010 г. в Националния исторически музей зам.-министърът на културата д-р Тодор Чобанов и ст. н. с. д-р Цветана Кьосева – и. д. директор на НИМ, откриха изложбата „Съкровищата на одриските воини”. На откриването присъстваха и ст. н. с. д-р Маргарита Ваклинова – директор на НАИМ при БАН, Костадин Кисьов – директор на Регионалния археологически музей Пловдив, Георги Кюпчуков – директор на Регионалния исторически музей в Сливен, Евгения Иванова - и. д. директор на Регионалния исторически музей в Стара Загора и Косьо Зарев – директор на историческия музей „Искра ” в Казанлък.


    Изложбата е реализирана с представителни археологически материали от фондовете на Националния исторически музей, на Националния археологически институт с музей към БАН, Регионалния археологически музей Пловдив, на Регионалните исторически музеи в Сливен, Стара загора, Ямбол, както и на Историческите музеи в Казанлък и Нова Загора.
    Участието на музеите от Южна България с находки открити основно в равнинната територия между Стара планина и Родопите маркира ядрото на най-мощното тракийско царство, съградено от владетелите на племето одриси. Одрисите се споменават за първи път от старогръцкия историк Херодот по повод на похода на персийския цар Дарий І в края на VІ в. пр. Хр., когато, придвижвайки се към скитите, той преминава с войските си през техните земи. Одрисите властват върху територия, заключена между планината Хемус (Стара планина) на север, на юг - Родопа планина, на запад - дн. Ихтиманска Средна гора, а на югоизток - до долното течение на Хеброс (р. Марица). В своето близо пет-вековно обществено развитие одрисите създават най-голямата държава в Югоизточна Европа, чийто разцвет до средата на ІV в. пр. Хр. сполучливо е наречена от съвремените историци империя (базилея).



    Целта на експонирането в залите на НИМ на тракийски съкровища от V – І в. пр. Хр. е да се покажат богатствата на одриската аристокрация – една обществена прислойка, съставена според старогръцкия историк Тукидид от „родовите люде” и парадинасти (принцове), които в обкръжението на великите царе на одрисите Ситалк (444 – 424 г. пр. Хр.), Котис І (384 – 360 г. пр. Хр.) и Севт ІІІ (330 – сл. 297 г. пр. Хр. ) винаги са били воини. Тези аристократи са били членове на царското семейство, които владетелите са назначавали като наследствени управители на новозавладени области. Тленните останки на представители на родовата аристокрация на одрисите разпознаваме сред десетките проучени богати подмогилни погребения, характерни с богат инвентар, състоящ се от съкровища и пълно бойно снаражение.