BG / EN | Начало | Карта на сайта | RSS Понеделник, 15.08.2022
 
       


















































































МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПРИЕ ДНЕС СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ

обратно

(14.10.2009)

   Министерският съвет прие днес Стратегически план за развитие на културния туризъм. Документът е разработен през периода 2007 – 2009 г. с финансовата подкрепа на италианското правителство. Планът е обсъден с медии, с представители на ангажираните министерства, областни и общински администрации, регионални музеи, неправителствени организации и други. В разработката на стратегическия план участваха водещи специалисти от Италия и България, а процесът в България бе администриран с подкрепата на Министерството на културата.
    Стратегическият план за развитие на културния туризъм в България бе представен днес в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Италианският посланик Стефано Бенацо посочи, че подготовката на проекта е отнела три години и е струвала 1,4 млн. евро. Подготвени са три тома, предназначени да подпомогнат представителите на местната власт в България. Бенацо заяви, че трябва и може да се направи много за подобряването на имиджа на България в чужбина и това може да стане чрез впечатленията на чуждите туристи от страната. Инфраструктурата, пътищата, хотелите и тяхното обслужване са сред важните фактори за културния туризъм в една страна, посочи посланикът.
    Заместник-министърът на културата д-р Тодор Чобанов съобщи, че приходът от културния туризъм е пет до седем пъти по-голям в сравнение с традиционния. Той посочи важността на новия план и отбеляза също, че в България липсва връзката между бизнеса и наследството ни. „Трябва да създадем диверсификация на туристическия продукт, като всяка област предлага своите уникални културни обекти”, подчерта зам.-министър д-р Чобанов. „Трябва да специализираме отделните части на България, за да бъдат те конкурентоспособни”, бе категоричен д-р Чобанов. Той добави още, че в плана за развитие са очертани всички инфраструктурни маршрути, линии на преминаване на енергийните потоци, зоните с природно богатство, защото те са стратегически важни за културния туризъм. „Трябва да изберем по-привлекателните обекти – това, което ще се превърне в туристическа атракция, които ще накарат чуждестранният турист да дойде в България”, обясни зам.-министър д-р Чобанов. „Стратегическият план ще се развива и продуктът подлежи на доработване и обогатяване”, изтъкна д-р Чобанов. Според него изключването на музеите от туристическия бизнес не позволява привличане на качествен човешки ресурс, който да обслужва нуждите на културния туризъм.
    Заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов открои културния туризъм като приоритетен за България, отбелязвайки, че страната разполага с третото по обем културно наследство в Европа.
    В отговор на въпрос за финансирането на плана Людмила Тозева от Министерство на регионалното развитие и благоустройството посочи, че по ОП „Регионално развитие” има схема за безвъзмездна помощ в размер на 82 млн. лева - за подкрепа на туристически и природни атракции.
    Практически документът представлява каталогизиране на културните ценности в България – а това са повече от 300 археологически обекта, равняващи се на 80% от археологическото наследство на страната, и съответно териториално маркетингово проучване.
    Стратегическият план за развитие на културния туризъм в България обръща специално внимание на състоянието на инфраструктурата в страната. Съществуващите пътища, пристанища и летища се оценяват като неподходящи за логистичните и транспортни нужди на страната. Предлага се план за инвестиции за укрепване и модернизиране на инфраструктурата като общ проект за подобряване на туристическия продукт.
    Съставна част на Стратегическия план за развитие на културния туризъм в България е стратегията за локалните системи. Тя трябва да допринесе за подчертаване на идентичността, специфичността и богатството на културните, историческите, археологическите и природни ресурси на България, да свърже ресурсите на една област в обща рамка и да ги превърне във фактор за усилване на туристическата атрактивност и за икономическо развитие. В този смисъл територията на страната е разделена на 13 области, наречени ЛоКуС-и, всяка от тях със специфични културни ресурси.



Определените със Стратегическия план 13 ЛоКуС-а са следните:

ЛоКуС 1 Велика София – подчертава се значението на София не само като административен център, но и като културна столица с всички ресурси и възможности да се конкурира с другите културни столици в Европа. Целта е през следващите години да се интегрира традиционното предлагане на културно – историческото наследство с по-напреднали форми на културно предлагане като изложения, фестивали, които в средносрочен период да се превърнат в истинска индустрия. Следва да се подчертае ролята на София не само по отношение на логистиката, но и като символичен портал към българското културно наследство.

ЛоКуС 2 Долината на царете – има потенциал да преследва лидерска позиция в своята ниша. Стойностното историческо и етнографско наследство днес не намира съответствие в предлаганите услуги и структури. Ценността на „Долината на царете” трябва да се повишава чрез интегрирането на специализирани събития и услуги за постигане на бърза популярност, максимално използване на ресурсите и конкретни резултати.

ЛоКуС 3 Възрожденският град, който се намира в близост до Велико Търново и заедно с Пловдив е една от двете възможни културни столици на България. Има потенциал да привлича по-значими туристически потоци. „Възрожденският град” предлага културно наследство, пряко свързано с националната идентичност на българите. В средносрочен план стратегията цели интегриране на съществуващите обекти с продукти на други видове туризъм, ориентирани и към посетителите на българското Черноморие.

ЛоКуС 4 По бреговете на Дунава – градовете Плевен и Русе, основни административни и културни центрове на ЛоКуС-а, характеризират туристическия потенциал на района за развитие на вътрешен и международен туризъм. Стратегията се концентрира върху популяризирането и развитието на р. Дунав като естествена свързваща ос на цялата територия.

ЛоКуС 5 Каменно сърце представлява туристическа дестинация основно за български туристи. В бъдеще издигането на ролята на културния туризъм в Стара Загора и Сливен може да разпространи значението му и за чуждестранни посетители, в това число и от Черноморието.

ЛоКуС 6 Старите столици – на основата на уникалността на Мадарския конник се цели формирането на интегрална туристическа оферта – услуги и мероприятия за промяна на характера на туристическите посещения – от екскурзии (главно по Черноморието) към културно преживяване.

ЛоКуС 7 По бреговете на Черно море – културният туризъм в този регион има подчинено значение по отношение на рекреативния туризъм. Развитието на културния туризъм следва да се търси в допълване на рекреативните оферти, в програмите „Крайбрежие – вътрешност" и за оферти извън сезона.

ЛоКуС 8 Странджа планина има значителен потенциал по отношение на екологичния и културния сектори благодарение на природните, исторически и културни ресурси. Стратегията предвижда в кратък срок да се реализира едно събитие, върху което да се концентрира потенциала, а в средносрочен период – да се предложи алтернативно настаняване и специализирани продукти.

ЛоКуС 9 – Мечът и Кръстът – базира своята стратегия върху популяризиране и утвърждаване на уникалния символ на територията Перперикон, който да се превърне в център за културен туризъм на цялата територия. Чрез интегриране на други културни и природни ресурси се цели превръщането на ЛоКуС-а в един от националните лидери за международен туризъм.

ЛоКуС 10 Пловдив и Римската империя е богат на културно и историческо наследство. Стратегията е насочена към увеличаване на нематериалното съдържание и културното туристическо предлагане, което обхваща съществуващите обекти и мероприятия, изложби и събития както в центъра на района, така и в цялата територия.

ЛоКуС 11 Портата на Родопите има възможност за постигане на водеща позиция чрез разнообразяване на зимните оферти и постепенно намаляване на сезонността чрез интегриране на културните, историческите и етнографските ресурси.

ЛоКуС 12 Големите планини е лидер в сферата на зимния ски туризъм. Развитието на културния туризъм дава възможност за ограничаване на сезонната концентрация на туристическото търсене и за по-ефективно използване на изградената туристическа база. Целта е чрез интегриране на културните, природните и етнографски ресурси да се разшири предлагането извън активния ски сезон.

ЛоКуС 13 Вкаменената гора има значение предимно за локалното туристическо търсене. Реализирането на едно специфично събитие може да повиши значението му и да увеличи капацитета на предлаганите услуги.

   Финансирането на заложените в Стратегическия план дейности ще се извършва от държавния бюджет, както и по Оперативните програми от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС (главно Оперативна програма Регионално развитие, приоритетна ос 3 – Устойчиво развитие на туризма).



Принтирай Изпрати на e-mail
обратно

Културен календар
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31        
цялата програма »
Конкурси/Обяви
(09 - 20.08.2022)
Министерството на културата обявява конкурс за заемане на длъжността „Директор” на дирекция „Управление на собствеността“ »

(03.08 - 31.12.2022)
НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ НАЦИОНАЛНИ, РЕГИОНАЛНИ И ОБЩИНСКИ МУЗЕИ И ХУДОЖЕСТВЕНИ ГАЛЕРИИ В СТРАНАТА »

виж всички »
Зала "Средец"
(08.08 - 04.09.2022)
Галерия "Средец" ще бъде отворена отново за посетители през м. септември »



виж всички »
 
© Министерство на културата на Република България, 2006 | Посещения: 164157103 Изработка : MediaPointDS