В настоящата си самостоятелна изложба, озаглавена просто „Живопис“, художникът Димитър Петров ни предлага среща с последните си творчески изследвания на „нематериалните измерения на действителността“. В състояние на извънредно положение той се обръща към лишената от всякакво човешко присъствие природа. Обръща се към натурата, но не за да я отрази, а за да я употреби в повод за разговор-среща между цветовете и формите, които зазвучават полифонично в своеобразни композиции между абстрактното и конкретното.

Димитър Петров е роден в Кюстендил, градът на десетки талантливи български художници като Мордохай Бенцион, Асен Василиев, Кирил Цонев и, разбира се – обиталище на големия Владимир Димитров – Майстора. От тях той не само се учи, но и до ден-днешен черпи вдъхновение. Не имитативно, а същностно, което е свързано преди всичко с отношението на всички автори от така наречената „Кюстендилска художествена школа“ към местния пейзаж.

Кюстендилското Краище, Осоговската планина, Северозападна Рила, доминират над  долината, през която пълзи река Струма и създават неподражаема игра от близки и далечни планове. Именно те през годините са вдъхновявали платната на десетки художници. Тъкмо те днес провокират и Димитър Петров в неговите пластически търсения. Като носител на духа на мястото той се взира в конкретното дърво, в старата къща, в изгубващия се на хоризонта облак, в празния прозорец, но всички те, в рамките на картината, се разкриват единствено като негови представи – емоционално издирени и материализирани в цветове.

Сам художникът споделя, че „нашето съществуване, освен в материалното, преминава и в един невидим свят, който има своята логика“. Тъкмо в издирването на тази логика се отправя Димитър Петров със своята живопис. Живопис, която няма за цел да впечатлява, а още повече натрапчиво да бъде мислена като експресивна или абстрактна. Това е живопис, която приканва към единение с чудния свят на изкуството. Със смисъла. Смисълът, който в настоящото ни съществуване, губи все повече своите очертания и устои. А те са единствено в нас самите.

 

Димитър Петров е роден на 18 април 1969 г. в Кюстендил. Завършва Националната художествена академия, специалност „Стенопис“, през 1996 г. Прави през 2000 г. едногодишен творчески престой в Индия. През 2010 г. специализира в „Сите Ентернасионал дез-ар“ – Париж. Член на Съюза на българските художници.

Носител е на редица награди, сред които Награда за живопис от национална изложба-биенале „Приятели на морето“, Бургас, 2012 г.; Награда за живопис – Балканско квадринале на живописта, Стара Загора, 2004 г.; Първа награда за произведения на изкуството върху стена, София, 2001 г.; Награда на Център за изкуства „Сорос“ за млад автор от международно триенале на живописта, София, 1995 г.

Негови творби се намират в Градската художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в родния му Кюстендил, както и в Градските художествени галерии в Стара Загора и в Бургас. Картините му са притежание на частни колекции в България, Германия, Гърция, Швейцария, Италия, САЩ, Япония и др.