BG / EN | Начало | Карта на сайта | Контакти | RSS Неделя, 16.12.2018
 
       






























































С изложбата „Фрески и звуци” галерия „Средец” отбелязва 110 години от рождението академик Марин Големинов

обратно

(20 - 30.11 2018)

  На 20 ноември т. г. от 18 ч. в галерия „Средец” на Министерството на културата се открива изложбата „Фрески и звуци”, посветена на 110 години от рождението на един от най-големите български композитори, музикален критик, диригент, педагог и общественик – академик Марин Големинов.

  Изложбата, която ще гостува  до 30 ноември в престижната галерия, включва 20 пана със знакови мигове от живота на Големинов – снимки, ръкописи, писма, дипломи. Ще бъдат представени непоказвани снимки от младежките години на композитора, включително и поредица с неговия братовчед  Делчо Сугарев – и двамата запалени планинари.  Посетителите могат да видят снимки от сватбата на Големинов с Лилия Ничкова, кореспонденция с Димитър Ненов, Константин Илиев и други големи музиканти. Писма от преподавателите от Париж и Мюнхен, както и дипломата на Големинов, с която завършва с пълно отличие Музикалната академия, са сред останалите акценти в експозицията. Програми от гостуванията на танцовата драма „Нестинарка“ по света, от знакови концерти на квартети, изпълняващи музиката на Големинов, снимки от премиерата на „Захари Зограф“ и впечатляващи кадри от представянето на операта „Ивайло“ на Царевец допълват експозицията. Специално внимание е отделено на интерпретацията на музиката на именития български композитор през знаковата 2018 – с възстановката на „Нестинарка”, с концерта за контрабас, който в един ден звучи в България и Мексико. Внимание е отделено и на диригента Големинов - с интригуващи афиши от концерт в Радио „София”, на който под неговата палка Димитър Ненов свири за една вечер три от големите клавирни концерти. Представена е и 10-годишната история на Музикалното сдружение, базирано в Кюстендил, носещо името на Големинов, както и връчванията на Националната награда за принос в музиката „Марин Големинов“.

  Материалите са от личния архив на внуците на Марин Големинов – Лилия и Стефан, а някои от снимките са предоставени от рода Сугареви.

 



 

  Марин Големинов е роден в Кюстендил на 28 септември 1908 г. в семейството на юриста Петър Големинов и Райна Гребенарова. Скоро семейството се премества в Горна Джумая (днешен Благоевград). Големинов завършва Софийската консерватория (като цигулар при Тодор Торчанов) и заминава да учи в Париж. Неговото име е в галерията на най-изявените студенти на Скола Канторум във френската столица, където учи композиция при Венсан д’Енди, Пол льо Флем, Ги дьо Лионкур. Успоредно посещава лекции по философия и естетика в Сорбоната. По-късно специализира в Мюнхен, където пък кристализира неговата идея за написването на танцова драма. Големинов се връща в България, учителства в Първа мъжка гимназия. През 1942 е премиерата на „Нестинарка“ (по разказа на Константин Петканов) на сцената на Софийската опера. Тя предизвиква истински фурор и за една нощ Големинов става известен. Операта му „Ивайло“ е първата, която е поставена на хълма Царевец във Велико Търново. С нея се слага началото на традицията там да се представят опери. Тогава – през 1985 г. спектаклите на „Ивайло“ са посетени от над 14 000 зрители. Квартетите на Големинов са сред най-добрите образци на този жанр у нас. Два от тях – „Старобългарски“ и „Микроквартет“ се изпълняват изключително често и днес, не само у нас, но и в Европа и САЩ. През 1963 г. Марин Големинов пише своя уникален „Концерт за струнен квартет и струнен оркестър“, с който отваря нова страница в своето творчество – модерна, с лаконичен израз, все така с най-доброто от европейската музикална естетика, но вече с типичен големиновски изказ. Посветена на квартет „Димов”, тази творба продължава да се свири непрестанно, дори през 2008 именитият виенски квартет „Щойде“ представя произведението на Големинов в София. Други негови творби, неизменна част от българската класика, са „Симфонични вариации по тема от Добри Христов“ (чиято премиера е във Франкфурт и успехът е така зашеметяващ, че се „налага“ изпълнителите да се излизат да се покланят над 10 пъти; „Пет скици за струнен оркестър“, „Малка сюита за соло цигулка“, „Три песни по картини на Майстора“. Сред музикално-сценичните творби на Големинов са оперите „Зографът Захарий“ (на премиерата Никола Гюзелев пее и рисува на сцената) и „Тракийски идоли“, балетът „Дъщерята на Калоян“. Марин Големинов е между най-добрите оркестратори в историята на българската музика. Освен композитор Големинов е също критик, диригент и професор в музикалната академия. Сред неговите ученици са Георги Минчев, Пламен Джуров, Емил Табаков, Стефан Драгостинов, Димитър Христов и др. Сам казва, че винаги е обичал да пише и ноти, и думи. Сред трудовете, които публикува, е „Зад кулисите на творческия процес“ – уникално издание на български и френски, изследващо процеса на създаване и интерпретация по наистина иновативен начин. Неговата танцова драма „Нестинарка“ е най-играната извън страната българска музикално-сценична творба. „Нестинарското хоро“ е емблематично за българската музика произведение, което продължава непрестанно да звучи и у нас, и зад граница. С него България „пое“ европредседателството в първия ден на 2018. „Нестинарка“ е поставяна в Чехия, Германия, Русия. Представяна е от балета на Софийската опера в Барселона, Венеция, Франкфурт, а във версията, която Маргарита Арнаудова създава за балет „Арабеск“, е играна в над 50 държави. Широко скроен, енциклопедична личност, истински европеец, Марин Големинов далеч преди да влезе страната ни в ЕС казва, че културата ни отдавна е в Европа. За разлика от много други композитори от своята генерация, творецът винаги подкрепя младите композитори, авангардните идеи, иновативното мислене. Известен е със специфичното си чувство за хумор, със способността си да оцени и обобщи всяка ситуация само с няколко, изключително добре подбрани думи. Неговият ученик Стефан Драгостинов е категоричен, че името му казва всичко – „Голем” и „Нов”. Марин Големинов умира на 19 февруари 2000 г., след като дочаква новото хилядолетие. Живял 91 г., той е свидетел на всички паметни и повратни събития на ХХ в. Една от последните му творби се нарича „Възкресение за живите“.

    Из дневника на Марин Големинов - „Три месеца след премиерата в София през 1942 година Софийската опера трябваше да присъства на визита в операта във Франкфурт на Майн. „Нестинарка“ беше включена в програмата. Във Франкфурт излезе много хубава критика в списанието, основано от Шуман. Може би светците Константин и Елена са били надвесени над рождената люлка на творбата! И така с тяхна благословия и до днес „Нестинарка“ изгаря върху жаравата, за да възкръсне като феникс от пепелта.”

   През 2016 г. в Кюстендил е учредена Национална награда за ярко присъствие в музиката на името на акад. Марин Големинов. Нейни първи носители са камерният ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров (състав, на който и Големинов е бил диригент), проф. Павел Герджиков и балет „Арабеск”.

 



Принтирай Изпрати на e-mail
обратно

Културен календар
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
31            
цялата програма »
Конкурси/Обяви
(07.2018 - 07.12.2019)
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА ОБЯВЯВА ДАТИ ЗА КОНКУРСИТЕ ЗА ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТТА ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ ВЪВ ВАРШАВА, РИМ И ПАРИЖ »

(05.2018 - 22.02.2019)
ХII НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ДЕТСКА РИСУНКА “НАСЛЕДНИЦИ НА ДЕЧКО УЗУНОВ” »

виж всички »
Зала "Средец"
(04.2018 - 04.01.2019)
„В светлината на храма. 120 години от рождението на Николай Ростовцев (1898–1988).” »



виж всички »
 
© Министерство на културата на Република България, 2006 | Посещения: 121719940 Изработка : MediaPointDS