BG / EN | Начало | Карта на сайта | Контакти | RSS Петък, 24.03.2017
 
       


















































ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС НА ХУДОЖНИКА ДИМИТЪР ПЕТРОВ ЩЕ БЪДЕ ОТКРИТА С ВЕРНИСАЖ НА 8 ФЕВРУАРИ 2016 Г. В ГАЛЕРИЯ «СРЕДЕЦ» НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА

обратно

(08 - 16.02 2016)

 

  Изложба живопис на художника Димитър Петров ще бъде открита с вернисаж на 8 февруари 2016 г. в галерия «Средец» на Министерството на културата на бул. «Ал. Стамболийски»17. За начало на вернисажа е обявен часът 18:00 ч.

 

  Авторът ще изложи свои живописни творби от ателието си, създадени през последните няколко години.

 

   Димитър Петров е роден през 1969 година в Кюстендил. През 1996 г. завършва Националната художествена академия, специалност „Стенопис”. Отделя една година за творчески престой в Индия, специализира и в Сите Ентернасионал дез`Ар, Париж. Димитър Петров е член на Съюза на българските художници. Негови творби се намират в Градската художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора" в родния му Кюстендил, както и в Градската художествена галерия в Стара Загора. Картините му са притежание и на частни колекционери в България, Германия, Гърция, Швейцария, Италия и Япония.

 

  

   Изкуствоведът Димитър Грозданов пише за неговото творчество:

 

 

Димитър Петров е от онова поколение български живописци, което поставя наново и остро въпроса за индивидуалността, за целите на творчеството, за същността на изкуството, за начините на предаване на посланието и за принципите на културната комуникация днес. Ако трябва да се скрием зад някакво най-общо определение, той е абстракционист, но често поставя в картините си фигуративни или антропоморфни символи, които отвеждат към разказа. У нас е прието да се нарича тази тенденция, която художникът изповядва, „български информел” и аз смятам, че това е доста точна дефиниция.

Роден през 1969, Димитър Петров навлиза в нашето изкуство преди трийсетина години. Това е периодът, когато процесите в изкуството ни са особено динамични и дискусията в живописта е отворила перспективи към много посоки. Още в началото художникът се определя към абстракцията и към един тип живопис, която е по своему сетивна. Именно в това се състои утопията на тази живопис, която цели създаването на един красив и забулен в много догадки изобразителен свят. Може да се каже, че той прибавя нови фрази към една школа, която наричаме „кюстендилска” и която е плуралистична и същевременно българска и модернистична още от началото на 20-ти век. Неговият индивидуализъм го определя към богата фактура на живописта, към многослойно изграждане на картинната тъкан, към изявата на занаята и към активна цветност. Става въпрос за цвят, който е самостоен, а не за цветност като един вид колоритна хармония.

Димитър Петров е артист, който работи и се развива в сложна социокултурна ситуация. В последните години нашето изкуство се колебае между експеримента и занаята, между почтения търговски успех и недотам почтен флирт със съвременните форми, между украшателство и съдържателност. В тази драматична ситуация Димитър Петров намира своето място често в голямоформатни, трудни за комуникация творби, които все пак притежават качеството на красивост, за да бъдат привлекателни и да изискват бързо четене – такива са характеристиките на една голяма част от съвременната живопис. Неговите творби са изградени с наслагване и комбиниране на фактури, които сякаш приканват към докосване и търсене на смисъла в плановете на живописта. Понякога той допълва разнообразието на цветови стойности с активността на пространства, които имат ефекта на мазилка; друг път той престъргва многопластовото наслагване, за да могат всички слоеве да прозират и да ни отвеждат в своеобразна анфилада в дълбочина, към началните мотиви на автора. По този начин той се стреми да прави зрителя съучастник и дори участник в една живопис, която мащабно е съизмерима с чувствителния човешки поглед.

Димитър Петров често използва гами, базирани върху охрата, умбрата, сиената и пр. земни комбинации, които разнообразява със студени акценти. Друг път синьо-зелените му решения са противопоставени на топли акценти. Във всички случаи обаче не толкова цветът е в центъра на неговите интереси, а актуалността и силата на колоритното решение. Тази констатация малко трудно се съпоставя с привързаността към традицията, която е характерна за Димитър Петров, но тя именно изгражда неговото лице. Точно затова картините му представляват своеобразни отворени врати към един свят, който може да поеме в себе си най-различен тип зрител: умозрителен и инстинктивен, мисловен и сетивен, поетичен и повествувателен. В това се състои универсалността на тази живопис, нейната отвореност към съвремието, нейната актуалност и съдържателност.

Всяка една творческа манифестация поставя въпроса за развитието, за своята етапност, както и за футуризма на личното творчество. В един по-ранен период авторът имаше цикъл, който бе наречен „Объркани сънища”. Аз винаги съм се съмнявал в наименованията на абстрактната образност. Сега обаче си мисля, че едно заглавие, насочено към понятието за илюзия, е особено подходящо за работите на Димитър Петров. Защото основният патос на тази живопис от началото й до днес, а вероятно и в бъдеще е красивата илюзия да създаде една хармония, която да подскаже възможността за хармоничност и на реалния живот.




 Пейзажите на Димитър Петров са изпълнени с  оптимизъм и въодушевление, като създават една визия, която отразява неговия възглед за заобикалящия ни свят. Тези прекрасно преценени пейзажи са стабилни, без да са статични с отразяване на чистите геометрични фигури, символи и знаци.

  В картините му геометричната форма на разпознаваеми  разнообразни фрагменти се появява като доминираща черта, понякога повторена няколко пъти, за да подчертае нейното ехо в паметта ни като спомен за природата, за дома,за храма, за света.

 

  Всяка част от пространството е третирана като отделен елемент, който е интегриран в творбата като едно цяло. Всяко нещо има свое място, макар перспективната система сама по себе си да е напълно интуитивна. Така художника може да контролира елементите на цялостната картина

 Димитър Петров показва в своите творби едно изключително чувство за несиметричен деликатния баланс на елементите.В творбите му има скрит порядък.

  Ефектът е усилен чрез ярката или приглушена палитра, които създават хармонии  от висша изисканост . Играта на цветовете провокира един забележителен усет за ритъм, светлина, пространство

  Така художникът е успял да създаде пейзажи,  в които усещаме човешки преживявания , емоции и състояния.

 

Аделина Филева


 

                                                           

 

 



Принтирай Изпрати на e-mail
обратно

Културен календар
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 31    
цялата програма »
Конкурси/Обяви
(24.03 - 14.04.2017)
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА ОБЯВЯВА СЕСИЯ ЗА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА НА ФЕСТИВАЛИ В ОБЛАСТТА НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ТЕАТРАЛНО ИЗКУСТВО »

(24.03 - 14.04.2017)
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА ОБЯВЯВА СЕСИЯ ЗА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА НА ФЕСТИВАЛИ И КОНКУРСИ В СТРАНАТА В ОБЛАСТТА НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО МУЗИКАЛНО И ТАНЦОВО ИЗКУСТВО »

виж всички »
Зала "Средец"
(21 - 25.03.2017)
ИЗЛОЖБАТА "СРАМЕЖЛИВА ФОТОГРАФИЯ" НА ПЛАМЕН ТРИФОНОВ ЩЕ ГОСТУВА ОТ 21 МАРТ В ГАЛЕРИЯ „СРЕДЕЦ” НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА »



виж всички »
 
© Министерство на културата на Република България, 2006 | Посещения: 113293064 Изработка : MediaPointDS