МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ БОЙКО БОРИСОВ ВРЪЧИ ГОДИШНАТА ДЪРЖАВНА НАГРАДА „СВ. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ” ЗА 2012 ГОДИНА НА ПРОФ. ЕЛКА БАКАЛОВА

   Министър-председателят Бойко Борисов връчи днес годишната държавна награда "Св. Паисий Хилендарски" за 2012 година. Наградата получи чл. кор. на БАН проф. Елка Бакалова за изключителен принос в развитието на хуманитаристиката, яркото й присъствие в обществения културен живот и заради нейното международно признание, свързано с опазването на културното ни наследство.











   В церемонията по награждаването участва и министърът на културата Вежди Рашидов. „Приносът й за изучаването на българското средновековно изкуство е от огромно значение”, каза министър Рашидов малко преди връчването на отличието. „Това е може би една от малкото най-демократично раздавани награди”, допълни още той.



   „С чувство на дълбока благодарност и нарастваща отговорност приемам това отличие”, каза проф. Елка Бакалова. „Получавам наградата в отговорен момент на нашата християнска държава - празнуваме 250 години от написването на „История славянобългарска” и отдаваме почит на делото на Негово Светейшество патриарх Максим, който има огромно значение за запазване на целостта на църквата. Възприемам тази награда като специално внимание към християнската култура и изкуства, на които съм посветила професионалните си занимания”, каза проф. Елка Бакалова.
   На церемонията присъстваха членовете на журито, избрало проф. Елка Бакалова, зам.-министърът на културата Митко Тодоров, изпълнителният директор на Национален фонд „Култура” Борислав Геронтиев, множество културни дейци, журналисти и др.

Носители на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски” до момента са:
2000 г. – проф. Вера Мутафчиева
2001 г. – акад. Светлин Русев
2002 г. – проф. Стефан Данаилов
2003 г. – Йордан Радичков
2004 г. – проф. Христо Христов
2005 г. – арх. Богдан Томалевски
2006 г. – Богомил Райнов
2007 г. – Валери Петров
2008 г. – Рангел Вълчанов
2009 г. – проф. Крум Дамянов
2010 г. – Наум Шопов
2011 г. - Христо Ганев

   Професор Елка Бакалова е родена на 8 декември 1938 г. в София. През 1963 г. Завършва Филологическия факултет на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов”, специалност „Руска филология”, а през 1964 г. - и Историческия факултет със специалност „История на изкуството”. Специализирала е във Франция – Поатие, Италия – Бари, Германия – Кьолн, Берлин и Мюнхен, Австрия – Виена, САЩ – Принстън, Вашингтон.
   От 1969 г. е преподавател в Софийския университет, а от 1971 г. - в Националната художествена академия. От 1970 г. с работата й в Института за изкуствознание към БАН започва научният й път като историк на средновековното изкуство. Като редовен докторант там през 1973 г. тя защитава дисертация на тема „Стенописите в костницата на Бачковския манастир”.
   Следват години на упорита изследователска, преподавателска и научна работа. Присъствието на проф. Елка Бакалова в българската медиевистика се затвърждава от многобройните й студии, статии, обзори, рецензии, слова, доклади, които тя публикува върху различни теми от българското Средновековие. Участва в редица международни конгреси и симпозиуми у нас и в чужбина. Не остава встрани и от съвременните процеси в изкуството – в специализирания периодичен печат излизат много рецензии и статии за различни художници и изложби. Автор е на забележителни трудове, сред които - „Стенописите в църквата при с. Беренде”, „Бачковската костница”, „Ивановските стенописи”.
   Проф. Бакалова упражнява разностранна културна дейност – научна, преподавателска, редакторска, свързана с опазване на паметниците на културата и най-вече с обучението на десетки випуски – български изкуствоведи, завършили Националната художествена академия, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Нов български университет, Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Изнася лекции по средновековно българско и византийско изкуство в Лувъра и Сорбоната в Париж, Франция; в Institute for Advanced Studies в Принстънския университет и Dumbarton Oaks Research Library and Collection във Вашингтон; в Женевския университет, Швейцария; в института „Курто” в Лондон, Великобритания; в Музея на приложните изкуства във Виена, Австрия; в Ecole Pratique des Hautes Etudes в Париж, Франция и други. Консултира също чуждестранни дипломанти, специалисти и докторанти, на някои от които е и научен ръководител. Насочва основните си усилия към осъществяването на приемствеността в науката.
   Елка Бакалова се занимава с проблема за съотношението между текст и изображение в паметниците на средновековното българско изкуство, както и проблемите на взаимодействието между литургичния текст и църковната стенопис, с функцията и символиката на жеста, със стенописните надписи като изкуствоведски проблем.
През 1990 г. завършва степен „доктор на науките” на тема „Аспекти на съотношението словесен текст – изображение в българското средновековие”. В нейните разработки влизат интерпретативни тенденции, характерни за западната медиевистика, ориентирани към навлизането на историята на културата и философията на вярата като методологични принципи. Тя за първи път в българското изкуствознание очертава ролята на словото като база /първопричина/ на средновековното изкуство.
   От 1992 г. до 2007 г. е старши научен сътрудник I степен в Института за изкуствознание към БАН. През 2005 г. е избрана за член-кореспондент. От 1994 г. е член на друга научна общност – Българския национален комитет на ИКОМОС и е експерт по художествените паметници на манастирите. Взима участие в оценката на православни паметници с цел включването им в Световната листа за културно наследство. Тя е и един от двамата автори на методологическата разработка върху критериите за оценка на манастирите като културно наследство в православния свят.
   В периода 1989-2007 г. е главен редактор на списание „Проблеми на изкуството”. Тя успява да утвърди и развие научното и професионално равнище на списанието и да го запази в условията на финансови и социални трусове.
   В последните години акцентът на научната й работа е свързан с култа към мощите и реликвите. Това е научна сфера, неизследвана до този момент, но благодатна за прилагане на нейния културноантропологичен подход.

© Министерство на културата на Република България, 2006-2018