|
Римското мозаечно наследство на Филипопол впечатли Прага
На 9 януари, броени дни преди официалното откриване на програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 г., в Българския културен институт в Прага бе представена изложбата „Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол”. Събитието бе организирано от Българския културен институт в партньорство с Посолството на Република България, община Пловдив и фондация „Америка за България”, която изготви и предостави безвъзмездно изложбата за нейното излагане в чешката столица.
Експозицията, дело на фотографите Антоний Георгиев и Юлиян Христов и на текстописеца Димана Трънкова, привлече вниманието на многобройна и високопоставена публика. В галерията на института десетки дипломати, сред които посланикът на Южна Корея Муун Сеунг-хин, представители на чешкото президентство, министерства на външните работи и на културата, на различни обществени институции, на академичните среди, културата и изкуството в чешката столица и преподаватели и ученици от БСУ „Д-р Петър Берон” се докоснаха до великолепието на късноантичните мозайки в един от най-представителните паметници на римското изкуство в Пловдив. Гостите бяха приветствани от Галина Тодорова, директор на Българския културен институт.
Изложбата включва 24 триезични информационни табла (български, чешки и английски език), фотографии и три кратки филмчета, илюстриращи новоразкритата Епископска базилика в сърцето на Пловдив – археологически обект с открити през последните години стотици квадратни метри добре запазени мозайки от IV и V век. Започнала като малък проект преди няколко години, инициативата на българското правителство, община Пловдив и фондация „Америка за България” за археологическо проучване на Епископската базилика на древния Филипопол днес надхвърля границите на въображението. В това се увериха десетките гости на откриването на изложбата в Прага, които бяха впечатлени от мозаечните изображения на над 100 уникални птици, украсяващи пода на базиликата. Изкустно подредените малки тесери, представени в изложбаните пана, са празник за очите и цветен посланик на различни истории от миналото. Ето защо интересът към откриването на изложбата бе значителен както от страна на специалисти и археолози от Народния музей в Прага, така и от представители на други сфери от обществения живот в Чехия.
Представянето на древната Епископска базилика на Филипопол като археологически обект от важно значение и на проекта на уникалния музеен комплекс в Града под тепетата, с който България кандидатства за вписване в листата на ЮНЕСКО за световното културно наследство, има цел да запознае пражката публиката с уникалното културно наследство, с което се отличава страната ни. Наред с това популяризира Пловдив като Европейска столица на културата с хилядолетна история.
Впечатляващата изложба ще бъде експонирана в галерията на института до 8 февруари, след което ще бъде представена и на други места в Чешката република.
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР ПОКОРИ СЪРЦЕТО НА ПРАГА
Броени дни преди коледните празници и в навечерието на 2019 г., в която българският град Пловдив ще бъде Европейска столица на културата, български фолклорни ритми огласиха центъра на Прага. По покана на Българския културен институт ансамбъл „Тракийска младост” при Средно училище „Любен Каравелов” (Пловдив) с художествен ръководител Георги Найденов изнесе музикално-танцовия спектакъл „Стари ноти на млади струни”.
На емблематичния Староместски площад в сърцето на чешката столица многобройни жители и гости на Прага се насладиха на пленителното очарование и самобитност на родния ни фолклор. Програмата, която се осъществи с подкрепата на община Пловдив и Национален фонд „Култура” и в партньорство с община Прага 1, акцентира върху автентичните български традиции и обичаи. Младите фолклорни таланти от Пловдив представиха песенни и танцови композиции, характерни за областта на Тракия и Родопите. Публиката остана впечатлена както от хората и ръчениците, така и от китката родопски песни, сред които и „Излел е Дельо хайдутин”.
Събитието бе част от основната коледна културна програма на чешката столица и постави началото на представянето зад граница на Пловдив ‒ Европейска столица на културата през 2019 г.
ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ ПРЕДСТАВИ В ПРАГА ЧЕШКОТО ИЗДАНИЕ НА „ФИЗИКА НА ТЪГАТА”
Един от най-превежданите съвременни български писатели Георги Господинов гостува в Прага по покана на Българския културен институт. Поводът бе чешкото издание на емблематичния роман „Физика на тъгата”. Премиерата на книгата бе на 22 ноември в литературното кафене „Кампус”, което се оказа тясно да побере всички желаещи да се докоснат до автора и неговия тъжнопривлекателен свят, криещ се в страниците на творбата. Заедно с Георги Господинов в представянето на „Физика на тъгата” в Прага се включиха журналистът Веселин Вачков, инициатор на издаването на книгата в Чехия, и д-р Марцел Черни, автор на послеслова към първото чешко издание на романа. Известният чешки актьор Ростислав Новак-старши прочете откъси от творбата, илюстриращи самобитния език на автора, пресъздаден великолепно от младия, но утвърден вече преводач Давид Бернщайн.
„Тази книга е емблематична за нашето поколение, защото ние с Жоро сме родени през повратната 1968 г. Тя е много лична за него, но също и за мен, защото проследява съдбата както на неговия род, което я прави силно автобиографична, така и на нашите връстници, расли и живели през последните пет десетилетия”, обърна се към аудиторията Веселин Вачков.
Литературоведът и българист д-р Марцел Черни изтъкна, че Господинов вече е познат на чешките читатели от издадените тук „Естествен роман” и „Писма до Гаустин”. Повече от десетилетие дели тези творби от преведената на чешки „Физика на тъгата”, но за д-р Черни тя идва съвсем навреме, за да ни разкрие един колкото познат, толкова и неизвестен за читателя писател.
„Физика на тъгата” е колкото лична, толкова и космополитна история. Въпреки локалните фрагментирани разкази в нея, в основата на които е нишката дядо – баща – син, историята може да докосне всеки, които иска да я съпреживее по свой начин и свое чувство. Споделям убеждението, че всеки роман е написан наполовина, като завършекът винаги остава дело на читателя. Радва ме фактът, че на премиерата на чешкото издание в Прага има представители от различни генерации, но най-вече млади хора. Това опровергава твърдението, че днешните младежи не четат. Напротив, навсякъде, където пътувам, срещам доста четящи хора от младото поколение, които се вълнуват от съвременната литуратура, и в частност от книгите, които аз пиша”, обърна се към въодушевената аудитория Георги Господинов.
„Романът, който днес представям в Прага, е като лабиринт, в който читателят ту лесно се губи, ту пък по неочакван начин се измъква, за да попадне отново в друг коридор от истории. „Физика на тъгата” е книга за личното, но и за общото. За „аз сме”. Това ми дава увереност, че тя ще има своя успешен прием и сред чешките читатели”, допълни Господинов.
„Физика на тъгата” на издателство „Лидове новини” вече е в книжарници и очаква своите читатели в Чехия.
СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА КАРИКАТУРА БЕ ПРЕДСТАВЕНА В ПРАГА
В галерията на Българския културен институт на 7 ноември бе открита изложбата „Съвременна българска карикатура”. Експозицията представя 28 автори, участвали на тазгодишната Национална изложба на карикатурата в София. Сред тях доайени като Милко Диков и Генчо Симеонов, представители на „средното” поколение творци – Трайко Попов, Цочо Пеев, Ивайло Цветков, Нежна Филипова, както и млади автори като Николай Бебенов-Ник.
„Екпозицията в Прага няма определена тема, а всеки автор в нея се представя според своите критерии и естетски разбирания. Тя дава възможност на зрителя да се докосне до различни по тематика и стил карикатурни произведения – от традиционната вестникарска злободневна карикатура до по-обобщените т.нар. „философски” карикатури, шаржове, сатирични рисунки, колажи. Прави впечатление и използването на по-широк диапазон от техники – от рисунката с перо и туш върху белия лист до компютърната графика и живописна техника”, обобщи Николай Бебенов-Ник, който присъства на откриването на изложбата.
Подчертан бе интересът на чешката аудитория към тази пъстра и носеща настроение експозиция. Гостите на откриването потърсиха пресечни точки между чувството за хумор на българина и чеха, като бяха улеснени от тематично разнообразие на изложбата. В нея политическата карикатура отстъпва своето място пред други вечни и космополитни мотиви, вълнуващи човека – любов, икономика, медии, космос, екология, лов и риболов, сложните отношения между мъжа и жената. Съвременната българска карикатура ще радва посетителите на галерията на института до края на месец ноември.
АДЕЛА ПЕЕВА В ПРАГА: „ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ” Е ФИЛМ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Българският културен институт представи на 24 октомври в Прага документалния филм „Да живее България”. Специален гост в емблематичното пражко кино „Пилоту” бе режисьорката на провокативната лента Адела Пеева. След края на прожекцията в пълната със зрители кинозала се разви любопитна и съдържателна едночасова дискусия между изтъкнатия български кинематографист и аудиторията. Интересът на чешката и българската публика бе насочен към тематиката на филма, въпросите, които той поставя, пресечните точки на проблема за национализма, водещ до крайности, и нео-нацизма в съвременна Европа, респективно в България и Чехия, личното отношение на авторката към персонажите и събитията, представени на екрана.
„Идеята за „Да живее България” се зароди при снимките на други мои предишни проекти. Тогава в полезрението ми попаднаха младежи, проповядващи патриотични чувства, които обаче преминават към едни по-сложни и страшни дори идеи, намерения и постъпки. Това са хора, които искрено вярват, че ксенофобията, расизмът, омразата и насилието са способни да спасят България и българското. Ето защо филмът ми е едно предупреждение за това, какво бъдеще ни очаква като общество”, сподели Адела Пеева.
„Успях да спечеля доверието на героите ми, защото пристъпих към тях не с мисълта да ги рамкирам, осъждам и предварително да ги посоча с пръст, а да ги покажа такива, каквито са, без обаче да ги обвинявам директно. Може би затова тези момчета и момичета са толкова естествени – нещо, от което „Да живее България” само печели. Радва ме приема и реакцията към филма на публиката в Прага, защото това е атестат за неговата актуалност и извън пределите на България”, допълни българският документалист.
В дискусията взе участие и Вилена Тараскина, координатор на доброволците към сдружение InBáze – партньор на събитието в чешката столица.
ПРАГА СРЕЩА ИЗКУСТВОТО НА ТРИМА ХУДОЖНИЦИ НАИВИСТИ
Сред достойнствата на изкуството е неговата способност да преминава граници, да разчупва бариери и стереотипи, да сближава автори и публика, да създава пресечни точки в наглед несъвместими творчески похвати и индивидуални стилове. Тези специфични особености стоят в основата на изложбата „Срещи”, открита в Българския културен институт в Прага в партньорство с Музея за наивистично и маргинално изкуство в сръбския град Ягодина. Близо година и половина екипите на института и музея работиха съвместно по осъществяване на проекта, разкриващ творчеството на трима художници, представители на наивистичния стил в изобразителното изкуство, от три различни кътчета на Европа – Росен Рашев (България), Йошкин Шилян (Сърбия) и Марцела Вихрова (Чехия).
Събитието в галерията на института бе открито от посланиците на Сърбия и България в Чехия Вера Маврич и Лъчезар Петков и от Галина Тодорова, директор на Българския културен институт, в присъствието на Марцела Вихрова и Йошкин Шилян. Откриването на изложбата привлече вниманието на посланици и представители на дипломатически мисии, на десетки хора от различни сфери на обществения живот, от културни, академични и обществени институции, на галеристи, естети, представители на българската и сръбската диаспора в Чехия, както и на много почитатели на съвременното изкуство.
„Екипът на музея в Ягодина, който оглавявам, се стреми да подкрепя и насърчава всячески творци, които нямат академично образование или класически рисунък, но чиито произведения носят особена стойност и оригиналност”, сподели при откриването Нина Кръстич, директор на Музея за наивистично и маргинално изкуство в Ягодина.
Пражката изложба „Срещи” е първата обща експозиция на Рашев, Шилян и Вихрова. Стиловете и на трима са както различни, така и взаимно допълващи се. Сред индивидуализма на всеки от тях зрителят може да открие много пресечни точки. Вероятно това се дължи и на факта, че тримата черпят енергия и вдъхновение както от големия град, така и от Врачанския Балкан (Рашев) и малките градчета Гърделица (Шилян) и Страконице (Вихрова).
Музеят за наивистично и маргинално изкуство в Ягодина, основан през 1960 г., притежава сбирка от 3500 картини на 400 художници от цял свят. Сред тях Росен Рашев е единственият българин. Поне засега. Започнал да твори преди повече от 30 години, днес той е сред най-известните български наивисти. Стилът му е изключително интересен и разнообразен, като предпоставка за това дава свободата в избора на изразните средства, които той използва. Българският художник не успя да присъства на откриването, но селектираните картини за изложбата в Прага разкриват пъстрия свят от композиции и мотиви, характерни за неговото творчество.
Единствен представител от чешка страна в ягодинския музей е и Марцела Вихрова, която от 2004 година работи в Народната галерия в Прага. В продължение на няколко години екипът на Българския културен институт си сътрудничи с нея като галерист по мащабните проекти за Иван Мърквичка и Ярослав Вешин, без да подозира за таланта, който тя притежава. За разлика от своите колеги тя има академично образование, но кураторите от музея в Ягодина толкова много харесват нейни творби, изпратени за един от пленерите в Сърбия, че ги откупуват и днес те са в основната музейна експозиция.
„Наистина не подозирах, че едно от условията за участие на пленер, организиран от музея в Ягодина, е липсата на академично образование. Аз обаче нямам претенцията да се прехранвам чрез рисуване. Характерът на работата ми е такъв, че по цял ден съм заобиколена от стотици картини от различни епохи, но имам все по-малко време да творя свои собствени. От дълги години рисувам след работно време, нощем или през почивните дни. За мен бе изключелно приятна изненада, че екипите на Българския културен институт и на Музея за наивистично и маргинално изкуство, с които ме свързват различни и отделни проекти, организират тази наша обща изложба”, заяви с присъщата си скромност Марцела Вихрова.
Йошкин Шилян е сред доайените на наивизма в Сърбия и активист на т. нар. „аутсайдерска група” сред местните художници. Инженер по образование, днес той изцяло се е посветил на рисуването.
„Не мога да си представя нито ден без да рисувам. Черпя вдъхновение от всичко, което ме заобикаля. Оставям се интуицията да ме води и често в моите картини може да видите много налудничави образи, които обаче присъстват там неслучайно. Хубавото на наивизма е, че може да интерпретираш различни житейски ситуации свободно и без клишета. Същевременно този тип рисунък позволява да се допълваш и сближаваш творчески с колеги като Росен и Марцела, без да се притесняваш как картините ви ще стоят една до друга”, допълни Йошкин Шилян.
Българско-сръбско-чешката изложба „Срещи”, която илюстрира фантазиите, оригиналния свят, индивидуализма и колорита на трима самобитни художници, може да бъде видяна до 2 ноември в галерията на Българския културен институт.
С БЪЛГАРСКО МОНУМЕНТАЛНО ИЗКУСТВО ОТКРИХА ЕСЕННИЯ АРТ СЕЗОН В ПРАГА
С представяне на изложбата „Българско монументално изкуство” на 12 септември бе открит есенният арт сезон в Българския културен институт в Прага. Мащабната експозиция е посветена на 40-ата годишнина на секция „Монументални изкуства” към Съюза на българските художници и показва пред пражката публика стенописи, иконописи, мозайки, стъклописи и живопис. Творбите на автори от три поколения проследяват ретроспективно развитието на монументалното изкуство в България през последните четири десетилетия.
Многобройните гости бяха приветствани в галерията на института от неговия директор Галина Тодорова, след което Венера Константинова, секретар на секция „Монументални изкуства”, открои постиженията на българските творци, представени в Прага.
„Целта на тази обща изложба е да запознае аудиторията с монументалните изкуства, които са по-непопулярни, поради факта, че в основата си те не са създадени в ателиетата и предназначени за показ в обичайното пространство на галериите, а в своята архитектурна среда – обществени или частни сгради. В чешката столица пренасяме селекция от най-доброто и стойностно от българското монументалното изкуство, разкриваща различните пътища, по които върви всеки един от авторите в реализацията на своя талант и концепции. Наред с това представяме и колекция живопис, която обогатява нашата секция пред последните 20 години”, сподели Венера Константинова.
Сред селектираните 52-ма автори в експозицията личат имената на на мозаистите Илия Илиев и Йордан Марков, на стъклописците на Катя Гецова и Константин Вълчев, на иконописците – Елеонора Караиванска и Венелин Фотев, на живописците – Вълчан Петров и Кирил Божков. Двадесет и четирима от творците, включени в изложбата, присъстваха лично на откриването в Прага. От тяхно име към аудиторията се обърна Силви Басева, която акцентира върху безценната възможност всеки един от тях тази вечер да общува със зрителя както физически, така и чрез своите творби.
С реализацията на тази впечатляваща изложба, обхващаща изключително широк спектър от техники, композиции, тематики и изразни средства, почитателите на стойностното българско изкуство смело прекрачиха в новия културен сезон в галерията на Българския културен институт в Прага.
С „ПЪРВИ СТЪПКИ В ПЯСЪКА” ОТ ВАРНА ДО ПРАГА
Българският културен институт в партньорство с община Варна и холдинг „Св. св. Константин и Елена” АД представи на 11 юли в чешката столица проекта „Първи стъпки в пясъка”. Събитието, посветено на 110-годишнината от създаването на курортното селище „Св. св. Константин и Елена”, предложи на аудиторията изложба и албум, фокусиращи вниманието към историята и развитието на един от най-обичаните български курортни комплекси.
Гостите в галерията на института бяха приветствани от Галина Тодорова, директор на БКИ – Прага, българския посланик Лъчезар Петков и Коста Базитов, зам.-кмет на община Варна. Сред официалните лица бе и Ани Хараламбиева, държавен експерт от Министерството на туризма.
„Двуезичната книгата, която съпътства изложбата, е сред основните акценти на честванията на 110-ата годишнина на курорта. Тя разкрива различните етапи на развитие на комплекса, съдържа интересна информация както за неговата хотелска част, така и за многобройните гости, избрали това прекрасно място за своя почивка през годините. Нейн съставител е екип от историци, краеведи, медицински работници, специалисти от различни области на туристическото дело”, сподели Милчо Близнаков, член на УС на фондация „Св. св. Константин и Елена”.
Любопитен факт, описан в книгата, е, че първите гости в именития комплекс, са именно чехи. През 1924 г. организирани туристи от Чехословакия почиват в курорта и в тяхна чест първият хотел там е наречен „Прага”.
Връзката с чешките туристи бе припомнена и от Снежана Манчева, дългогодишен изпълнителен директор на курорта. В края на 70-те години голяма част от туристите в комплекса са от бивша Чехословакия, като най-предпочитан от тях хотел е бил ветеранът „Роза”, построен в далечната вече 1949 г.
Курортът става повратна точка в живота на чехкинята Индржишка Димитрова, която сподели пред гостите в галерията, че в края на 60-те години именно в него се запознава с бъдещия си съпруг, остава да живее в България и дълги години работи като журналист, преводач и екскурзовод в района на комплекса, който през онези години бе познат под името „Дружба”.
Изложбата, която бе представена от Галина Николова, пи ар експерт от холдинг „Св. св. Константин и Елена” АД, представлява своеобразно пътешествие през различните етапи на развитие на курорта – от началото на ХХ век, през годините на соц-а, та до днес. Архивните черно-бели фотографии и модерни цветни снимки, допълнени от дузина акварели, рисунки и графики, носят онова усещане, което прави от „Св. св. Константин и Елена” неповторимо място за почивка и вдъхновение.
Гостите в галерията се насладиха на джаз импровизациите с морски привкус на талантливия пианист Мирослав Иванов. В края на тази вълнуваща вечер всеки от тях отнесе вкъщи скъп подарък – книгата „110 години курорт „Св. св. Константин и Елена”. Морска и СПА дестинация”.
|
|