Тази вечер, 17 април, в 19.00 ч. в Българския културен институт – Париж, в присъствието на викарий Антоний, Константийски епископ на Западно и средно европейската епархия на Българската православна църква се открива изложба на съвременни български икони.
   Изложбата ще продължи от 17 април до 11 май и се провежда във времето, когато в българския православен календар се отбелязват значими събития.
   За втора поредна година Българският културен институт в Париж и Българската православна църковна община „Свети Патриарх Евтимий” организират изложба на български икони, дело на съвременни български художници. Началото на това плодотворно сътрудничество започна миналата година с откриването на изложба, посветена на 11 май - Денят на Светите братя Кирил и Методий – едно събитие, което бе отразено в специален 30-минутен репортаж на френската телевизия France 2.
   Сегашната изложба е съставена от творби, изписани в древната християнска традиция и преоткриващи един свят, в който иконата е диалог между Човека и Създателя. Включени са творби на Ангел Радушев, Елена Карагеоргиева, Николай Иванов и Зорница Иванова – всички, представители на изключителни български иконографски школи.

   Тази вечер в Българския културен институт в Париж ще се открие изложба живопис на големия български художник Димитър Киров-ДиКиро. Представят се 38 негови платна, рисувани през различни периоди от творческия му път. Всички те са предоставени специално за изложбата от неговите приятели в Париж. Затова и изложбата носи названието „Димитър Киров” и неговите френски приятели”. В свои интервюта, дадени през последните години на неговия живот, Димитър Киров разказва, че Истанбул, Пловдив и Париж са трите града, които са били от най-голямо значение както за жизнения му път, така и за оформянето и развитието му на творец.
   Изложбата ще бъде представена в Българския културен институт от 25 октомври до 25 ноември. С тази изложба се отбелязват и три години от смъртта на големия български творец.

  В рамките на първото издание на европейския фестивал на театралния превод «L’Europe des théâtres » Българският културен институт в Париж в партньорство с Eurodam – европейска мрежа за театрален превод - и парижката културна институция Maison d’Europe et d’Orient, на 10 юни организира и представи в своята галерия пред френската театрална публика литературно четене на пиесата на Камен Донев “Самолетът беглец”. Френският превод на пиесата е на Румяна Станчева и Цена Милева и е публикуван през 2007 г. в сборника “Théâtre bulgare d’aujourd’hui”. Съставител на сборника е Венета Дойчева.
  Пиесата в интерпретация на артистите Мариана Глориан, Амбр Голю, Наташа Маскевич, Маржори Кероас, Венсан Доменак, Филип Льока и Шарл Лепин бе посрещната с голям интерес. Тя плени посетителите със своя чар, премерено поднесен изискан хумор и майсторското изпълнение на френските артисти.

   В зали на ЮНЕСКО г-жа Ирина Бокова, ген. директор на световната организация, откри изложба „Славянското културно наследство и традиции”. Със съдействието на Българският културен институт-Париж и Постоянното представителство на Р България към ЮНЕСКО в рамките на проявата ще бъдат представени съвременни български икони на Миглена Прашкова „Св. Богородица на трон със св. арх. Гавриил и св. Йоан Кръстител”, на Ваня Сапунджиева „Св. братя Кирил и Методий и Св. Паисий Хилендарски”, на Цветелина Максимова „Благовещение”, на Тереза Миролюбова. „Св.Св. Кирил и Методий” и на Елена Карагеоргиева „Св. Богородица”.

    Днес, 11 май, в галерията на Българския културен институт в Париж ще бъде открита изложбата „Духът на България. Съвременна българска иконопис”. Събитието се организира съвместно от БКИ-Париж и Българската православна църковна община в Париж „Свети патриарх Евтимий Търновски”.
    Седем съвременни български иконописци ще представят своето творчество в изложбата, която се посвещава на 11 май - празник на Светите братя Равноапостоли Кирил и Методий, съпокровители на Европа. Ден, в който българският народ почита светлата им памет, както и тази на техните свети ученици, просветили народа, давайки му славянската писменост и показвайки му общия път на вярата и на културата.
    Иконописците, които участват в изложбата, са преподаватели и студенти в академичната специалност по църковни изкуства при Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Д-р Ваня Сапунджиева, Миглена Прашкова, Цветелина Максимова, Десислава Иванова, Елена Карагеоргиева, свещеник Добромир Димитров и Йордан Йорданов са включили в експозицията както изображения на общохристиянски светци, така и изображения на светци, принадлежаци на българското духовно и културно пространство, духовни просветители и закрилници. Чрез техните свети образи иконописците отправят своето послание за хармония и духовна близост между европейските народи, които имат общи културни корени и традиции.

  На 4 февруари 2011 г. в Българския културен институт в Париж бе представен и прожектиран документален филм за изкачването на легендарния връх Мон Блан. За събитието специално от Женева пристигна българският алпинист Иван Кожухаров. Филмът и личността на Иван Кожухаров бяха представени от друг легендарен български алпинист, герой от Еверест от 1984 г. – Кирил Досков.
  Филмът “To step on Mont Blanc” разказва за уникално изкачване на най-високия връх на Алпите. Иван Кожухаров, който от 1990 г. е на инвалидна количка след нещастен случай в планината, с помощта на свои приятели - 33-ма български алпинисти, покорява върха. Това събитие е уникално по своя характер и се основава на другарството, мечтите, споделените отговорности и общи ценности. Филмът разказва как при зимни условия неговите приятели се организират и с общи усилия всички достигат на връх Мон Блан.

  На 13 януари 2011 г. в галерията на Българския културен институт в Париж бе открита изложба на художничката Даниела Йорданова - живопис и творби върху хартия. Представени са и творби на нейния брат - Стефан Йорданов, който работи в Амстердам.
  Родената в София Даниела Йорданова живее от близо 20 години в Париж. Реализирала е множество самостоятелни изложби с названия като “Метаморфоза на маската”, “Петте сетива”. Даниела Йорданова работи и като сценограф и по създаването на костюмите на “Хофманови приказки” и “Дон Карлос” на Софийска опера, на “Училище за жени” на “Театр дьо л’Антракт”. От 1997 г. започва да работи заедно с художника Стефан Йорданов, неин брат. Двамата реализират поредица от инсталации и интерактивни структури, предназначени за музейни пространства и други публични места. През 2009, в рамките на годината на Чарз Дарвин, създават инсталацията “Виж това, което виждам аз”, а през 2008 г. “Хаосът”- провокативна интерактивна инсталация върху класификацията на Карл Линей. И двете творби се намират в Музея по геология в Амстердам. През 2002 г. създават за медиатеките в Париж, Нант, Антверпен и Амстердам инсталацията “Имало едно време 43 врати”. Съвместното творчество на двамата автори обхваща още много теми като например тази за творчеството на Жул Верн. Инсталациите могат да бъдат видени в различни музеи, библиотеки и други обществени сгради във Франция, Холандия, Белгия и Германия.
  На откриването на изложбата присъстваха известните български художници Любомир Йорданов и Здравка Олекова, Никола Манев, Лъчезар Ошавков, представители на бизнес средите. Сред гостите бяха г-жа Мари Льомоелик, известна френска изкуствоведка, г-н Жан-Пол Вилен, известен галерист, г-жа Агат Годар – журналистка от списание Пари Мач, г-н Анри Тюлио, един от водещите фотограф-репортери на списание „Пари Мач”.

   На 1 декември 2010 г. в галерията на Българския културен институт в Париж се открива изложбата „Давид Перец и семейство”. За първи път творби на Давид Перец, на неговата съпруга Иза Гершон-Перец и на голямата им дъщеря Ева Давид Перец са събрани в една експозиция. Организатор на проявата е Българският културен институт – Париж, а реализацията на проекта е на изкуствоведа Надя Тимова. Експонатите са предоставени от семейните колекции на Иза Перец, от колекцията на Ева Давид Перец и от колекцията на Даниел Перец. Съвместното представяне на тримата автори в общ проект е събитие с голяма стойност, защото ще бъдат изложени непознати или рядко показвани произведения на емблематичния Давид Перец, както и поради факта, че до този момент артистичното семейство никога не е било представяно по този начин.
   Експозицията включва маслени платна и литографии на Давид Перец, изобразяващи типични за по-късния му период градски и индустриални пейзажи с подчертано абстрактен характер, между които и един автопортрет; творби смесена техника на съпругата му Иза Гершон, представящи особено поетични женски образи, потопени в абстрактна цветна среда; а също и голямоформатни, преобладаващо монохромни творби на Ева Давид и карнети с нейни рисунки. Произведенията й третират теми и сюжети, чиито междинни, трансцедентни състояния между “тук и отвъд” придават на цялата експозиция състояние на безвремие и непреходна стойност.
  При селекцията на платна кураторът Надя Тимова откри ценна творба – неизвестен до момента маслен портрет, изобразяващ Иза Гершон, който е дело на техния близък приятел – големият български художник Златю Бояджиев. Шедьовърът, датиращ от 1972 г., ще бъде включен в изложбата не само заради своята изключителна художествена стойност, но и поради факта, че творбата запечатва ярката персоналност на един от авторите в изложбата, а заедно с това - цяла една идеалистически обусловена в творчески аспект епоха. Всички творби, включени в изложбата, са собственост на семейство Перец.


   Давид Перец е роден на 19.02.1906 г. в Пловдив. Завършва специалност “Живопис” в Художествената академия - София, при проф. Димитър Гюдженов през 1932 г. След трудните години на Втората световна война, през 1948 г., семейството Перец се установява да живее в Париж. По това време те вече имат една дъщеря – Ева. В Париж се ражда втората - Даниел. В родна България Давид Перец оставя богато творчество от 30-те и 40-те години. Давид Перец умира на 28.05.1982 г. в Париж.

  По случай Деня на народните будители от името на Българския културен институт в Париж и от името на Посолство на Р България в Париж бяха поднесени цветя на паметната плоча на видния общественик, революционер, писател и журналист Захари Стоянов.
  Паметната плоча е поставена от признателния български народ пред сградата на бул. „Сен-Мишел” № 31, където на 2 септември 1889 г. при драматични обстоятелства умира авторът на „Записки по българските въстания”. Захари Стоянов е погребан в град Русе.

  На 1-ви октомври, в рамките на Седмицата на културите, организирана от чуждестранните културни институти в Париж, Българският културен институт представи документалния филм на Златина Русева „Севт, безсмъртният – тайните на един тракийски цар”.
  Филмът беше посрещнат с голям интерес и топло приветстван от френската публика. „Прекрасен филм и изключително интелигентно направен… Забележителен филм, оставя публиката в очакване да продължи, поради закованото внимание и интелигентното представяне на материала… Прекрасни картини… Прекрасно направен филм… Много задълбочена работа зад кадър…” - това са част от оценките на френски университетски преподаватели, археолози, архитекти и широка публика, които присъстваха на прожекцията.

     Златина Русева завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и специализира режисура във ВГИК – Москва. От 1986 година живее и работи в Брюксел.

  На 3 септември Българският културен институт в Париж откри новия културен сезон с изложбата на проф. Станислав Памукчиев „Митографии”.
  След близо десетгодишно отсъствие от парижките галерии проф. Станислав Памукчиев представи пред френската публика цикъл рисунки, съдадени през 2009 г. и вдъхновени от едноименната стихосбирка на българския поет Борис Христов. „Митографии” са рисунки върху ръчно направена хартия, с деликатна намеса на акварел, стрити пигменти, въглен и пепел.
  Цикълът е развитие на творческите търсения на автора, на неговите интереси към изначалното и митологичното, вдъхновени от хилядолетната култура на Човечеството и от следите на родовата памет. Основават се на теориите на Мирча Елиаде и Карл Густав Юнг. Интерпретират се трайни, „пътуващи” сюжети, които присъстват в различни митологични системи, от различни времена и култури.
  Цикълът „Митографии” е бил представен през 2009 г. в културен център “The Spuria Home, Chapel Hill” в САЩ и в галерия „De Queeste” в Холандия.
  По време на изложбата ще бъде представен документалният филм за художника - „Преминаване”.

  Българският културен институт-Париж участва в ежегодната седмица на чуждестранните култури и на чуждестранните културни институти с изложбата на Културния институт при МВнР „Сборяново-природа и паметници, богове и хора”. Проявите, включени в тазгодишното издание на седмицата, са обединени от общата тема за културно-историческото наследство. Изложбата бе открита в присъствието на много гости от г-н Марин Райков, посланик на Р България във Франция. В словото си той обърна внимание върху последователно провежданата политика на България по отношение на опазването, съхранението и социализирането на паметниците на културата. Той акцентира върху огромното значение, което националният резерват Сборяново има за историята на всички народи, обитавали българските североизточни земи. Беше посочено, че този резерват е рядък пример на хармонично съжителство на археологически паметници и природна среда, която се е променила малко през вековете. Това е комплекс, който се е градил от античността до наши дни - светилища, тракийски гробници и пр., общо 140 на брой, като най-известният паметник е тракийската гробница Свещари, включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
  Изложбата е отразена във френските медии, като за нея съобщава списание „Експрес”, електронното издание на в. „Фигаро”, различни електронни сайтове.

   В навечерието на 14 юли, Национален празник на Френската република , в галерията на Българския културен институт бе открита изложба живопис на Димитър Петров. Утвърденият български творец показа пред френската публика свои творби, които е създал през последните години, както и по време на престоя си в „Сите-де-з-Ар” в Париж.
   Проявата се осъществи съвместно с асоциацията „Приятели на Българския културен институт” и нейния председател проф. Минко Балкански. Г-жа Аделина Филева, директор на Софийска градска художествена галерия, запозна френската публика с творческия път на Димитър Петров, като очерта спецификата на неговото изкуство. Изложбата бе съпроводена с концерт на талантливия пианист Стефан Чапликов. И двамата български артисти бяха силно аплодирани от присъстващите.
  Димитър Петров е роден на 18 април 1969 в гр. Кюстендил. През 1988 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1996 г. Националната художествена академия, Специалност „Стенопис”. Живял е и е работил в Индия. Негови творби са притежание на частни колекционери в България, Германия, Гърция, Швейцария, Япония, Италия и Франция.

  На 1 юли в Бьлгарския културен институт на оживена литературна вечер бе представена пьрвата стихосбирка на Янко Михайлов “Poèmes à oublier”. Включените творби са написани на френски език. Стихосбирката е издадена от “International Global News”. Неин оформител е Камен Стоянов. Художествените фотографии са на Йоши Таката. Влиянието на Тао и Дзен определя стила на стихосбирката, която бе представена от д-р Луис дел Рио Доносо, професор в Сорбоната.
  Янко Михайлов е роден през 1968 г. в София. Неговото детство преминава в Мароко и в Бьлгария между литературните занимания на единия родител и научните изследвания на другия. Това определя житейския му пьт като личност, отдадена на хуманни каузи и поет, чийто финес, деликатната фраза и изящество са в една плоскост с авторитета му на общественик и уважаван професионалист, в областта, в която работи.
  Доктор Луис дел Рио Доносо напуска своята родина Чили след преврата на Пиночет. Той се установява отначало вьв Венецуела, а впоследствие заминава за Париж, кьдето започва активно да работи в областта на сравнителното литературознание. Автор е на повече от 13 стихосбирки. Казва, че всеки е река, или извор, или поток и че така вижда света индианското племе, кьм което е принадлежала майка му – легендарните “Моче”.
  Йоши Таката идва в Париж през 1954 г. Става фотограф на Пиер Карден, но сьщевременно издава и свои фотоалбуми, с които участва вьв фотографски салони в Бостьн, Ню Йорк, Токио. Нейни фотографии се намират вьв фондовете на Националната Библиотека на Франция. За своето творчество г-жа Таката приживе е наградена от правителството на Франция.

  По повод Международния ден на музиката на 21 юни в галерията на Българския културен институт в Париж се състоя музикалният спектакъл “Notes d’amour”.
  Спектакълът е създаден от Албена Димитрова - сопрано, Мари-Франс Месаже – пиано и Албена Димитрова - поетеса. Г-н Жан Майо прочете стихове от последната стихосбирка на Албена Димитрова «Méditances» на издателство “Océanes Atlantica”. Сопраното Албена Димитрова изпьлни произведения на бьлгарски композитори. Спектакълът бе бурно аплодиран от публиката, сред която бяха г-н Пиер Консини, почетен председател на Асоциация “Франс-Бюлгари”, г-н Даниел Пишо, председател на Асоциация “Солидарите Франко-Бюлгар”, г-н Марко Тотев, председател на Фондация “Марко Тотеви”.
  Жан Майо е дьлгогодишен генерален директор на „Радио Франс”, дьлгогодишен директор на Центьра „Помпиду” и настоящ почетен президент на „Театр дьо ла Вил”.
  Албена Димитрова е завършила своето образование в България. Работи като преподавател по музика в град Ньовер. Изнася концерти в Париж и в страната.
   Мари-Франс Месаже е концертиращ пианист. Казва, че е влюбена в българския фолклор и музика.
  Родената в София Албена Димитрова живее и сьздава своите книги в Париж. Тя работи активно в областта на културното сьтрудничество между Франция и Бьлгария. Нейна заслуга е реализацията на редица проекти.