Министерство на културата на Република България

Български културен институт в Братислава съвместно с Регионален исторически музей – София представи изложбата „Творчески влияния на Виена в архитектурата на София от края на XIX и началото на XX век“. Темата бе особено любопитна за братиславчани, които добре познават творческия гений на виенските архитекти, инженери, скулптори, майстори в художествената обработка на метала за нуждите на европейските градове. Нещо повече, много от тези знайни и незнайни майстори са местни хора от словашките и чешките земи, пътували из цяла Европа и по протежението на река Дунав, която ни свързва. Такава личност, напр., е Виктор Румпелмайер, родом от Пресбург, тогавашна Братислава, преустроил турския конак в центъра на София в Княжески дворец на Александър Батенберг. Негово дело също е изграждането на Двореца Евксиноград.

Изложбата, освен най-значимите постижения на австрийските и чешките архитекти в София, представя творчеството и на техните български колеги, които са завършили в чужбина от края на XIX и началото на XX в. Авторите са представени с кратки биографични данни и портрети, а техните творби - с текстове, екстериорни и интериорни фотографии. Техният подбор е направен от авторите на изложбата от Регионалния исторически музей София, като скъпи гости на БКИ Братислава бяха инж. инж. Борис Чилев, зам.-директор на Регионален исторически музей София, арх. София Лостова, г-н Панайот Панов – реставратор и Танче Петрова – фотограф. Експозицията включва още документи и фотографии от Агенция „Държавни архиви“, лични архиви на наследниците на архитектите, автентични чертежи на сградите на Централна минерална баня и Софийска централна синагога. Тези красиви сгради придават европейския облик на новата българска столица и се превръщат в знакови при разпознаването на нейната индивидуалност, тъй като представляват стилистичен синтез между европейските стилове и местната средновековна традиция, като така възникват специфични образци на нео-византийския стил, българския нео-барок, българската сецесия. Толкова по-трагична е загубата на ¼ от безценния сграден фонд на София по време на бомбардировките по време на Втората световна война.

Младата българска столица, обаче, винаги намира сили да се изправи на крака след всяка историческа превратност. Това проследява пълнометражният документален филм „105 минути София“, който беше прожектиран пред препълнената зала с правостоящи, след откриването на изложбата. Той отразява всички исторически етапи, през които София е преминала, за да добие съвременния си вид. Филмът разказва за открития в археологията, достижения в архитектурата и градоустройството, в науката и изкуствата. Представени са най-ярките обществено-политически събития и факти, ролята на личностите и хората, населявали града в продължение на 8000 години. Особено впечатляващи са дигиталните анимации и възстановки, които илюстрират фактите и ги правят още по-запомнящи се.

След завършването на филма със словашки субтитри, превод на изтъкнатия преводач Олга Стайкова, се проведе оживена дискусия с продуцента и сценариста на филма Камен Воденичаров. Любимият български актьор, певец и телевизионен водещ, познат на цяла България с участието си в създаването на Независимите студентски дружества и на Федерацията на независимите студентски дружества през 1989 и 1990 г., както и в създаването на Студентската програма „Ку-Ку“ (1990) и телевизионното предаване „Каналето“, се оказа и приятен събеседник, ерудит и голям родолюбец, който работи за това българите в чужбина да получават качествени културни продукти, които да ги карат да се чувстват горди със своята история и културно наследство.

Събитието е посветено на 140 години от обявяване на София за столица на България, когато по предложение на професор Марин Дринов на заседание на учредителното събрание на младото Княжество България градът е определен за столица. Събитието бе под патронажа на Н. Пр. г-жа Чобанова – извънреден и пълномощен посланик на Р. България в Словакия, а г-жа Виктория Меламед, пълномощен министър в Посолството на Р. България прочете приветствено слово от името на посланика.

Българската общност в Братислава отбеляза 30-годишнината от падането на Барлинската стена със сатиричен моноспектакъл, който се игра на 12.11.2019 г. в театър „Мала сцена“. Събитието бе огранизирано от Българския културен институт в словашката столица и бе под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Р. България - Н. Пр. г-жа Йорданка Чобанова. Тя откри събитието като честити на присъстващите годишнината от демократичните промени и откъсването на десетки държави в Европа, сред които България и Словакия от Съветската политическа орбита. „Всеки от вас със сигурност си е направил лична равносметка за това, в какъв свят е живял преди победата на демокрацията и след нея. Радвам се, че днес можем да погледнем на миналото през призмата на сатирата”, заяви посланик Чобанова.

Младият и талантлив актьор Александър Валериев се превъплати в 9 роли под звуците на руски и български маршове и шлагери от времето на социализма. Талантът му е завладяващ и обещава да го изведе до най-престижните сцени на българския театър.

Пиесата разкива смешната и и едновременно с това тъжната съдба на пионерчето Петър от провинцията, решило да напише писмо на непознато съветско другарче, както бе модно по онова време и да му сподели патилата си. Зрителите си припомниха социалистическата патетика на учителите, възпитателните методи на средностатистическото българско семейство, лишено от възможността да надникне зад пределите на Желязната завеса, безмислените пионерски инициативи, абсурдизма, с който школският чистач строи ракета от вторични суровини, следвайки максимата: „Българите сме нация техническа” и дори литва с нея.

Постановката е носител на наградите за драматургия на Националния театрален фестивал "Нова българска драма" и на "Аскеер" за съвременна българска драматургия. Текстът и скечовете са дело на Николай Гундеров, известен в театралните среди с блестящото си чувство за хумор. Той е завършил театрална режисура и драматургия в Академията за изящни изкуства в Прага и е главен режисьор на театъра в гр. Мост в Чешката република, което го прави популярен не само у нас, а и в Чехия и Словакия. Великият чешки кинорежисьор и носител на „Оскар” Иржи Менцел определя сценария като „детайлно вглеждане в крехкия свят на съзряващия човек”, а критиците признават, че „пиесата е нещо различно в жанра на съвременната комедия” (проф. Виолета Дечева).

Според известния драматург Христо Бойчев тя е впечатляваща, а диалогът в нея е съвършен. Едновременно естествен, активен, пестелив и резониращ.

Публиката дълго аплодира права спектакъла, след като се бе смяла през сълзи на трагикомедията.

Преводачът на първата книга "Трол" – Асен Милчев, младият словашки писател Михал Хворецки и Мая Янчева участваха в дискусия на тема – как би изглеждал светът, когато в него се възцари дезинформацията, а фалшивите новини станат ежедневие. Авторът Михаил Хворецки вярва, че научната фантастика скоро ще стане реалност, а интернет пространството вече владее пропагандата, както е в сюжета на романа му. В него да бъдеш трол е станало обществено призната професия. С всичко това трябва да се съобразяват героите в романа – млада двойка, която влиза в една „фабрика” за фалшиви новини с благородната цел да разобличи троловете. Те, обаче, скоро установяват, че попадайки в тази среда, рискуват да загубят не само идентичността си, но може би и живота си. Хворецки сподели пред публиката, че в книгата си е визирал реално място в Словакия, наречено Черната дупка. Романът е факт, благодарение на издателство „Безсмъртни мисли”, София, 2019.

Г-н Вацлав Мацек благодари за дългогодишния съвместен диалог и припомни, че познава творчеството на Ивайло Стоянов от 5 години и е щастлив да го презентира на този форум, чийто дългогодишен организатор е той. Ивайло Стоянов изрази изненадата и радостта си от препълнените зали на института. Пред десетките гости той сподели, че обича да разчупва клишетата и да представя света по нестандартен начин. „Добре дошли в новите ъглови пространства, които се оформиха в Българския културен институт. Аз съм човек, който обитава ъловите пространства. Те рефлектират в мен”, заяви в приветствието си към публиката Стоянов. Той обясни, че дори санираните социалистически панелни сгради също трябва да притежават художествена стойност и сподели, че неговите фотографии се състоят от три кадъра, които се съчетават в една обща композиция. Така, според него, се създава усещане за нереалност, а всъщност пред очите на наблюдателите е отразена реалността. По думите му - освен художествена, неговите фотографии имат и документална стойност, защото много от заснетите от него кадри вече са различни.

Ивайло Стоянов е завършил фотография в академията за изящни изкуства към университета Йоханес Гутенбер в Майнц, Германия. От 2010 г. е преподавател и основател на специалността Концептуална фотография в Нов български университет, София. Съосновател e на група Kunstlicht за фотография, Визбаден – Германия, Пространство за съвременна фотография – Photoconcept и Платфорамата за съвременна фотография - Bulgarianphotographynow. Ивайло е автор и куратор на множество самостоятелни и колективни изложби. Негови фотографии са публикувани във водещи фотографски издания като: Photonews, Artflash и др. Участва във фестивала за фотография - Sofia Photo Fest през 2013 и във фестивала за съвременно изкуство Благоевград, както и в изложбата за съвременно българско изкуство в Европейския парламент в Брюксел - ART at EP през 2018г. Негови творби са включени в колекциите на Националната художествена галерия в София, в Софийска градска художествена галерия, в галерия Erhard Witzel, Визбаден-Германия, в музея за съвременно изкуство QuadrART, Dornbirn, Австрия и в частни колекции.
От началото на 2019 г. творби от серията „Ъглови пространства“ се продават в галерия SINGULART в Париж.

На 29 май 2018 г. на Братиславския замък – Словашки национален исторически музей, Братислава се състоя забележително събитие в рамките на културната програма на Министерството на външните работи за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. То е цикъл от лекции, които двама български изтъкнати учени ще изнесат в рамките на два месеца в 10 различни столици и градове от Пекин, през Екатеринбург, Белгийския Гент, Братислава, Будапеща, Любляна и т. н.
В Словашката столица към лекцията проявиха интерес най-изтъкнатите историци и археолози от Археологическия институт към Словашката академия на науките, Археологическия музей към Словашкия национален музей, Словашкото археологическо общество, катедрите по Археология и История към Университетите в Братислава, Нитра и Търнава, Центъра по Кирило-Методиевски изследвания в Нитра, много заинтересовани граждани, учители и преподаватели, студенти, ученици.
В лекцията увлекателно бяха разгледани високите цивилизации, развивали се по българските земи в епохите на праисторията, античността и средновековието. Тя бе допълнена с презентация, където със снимков материал се представиха най-важните археологически обекти, древни книги и източници от българските земи.
Проф. Овчаров обхвана новокаменната епоха (VІІ-VІ хил. пр. Хр.) и каменно-медната епоха (V-IV хил. пр. Хр.). Той е известен археолог, който работи към Националния археологически институт към БАН. Овчаров добива популярност с разкриването на царския дворец на Симеон във Велики Преслав, на важния средновековен манастир „Св. Йоан Продром” и особено на скалния град Перперикон и светилището на Орфей край с. Татул в Източните Родопи. Автор е на повече от 300 научни труда.
Проф. Павлов обхвана епохата на българското средновековие и приключи лекцията сти с края на Второто българско царство през XIV век.
Той е историк-медиевист, също така и публицист, поет и телевизионен водещ. От 1984 г. е преподавател по история на Византия и на балканските народи през периода V-ХV в. във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Автор или съавтор на повече от 300 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика и поезия.
Щастливо обстоятелство и илюстрация към думите на проф. Павлов бе това, че слушателите бяха заобиколени от паната и ювелирните средновековни златни и сребърни предмети от НИМ, София в гостуващата на Братиславския замък изложба „Св. Климент Охридски - ученик и учител“. До този момент, само за половин месец от откриването й, тя е вече посетена от повече от 5 000 души.

На 15 май 2018 г. в залите на Братиславския замък – Словашки национален исторически музей, Братислава бе открита знаковата изложба, създадена за МВнР на Р. България от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Това събитие на високо ниво е част от официалната програма на Министерството на културата в изпълнение от посолството на Р. България и от Българския културен институт по случай честването на 24 май – Ден на българската просвета, култура и на славянската писменост, както и по повод на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. Изложбата бе под патронажа на Н.Пр. извънредният и пълномощен посланик на Р.България, г-жа Йорданка Чобанова. Сред присъстващите висши политически дейци, членове на дипломатическия корпус, духовни лица, словашки културни дейци и представители на българската общност в Словакия бяха и трима директори на най-богатите национални музеи – на Националния исторически музей, София – Доц. д-р Бони Петрунова, на Словашкия национален музей г-н Бранислав Панис, на Словашкия исторически музей – г-н Петер Барта.