„ОТИВА СИ ЧОВЕК” НА МАРТИН СЛИВКА И РАЗГОВОР ЗА ОНЗИ ВАЖЕН МОМЕНТ ОТ БИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ОБЩНОСТ
Директорът на БКИ Михаела Тодорова, г-жа Helena Jacošová и д-р Николай Папучиев
Публиката
На 30 юни 2010 г. в Словашкия културен институт във Варшава беше представен един от шедьоврите на документалното кино – „Отива си човек”, създаден през 1968 година. Филмът – разказ за края на човешкия живот, е дело на словашкия режисьор Мартин Сливка и отразява българските културни практики, съпътстващи раздялата с човека. Етнографската достоверност на лентата е постигната посредством максималното приближаване до вярванията за живота в отвъдния свят, изграждащи традиционната българска култура. За постигането на този ефект заслуга има и консултантът на филма – проф. Христо Вакарелски. През 1995 година филмът е определен от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.
Независимо от множеството награди и международни признания филмът е малко познат на широката публика. Показването му във Варшава изискваше сериозна организация, тъй като получаването на авторските права за излъчването му се оказа доста трудно начинание. Организирането на научното представяне също беше сред предизвикателствата, които съпътстваха работата по осъществяване на срещата. В резултат на общите усилия на директорите на двата културни института – г-жа Helena Jacošová, на словашкия, и г-жа Михаела Тодорова, на българския, стана възможно реализирането на този престижен международен проект.
Филмът на словашкия режисьор предизвика доста задълбочен разговор. Дискусията след прожекцията се води от д-р Николай Папучиев, преподавател по антропология в СУ „Св. Климент Охридски”. В рамките на едночасовия разговор бяха повдигнати различни въпроси, които демонстрираха интереса на присъстващите в залата към широк кръг от теми. Обсъждаше се както видяното във филма и неговата „етнографска достоверност”, така и политическата конюнктура в България, която не е позволила филмът да бъде излъчен в страната веднага след създаването му. Трансформациите в традиционната култура и проблемите на миграцията и емиграцията в съвременността също бяха сред темите на дискусията, предизвикани от „Отива си човек”.
Провокирани от филма, участниците в дискусията продължиха да задават въпроси и да предлагат свои отговори и в продължилия в неформална атмосфера разговор. Тази поредна съвместна инициатива на двата културни института показа, че съществува сериозен интерес към културното многообразие и неговото опознаване. Това на свой ред разкрива множество възможности за реализиране на съвместни проекти.
МЕЖДУНАРОДНА ИЗЛОЖБА „ARS HOMO EROTICA” С БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ БЕ ОТКРИТА ВЪВ ВАРШАВА
Мирела Караджова на фона на своите картини от „Ars Homo Erotica”
Международна изложба „Ars Homo Erotica” с участието на младата българска художничка Мирела Караджова бе открита на 10 юни 2010 г. в Националния музей във Варшава.
При откриването директорът на музея Пьотър Пьотровски каза, че това е първата такава експозиция в историята на Полша и даже първа в региона. „Цяла Централна Европа сега гледа към нас”, огласи той. По думите му един национален музей трябва да изпълнява три функции – да бъде място за забавление, за образование и за дискусия. Настоящата изложба е в третото направление и цели да бъде част от дебата за правата на малцинствата, заключи Пьотровски. Директорът на Националния музей изрази благодарност на Българския културен институт и други чуждестранни институции във Варшава за оказаната помощ при осъществяването на „Ars Homo Erotica”.
Названието на изложбата означава хомоеротично изкуство, свързано с нагона и любовта към същия пол. Експозицията от над 250 експоната от античността до наши дни свързва митовете и историята на изкуството със съвременността и дебатите за състоянието на демокрацията.
Проф. Джак Ломан от Лондонския музей изрази мнение, че Националният музей е най-подходящото място за такава експозиция, особено в Полша – страна с „необикновено силна католическа традиция”. Думата „национален” в названието на музея означава, че той е предназначен за цялото общество, независимо от социоланта ориентациуя на отделнитре обществени групи, посочи професорът.
Експозицията с куратор Павел Лешкович включва експонати от колекцията на Националния музей във Варшава и работи на специално поканени творци от България, Германия, Полша, Румъния, Русия, Словакия, САЩ, Чехия, Украйна и Унгария, изпълнени с рпазлични техники – от маслена живопис, през графика и скулптура до мултимедия. Но централно място е поставена инсталация на чешкия творец Давид Черни, известен и в България.
България е представена на „Ars Homo Erotica” от младия творец Мирела Караджова, чието пребиваване във Варшава бе осъществено със съдействието на БКИ. Изложбата ще бъде достъпна за посещение до 5 септември 2010 г.
ПЛАКАТНА ИЗЛОЖБА С БУКВИТЕ НА БЪЛГАРИЯ БЕ ОТКРИТА В БКИ-ВАРШАВА
Участниците в изложбата и директорът на БКИ г-жа Тодорова приветстват гостите с добре дошли
В присъствието на световноизвестни плакатисти от три континента на 5 юни 2010 г. в изложбената зала на БКИ-Варшава бе открита изложба плакат „Буквите на България – азбука на Европа”. Акцията на Международното триенале на сценичния плакат – София е пръв опит за активиране на широк кръг изявени артисти от цял свят за създаване на цялостен съвременен художествен продукт, който популяризира българската култура чрез една от нейните емблеми – буквите.
При откриването директорът на БКИ-Варшава Михаела Тодорова сподели радостта си Институтът да е домакин на престижното изложение с гости – утвърдени имена в областта на плаката. Проф. Лех Майевски, председател на организациония комитет на 22-ото Международно биенале на плаката във Варшава, чиято съпътстваща проява е изложбата, благодари на Българския културен институт за плодотворното сътрудничество.
Гост от България бе прочутият български плакатист Божидар Икономов, куратор на “Буквите на България – азбука на Европа” и председател на организационния комитет на българското Международно триенале на сценичния плакат. Той представи присъстващите в залата съавтори в изложбата: Валдемар Свежи, Владислав Плута, Роман Каларус и Стасис Ейдригевичиус (Полша), техният сънародник Михал Батори (Франция), както и Фелипе Таборда от Бразилия и Хавиер Бермудес от Мексико (председател на мексиканското плакатно биенале). Сред гостите на откриването бяха плакатисти, участници във варшавското биенале от Япония, Канада, Испания и др.
Два часа след откриването на изложбата “Буквите на България – азбука на Европа” в Музея на плаката във Варшава тържествено бе открито 22-ото Международно биенале на плаката.
Международната плакатна акция с изложба “Буквите на България – азбука на Европа” обединява усилията на 30 художници от 20 страни (27 именити световни плакатисти плюс трима български автори, единият от които дебютант) за създаване на колекция от постери, посветени на България и нейната култура чрез темата за уникалността и универсалността на българската азбука – една от трите писмености на Европа.
Преди Полша изложбата е гостувала в няколко страни в Европа, Америка и Азия, а през октомври тази година ще бъде представена на Международното биенале в Мексико.
„ПРОЧЕТЕНО В ПРЕВОД” В РАМКИТЕ НА ДНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА КНИГА
Четения на преводи на книги на писатели от еврейски произход, сред които Анжел Вагенщайн, се състояха на 25 май 2010 г. в залата на Австрийския културен институт във Варшава. Проявата в рамките на проекта на EUNIC-Варшава „Прочетено в превод” („Przeczytane w tłumaczeniu”) бе организирана от швейцарската фондация за култура Pro Helvetia, културните институти на Австрия и България, в сътрудничество със сп. „Мидраш”.
Водещият Пьотър Пажински от сп. „Митраш” представи преводачите от български Агата Мокшицка и от немски Виктор Сибилски и Лукаш Жебровски. След това тримата прочетоха свои преводи на откъси от творби на А. Вагенщайн, на швейцарския писател и сценарист Шарл Левински и на родения в Ленинград австрийски писател Владимир Вертлиб. По време на прочита аудиторията имаше възможност да проследи оригиналния текст, прожектиран на екран.
Представената с откъс книга на Ш. Левински „Мелниц” е семейна сага, описваща няколко поколения от швейцарския еврейски род Майер през периода от 1871 до 1945 г. Кардинални въпроси като тези за живота и смъртта или значението на религията стоят в центъра на романа „Последно желание” на Вл. Вертлиб. Преподавателката от Люблинския университет д-р Агата Мокшицка представи превод на откъс от романа „Сбогом, Шанхай” на Анжел Вагенщайн, посветен на съдбата на европейски евреи, емигрирали през Втората световна война в Азия.
Стартиралият през 2009 г. проект „Прочетено в превод” цели да промоцира в Полша съвременните европейски литератури, да налага млади преводачески таланти и да предизвика дискусия за мястото на преводача на книжния пазар и в литературния живот. В обсъждането в залата на Австрийския културен институт се включиха представители на полски издателства, които обясняваха размера на финансовите рискове при издаването на преводна художествена литература. Камелия Минчева-Господарек сподели какви трудности е трябвало да преодолоее, докато е търсила в продължение на няколко години издател на преведената от нея книга „Петокнижие Исааково”.
Майското издание на „Прочетено в превод” е част от провеждащите се във Варшава Дни на еврейската книга.
ТЪРЖЕСТВЕН КОНЦЕРТ ПО СЛУЧАЙ ДЕНЯ НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ ВЪВ ВАРШАВА
С тържествен клавирен концерт в изпълнение на младия полски пианист Пшемислав Леховски БКИ-Варшава отбеляза Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Концертът се състоя на 20 май 2010 г. в балната зала на двореца „Потоцки” във Варшавския университет.
По традиция на концертите по случай 24 май се връчват от името на Министерството на културата на Р България грамоти на лица и институции, заслужили за развитието и разпространяването на българската култура в чужбина. Тази година награди получиха две галерии – Градската фотогалерия в Жешув (Югоизточна Полша), представлявана от Ирена Галушко, и Галерия „Сорая” в Шчечин (Северозападна Полша) със собственици Бригида и Анджей Малиска. Двете галерии активно сътрудничат с Българския културен институт и действено се включват в промоцията на българската култура в Полша. От 1995 г. досега галерията от Жушув е осъществила 21 съвместни изложби с БКИ-Варшава, а в шчечинската „Сорая” имаше шест такива изложби само през последните две и половина години. Наградите бяха връчени от директора на БКИ-Варшава Михаела Тодорова.
Тъй като проф. Димо Димов бе принуден да отложи своята визита в Полша, с любезната подкрепа на приятели на Института за участие в тържеството в последния момент бе ангажиран друг пианист – талантливият млад интерпретатор на Шопеновото творчество Пшемислав Леховски. В програмата имаше мазурки, етюди и ноктюрни, посветени на Годината на Шопен, която се чества в момента в Полша и света. Прекрасните изпълнения бяха възнаграждавани с гръмки адплодисменти, а накрая публиката извика пианиста няколко пъти на бис.
Освен от членове на българската общност в Полша Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост бе почетен тази година от представители на посолството на Грузия и на културния институт на Р Корея, от приятели и симпатизанти на България. Директорът на Института Михаела Тодорова отправи специални благодарности към г-н Ян Хоростковски, почетен консул на Р България във Вроцлав, и г-н Ян Малицки, директор на Института за Източна Европа при Варшавския университет, и към всички останали, помогнали за осъществяването на концерта.
БКИ-ВАРШАВА УЧАСТВА В 55-ИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР НА КНИГАТА В ПОЛСКАТА СТОЛИЦА
Щандът на БКИ-Варшава
За четвърти път Българският културен институт участва в Международния панаир на книгата във Варшава, състоял се от 20 до 23 май. Панаирът, който се провежда за 55-и път е сред най-старите книжни изложения в Европа и е най-мащабната проява от този тип в Централна и Източна Европа.
На тазгодишния МПК във Варшава Институтът предложи на любознателните гости преведените и издадени на полски език през втората половина на 2009 г. книги на известни съвременни български писатели като Алек Попов, Анжел Вагенщайн, Георги Господинов. На щанда на БКИ бяха изложени също албуми, историческа литература, пътеводители за България на български издателства, както и преведени на полски език творби на други български автори, а също компактдискове със записи на българска музика.
ЛЕКЦИЯ НЯ НИКОЛАЙ АРЕТОВ СЕ СЪСТОЯ ВЪВ ВАРШАВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
проф. д-р Николай Аретов във Варшавския университет
Лекция на проф. Николай Аретов под заглавие „Асен Христофоров и проблемът за антитоталитарната литература” се състоя във Варшавския университет на 11 май 2010 година. Събитието бе в рамките на цикъла на БКИ-Варшава „Лекции за културата, езика, традициите и историята на България”.
Гостът беше представен от лектора по български език в университета доц. Ана Стойкова, която разказа на събралите се слушатели за неговите научни постижения, богато книжно творчество, както и за допълнителните му занимания и успехи.
Във встъпителните думи към лекцията си проф. д-р Николай Аретов дефинира понятията тоталитарна и антитоталитарна литература. В литературата има канон – писателите и техните произведения му се подчиняват или не. За да попадне в канона, авторът трябва да иска това, трябва да описва народа и да пише за народа. Асен Христофоров, подобно на Алеко Константинов, не пише така, че да влезе в задължителния канон, насочва се към непопулярни жанрове, а към сериозните жанрове се отнася несериозно. С тези думи проф. Аретов въведе аудиторията в същината на своята лекция, в която представи факти от живота и литературното творчество на Асен Христофоров – много колоритна и оригинална личност, неотъждествяваща своето творчество с политическата ситуация.
Преобладаващата част от творбите на Христофоров имат биографичен характер, което се дължи на определено антитоталитарната биография на писателя. Но в произведенията му не се съдържат обвинения към системата, в тях не виждаме съпротива. Авторът има за образец и западни творци – превеждайки творби на прочути писатели, той се вдъхновява да създаде свои, каза проф. Николай Аретов.
След лекцията бяха задавани въпроси; обсъждано бе и разграничението между понятията антитоталитарна и нетоталитарна литература. Сред гостите на срещата бяха студенти, преподаватели от Варшавския унивеситет, научни работници от Полската академия на науките, преводачи, интересуващи се от темата поляци, както и постоянно пребиваващи в Полша българи.
Българският културен институт сърдечно благодари на проф. Аретов за дарения от него за библиотеката на Института тритомен сборник „Критическото наследство на българския модернизъм”. Изразяваме благодарност и на д-р Албена Вачева за помощта и сътрудничеството в организирането на визитата на проф. Аретов в Полша.
След изнесената лекция във Варшавския университет Николай Аретов участва в Международната научна конференция от цикъла „Кирил и Методий в езика и културата на славяните”, състояла се в средата на май в полския град Бяла Подласка.
БКИ-ВАРШАВА В НОЩТА НА МУЗЕИТЕ В ПОЛСКАТА СТОЛИЦА
На 15 май 2010 г. за пореден път в Полската столица най-престижните музеи, галерии и театри приемаха посетители и през нощта.
За трети път БКИ-Варшава участва в европейската културна инициатива Нощ на музеите с две изложби, експонирани в двете зали на Института. експозицията от уникална стъклена бижутерия Една Българска роза на художничката Евелина Пенева и откритата в края на м. април изложба съвременна живопис на художника Кольо Карамфилов. Показана бе и предоставената от Андрей Янев мултимедийна презентация на проекта Атон в българската култура и словесност на проф. Мирослав Дачев, включваща снимки от Света гора.
Нощта започна в 19.00 часа с импровизирано откриване на двете изложби и запознаване на гостите с останалите предложения на БКИ-Варшава, както и с представяне на гостуващата авторка на изложбата "Една Българска роза" Ева Пенева от директора на БКИ. Михаела Тодорова отбеляза, че за Стъклената Ева, както я наричат в България и по света, това е юбилейната 30 изложба, в която са представени уникалните авторски накити от стъкло. Обсебена от специфичното излъчване на стъклото и желанието да прави уникати, които да изразят нейната индивидуалност, чрез бижутата си Ева Пенева открива мечтателски светове. Художничката провокира посетителите на Института в Нощта на музеите със стъклени тиранти, вратовръзка, както и със своя поглед върху седемте смъртни гряха, седемте добродетели и цветовете на дъгата. В експозицията по оригинален начин бяха показани и накити в комплект с оригинални имена „Имало една жена”, „Целувки от зимата”, „Една Българска роза” и много други.
В часовете между 19.00 и 1.00 гостите на БКИ можеха да видят и документалните филми „Европейски пътища” и „Стъклен свят”, представящи любопитни факти от живота и творчеството на Ева Пенева. В тях тя споделя, че предпочита да работи с Тифани стъкло, защото стъклото няма аналог, открива в него магическо предизвикателство към себе си. При създаване на всяко бижу е вложено лично послание и настроение на духа.
Другата изложба, която привлече посетителите бе „Интерпретация” - съвременна живопис на известния художник от средното поколение български творци Кольо Карамфилов.
„В картините на Кольо Карамфилов на първи план се вижда играта на форми и пространство. Най-обикновенните неща в неговата живопис магически се преобразяват. Не познавам друг художник, който така истински и свободно да жонглира с формите в пространството”, казва за него Ружа Маринска. Изложбата е част от по-голям проект на автора, представен едновременно и в галерия "Сердика" във Варшава.
През цялата нощ Институтът имаше много посетители, млади журналисти, студенти, жители и гости на Варшава, които изказаха своето възхищение от показаните изложби и филми, задаваха множество въпроси за развитието на България и възможностите за отдих, които предлага, за нейната култура, за представените творби и автори.
„Златните страници на българското средновековие” като част от Дните на Св. Св. Кирил и Методий в гр. Бяла Подляска
На 13 и 14 май в рамките на Дните на Св. Св. Кирил и Методий в гр. Бяла Подляска се проведе Шестата международна научна конференция на тема „Св. Св. Кирил и Методий в езика и културата на славяните”. Събитието е организирано от Института по славянски филологии към университета „Мария Кюри-Склодовска” в Люблин в сътрудничество с Филиала на УМКС в Бяла Подляска, Подляската Фондация за подкрепа на таланти и Полската православна църква. За трети път в конференцията със своя изложба участва и Българският културен институт във Варшава. Представената тази година изложба „Златните страници на българското средновековие”, по идея на проф. Аксиния Джурова, със снимки на фотографа Иво Хаджимишев, открита в Галерия Крива, изключително добре се вписа в темата на конференцията. Представените архитектурни обекти, фрески, икони и средновековни книги, заедно с кратките исторически коментари към тях целят да предизвикат интереса на посетителите към България и да направят по-достъпна българската култура в този район, каза при откриването на изложбата директорът на БКИ-Варшава. Михаела Тодорова изрази специалната си благодарност към собственика на Галерия Крива, г-н Цезари Новогродски, за ентусиазма и труда, вложени при подготовката и организирането на изложбата. В интервю за радио BIPER г-жа Тодорова изтъкна ролята, която инициативи от подобен характер имат за засилване на културното сътрудничество. Гости на откриването бяха не само почитатели на България от Бяла Подляска, но и участниците в научния форум, дошли от Беларус, Сърбия, Чехия, Украйна, България, както и от няколко полски университета.
Повече информация на http://www.radiobiper.info/?id=wiecej&i=4491.
Директорът на Българския културен институт във Варшава - Михаела Тодорова и собственикът на Галерия "Крива" Цезари Новогродски
ДНИ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА В ШЧЕЧИН
Oт 20 до 23 април 2010 г. в Шчечин се състояха Дни на българската култура. Събитието бе съвместно организирано от Българския културен институт, Галерия „СОРАЯ” (SORAYA) и едно от най-старите действащи кина в света - кино „Пионер”.
По време на Дните на гостите бе предоставена възможност да видят пет от най-новите български документални продукции и анимация, представени в кино „Пионер”.
В уютна обстановка от началото на миналия век зрителите проследиха съдбите на хора („Имигранти”, „Вършец”), градове („Европолис”) и европейски проекти („Коридор № 8”).
В рамките на събитието в Галерия „СОРАЯ” бе открита изложбата „Златните страници на българското Средновековие” на Иво Хаджимишев и Аксиния Джурова. Експозицията представя българска култура от VII-XIX век.
Независимо от голямата конкуренция на провеждащия се по същото време театрален фестивал в Шчечин – „Контрапункт”, българската култура имаше своята публика. По време на откриването на изложбата директорът на БКИ – Варшава Михаела Тодорова и част от присъстващите гости дадоха обширно интервю за радио „Шчечин”.
НЕОБИЧАЙНО ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА „ТЪЛКУВАНИЕ” НА КОЛЬО КАРАМФИЛОВ В ГАЛЕРИЯ „СЕРДИКА” ВЪВ ВАРШАВА
Откриване на изложбата „Тълкувание” на Кольо Карамфилов в Галерия СЕРДИКА във Варшава се проведе на 29 април 2010 година.
„Не познавам друг български художник, който така естествено и свободно да жонглира с визуалните форми. Най-обикновените неща в неговото изкуство магически се преобразяват. Като в Алисината страна на чудесата те ту се смаляват, ту израстват, неочаквано се оказват в чужда среда” – писа за него Ружа Маринска.
Тази рецензия несъмненно предава характера на художника, по време на срещата в Галерия „СЕРДИКА”, всичко се провеждаше нетрадиционно. Още от самото начало авторът разказваше на гостите за своите работи, откриваше пред тях скрития смисъл на всяка от картините, представяваше част от себе си, своите чувства, мнения, своето виждане за света. Този разказ погълна публиката, впечатлени, понякога учудени с внимание слушаха художника, задаваха въпроси и коментираха.
След интересните разговари художникът бе представен от директора на Българския културен институт Михаела Тодорова. Кольо Карамфилов работи в областта на графиката, живописта, скулптурата, инсталацията и сценографията. Талантлив художник, който не обича праволинейните пътища и рутината и винаги намира странични пътечки с нови теми и изразни средства. „Културен хулиган”, както е наричан от българските изкуствоведи, бунтар, търсещ автор.
Необикновените картини, всяка със своя отделна драматургия, впечатлиха събраните гости.
Изложбата се състои от две части, втората се намира в галерията на Българския културен институт и ще продължи да края на месеца.
ИЗЛОЖБА НА БЪЛГАРСКИ ГРАФИЦИ БЕ ОТКРИТА ВЪВ ВИЛНЮС
посланиците на Япония, Испания и Франция и директорът на БКИ-Варшава Михаела Тодорова
На 15 април - Ден на културата в Литва, в изложбената зала на Съюза на литовските художници във Вилнюс бе открита изложба на графиците Иван Нинов и Мария Духтева. Събитието, отбелязано във Вилнюс с представянето на български художници, е първият съвместен проект на Посолството на България във Вилнюс, Българския културен институт във Варшава и Съюза на литовските художници.
В приветствията на председателя на Съюза на литовските художници Еугениюс Налевайка, българския посланик Иван Данчев и директора на Културния институт във Варшава Михаела Тодорова бяха посочени отворените перспективи за нови съвместни начинания. На откриването присъстваха посланиците на Испания, Япония, Португалия, Чехия, Франция и България в Литва, представители на посолството на Русия, директорите на Френския културен институт и Датския културен институт, членове на Литовския съюз на художниците, приятели на България и ценители на изкуството.
По-късно прозвучаха произведения на Габриел Фуре, Клод Дебюси и Камил Сен-Санс в изпълнение на литовските музиканти Елина Маслахова (пиано) и Виля Гайзаускаите (виолончело).
Изложбата е предоставена от Българския културен институт във Варшава и ще продължи до 4 май 2010 г.
ВЕЧЕР НА БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ ВЪВ ВАРШАВА
Вечер на българската поезия се състоя на 19 март 2010 г. в Дома на литературата във Варшава в рамките на честването на Световния ден на поезията. Съорганизатори на проявата бяха Полският комитет за ЮНЕСКО, културните институти на България, Русия, Словакия и Унгария, посолството на Р. Македония и голям брой полски библиотеки и културни институции.
На българската вечер поетесата Елка Няголова прочете свои стихове, а Димитрина Лау-Буковска, поетеса и преводачка, четеше полските им преводи. Г-жа Няголова обяви проект за издаването на сборник с поетични творби на поетеси на 12-13 славянски езика, който ще бъде представен в Париж, Брюксел и няколко европейски столици, сред които и Варшава.
На 19 март сутринта Елка Няголова, президент на Славянската литературна и артистична академия (Варна), връчи на полския поет Александър Навроцки наградата „Атлант на славянството”. Главният редактор на списанието „Поезия джишай” („Поезията днес”) Ал. Навроцки е първият поляк удостоен с тази награда.
На българската поетична вечер Елка Няголова отправи благодарности към БКИ-Варшава за това, че „не само сърдечно, но и по същество” винаги присъства и помага за осъществяването на фестивалите на славянската поезия в Полша. А Димитрина Лау-Буковска отбеляза, че преди е била на мнение, че Полският институт в София работи по-добре от Българския културен институт във Варшава, но наскоро е променила мнението си.
СТИХОСБИРКАТА „БЛИКОВЕ” НА КРЪСТЬО ПАСТУХОВ БЕ ПРЕДСТАВЕНА В БКИ-ВАРШАВА
Стихосбирката „Бликове” – поредната книга на българския поет, писател и журналист Кръстьо Пастухов – бе представена на 16 март 2010 г. в БКИ-Варшава.
В залата на Института, аранжирана като литературно кафене, директорът на БКИ Михаела Тодорова представи автора и водещата на срещата Силвия Шедлецка и припомни, че през ноември 2008 г. на същото място е била представена предишната стихосбирка на Кръстьо Пастухов „Отражения”.
В началото водещата на срещата Силвия Шедлецка очерта творческата биография на поета и посочи, че той е автор, който внимателно гледа към микросвета. Тя окачестви стиховете му като любеща поезия с човешко лице и ги оприличи с творбите на полския поет и свещеник Ян Твардовски. Водещата цитира думи на д-р Гражина Шват-Гълъбова по адрес на Кръстьо Пастухов: „това е проста, но ерудирана поезия” и привлече вниманието на публиката към квинтесенцията на стихосбирката, отпечатана на корицата: „Родил съм се, за да умра. А в паузата ще си поиграя”.
На въпрос дали е трудно да се пише поезия в минималистичен формат поетът отговори утвърдително. Той добави, че „Бликове” е учебник по поезия, след което подчерта, че ни най-малко не се притеснява да проявява високо самочувствие. В хода на разсъжденията за своята пристрастеност към музиката Пастухов каза, че, както в музиката, така и в поезията „паузата казва нещо”.
След това Юстина Попик прочете стихове на Кръстьо Пастухов в полски превод на Марта Тодорова-Козевска. Авторът уточни, че тези преводи са публикувани в литературното списание „Одра”.
На въпрос доколко Варшава е била стимул в неговото поетично творчество Кръстьо Пастухов каза, че с удоволствие посещава варшавските пазари и най-много се възхищава от пазарите на цветя. Той допълни, че харесва и други полски градове (катоТорун, Гданск, Вроцлав, Люблин), които имат своя красота, различна от красотата на България. Българският поет отказа да посочи кои полски автори са оказали влияние върху него и поясни, че те са толкова много, че не е в състояние да ги изброи. Кръстьо Пастухов отбеляза, че интересът му към Полша води началото си още от 60-те години, когато Полският културен институт (тогава – център) е станал „прозорец към света” за него и за мнозина българи.
Гостът на БКИ каза, че предпочита кратките поетични форми, защото се ръководи от максимата на своята сестра, че „който приказва много, говори глупости”. Поетът подчерта, че пише за сто, двеста или най-много триста читатели, като увери, че „поезията намира мястото си”. По думите му, стихосбирка в тираж от 5000 екземпляра няма да стигне до когото трябва.
След като прозвучаха фрагменти от стихосбирката „Бликове” в авторски прочит, присъстващата в залата доц. д-р Гражина Шват-Гълъбова, изтъкнат полски литературовед и директор на Института по славистика към ПАН, поздрави Кръстьо Пастухов и му благодари, че винаги е бил „истински” като човек и творец. Тя му пожела и занапред да запази своята автентичност.
В края на срещата директорът на БКИ Михаела Тодорова благодари на поета от свое име и от името на неговите приятели, че ги е събрал уютно в тази книга. Тя предаде на автора поздравите и благодарностите на българистите от университета в Люблин и припомни, че през април 2007 г. там бе представена друга поетична сбирка на Кръстьо Пастухов. На тогавашната авторска среща, организирана от д-р Албена Вачева и люблинския Научен кръжок на студентите българисти, бяха четени преводи на поетични творби на Пастухов, дело на Юстина Попик. Михаела Тодорова.
* * *
Водещата на авторската вечер Силвия Шедлецка е българист и бохемист. През септември т.г. предстои издаването на сборник с нейни разкази.
„ТИХА СВЕТЛИНА – АНГЕЛИ” В БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ ВЪВ ВАРШАВА
.JPG)
Михаела Тодорова, Андрей Янев и Юстина Попик
Изложба на Андрей Янев беше открита в Галерия „СЕРДИКА” във Варшава на 9 март 2010 г. При откриването директорът на БКИ-Варшава припомни, че Андрей Янев е познат на варшавската публика, както с изложбата си през 2005 година, така и с присъствието си в галерия „СЕРДИКА” в общи изложби на български автори.
Настоящата изложба е разделена на две части и се представя както в Галерия „СЕРДИКА”, така и в залата на БКИ-Варшава в сградата на Института. Михаела Тодорова сподели радостта си, че изложбата „Тиха светлина – ангели” се открива именно по време на Великите пости, времето за преосмисляне, пречистване и подготовка за достойно посрещане на Възкресение Христово. Тя поясни, че изложбата е част от проекта „Атон в българската култура и словесност” и прочете част от рецензия на проф. Мирослав Дачев за творчеството на Андрей Янев: „Света Гора продължава и осмисля търсенията на художника, навлиза в света на почерка му - като рисунък, като тоналност, като цялостно възприятие”. Финансирана в рамките на Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз. Работна програма 2009 г.”, освен във Варшава, изложбата бе представена и в БКИ-Виена и БКИ-Братислава.
В своето пространно слово Андрей Янев благодари за възможността да сподели впечатленията и да представи картините си от Атон на варшавската публика. Художникът разказа за историята на Света Гора, за преживяванията си в Атонските манастири, за вдъхновението и търсенията си, за заглавието на изложбата и молитвата „Тиха светлина”.
Сред гостите бяха полски художници и ценители на изкуството, българи, живеещи в Полша, представители на дипломатическия корпус, приятели на България. За първата седмица на април е предвидено закриване на изложбата в залата на БКИ-Варшава и запознаване на публиката с мултимедийната презентация на проекта „Атон в българската култура и словесност.”
НАЦИОНАЛНИЯТ ПРАЗНИК БЕ ЧЕСТВАН В БКИ-ВАРШАВА С ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТРИТОМНА „ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ” НА ПОЛСКИ ИСТОРИЦИ
отляво-надясно: проф. д-р Йежи Яцкович, д-р Ярослав Рубаха и д-р Анджей Малиновски
По повод националния празник в БКИ-Варшава на 2 март 2010 г. се състоя представяне на публикуваната в Полша тритомна „История на България. 1870-1915” – авторство на полски историци. Срещата с авторите Ярослав Рубаха и Анджей Малиновски бе водена от проф. д-р Йежи Яцкович, заместник-ректор на Висшето педагогическо училище към Дружеството за общо образование (ТВП) във Варшава.
В началото директорът на Института Михаела Тодорова поздрави гостите за празника и им пожела никога да не ги напуска чувството за вътрешна свобода.
Във встъпителните си думи проф. Яцкович благодари на събралите се българи и поляци, както и на БКИ-Варшава за идеята този исторически труд, посветен на периода около Освобождението на България, да бъде представен именно в навечерието на 3 март. Водещият окачестви публикацията (Historia Bułgarii 1870-1915. Materiały źródłowe z komentarzami. T. 1. 2006; T.2, 2007; T. 3. 2009) като новост на полския книжен пазар, защото, по думите му, публикацията включва не само първи преводи на полски език на важни документи, но и ценни авторски коментари.
Проф. Яцкович изложи накратно научните биографии на авторите (вкл. и на техния покоен съавтор проф. Антони Гиза), като посочи, че те са стремили „да вникнат в душите на българите”. Водещият припомни за разочарованието, обзело българите след решенията на Берлинския конгрес, и подчерта, че това разочарование лежи в основата на двете национални катастрофи на България.
Д-р Ярослав Рубаха разказа за първия том, който включва основните документи по външната политика на България през изследвания период – Санстефанския договор (първа публикация на полски), договори между България и други балкански страни, военни договори, тайни анекси, Букурещкия договор, Цариградския договор и др.
Д-р Анджей Малиновски описа втория том, посветен на македонския въпрос, и изтъкна, че този въпрос е сложен и засега неразрешим главно заради пристрастията, с които се подхожда към него. Полският историк заяви, че от включените в тома неутрални документи, напр. руски, турски, немски или френски, категорично може да се съди, че населението в Македония в края на по-миналия век е било съставено предимно от българи. Малиновски отбеляза, че диалектното разслоение във възрожденска България е било сериозна пречка за националната й консолидация и разказа накратко за двете течения във ВМРО – автономисти и върховисти.
Ярослав Рубаха обясни, че авторският колектив е решил да обърне специално внимание също на вътрешната политика на Княжество България и Царство България. Третият том на „Историята” документира например руският проект за държавната структура на България, преброяванията на населението, административното деление. В него са включени също текстове от Търновската конституция, прокламации за обявяване на война, сведения за Източна Румелия, документи около Съединението, данни за икономиката, образованието, културата и въоръжените сили на младата държава и др.
Пръв в започналата дискусия взе думата приятелят на България и БКИ Едвард Бурхарт, който похвали авторите и заяви, че техните усилия заслужават да бъдат възнаградени с българско отличие. В отговор на въпроси на г-н Бурхарт и проф. Яцкович авторите обясниха, че са се старали да направят документален разрез на етничното многообразие по българските земи и да представят руско-българските отношения през войната 1877-78 г., вкл. и участието на поляци тази война.
По повод изказване на присъстващия в залата проф. Ришард Михалик за мощта на националистическата пропаганда в Република Македония Ярослав Рубаха посочи, че след 1912 г. Белград започва процес на сърбизация по македонските земи, вкл. на българските фамилни имена. Полският историк изказа мнение, че главният проблем на България по пътя й към национално обеднинение е обстоятелството, че балканските съюзи (тоест договорите около войните на Балканите в началото на XX в.) не са се сключвани като многостранни, а като поредица от двустранни договори. Като пример Рубаха даде военните споразумения за това коя страна колко дивизии ще прати по различните фронтове.
Анджей Малиновски добави, че сдпоред него т. нар. македонски език е несъмнено диалект на българския и че сръбската политика на въвеждане на сръбски думи в този диалект не е била успешна. Относно последното твърдение Михаела Тодорова сподели своите резерви, че не всичко от диалекта/езика, употребяван в Република Македония е съвсем разбираемо за българите и че според нея, на лексикално равнище сръбската политика е оставила следа. Д-р Малиновски повтори, че за установяването на етничната принадлежност на славянското население по македонските земи трябва да се ползват неутрални данни (турски, френски, английски или руски), защото сръбските и гръцките власти са правили свои (пристрастни) преброявания. Малиновски подчерта също, че руските източници се отличават с голяма обективност и че всички изследователи на областта Македония до края на XX в. единодушно констатират българския характер на основното население там.
По същата тема Ярослав Рубаха очерта модела на възникването на македонската национална идея – след като учените спорят към кой езиков ареал принадлежи македонският, значи той е език; щом има такъв език, значи трябва да има такъв народ; щом има народ, трябва да има и национална държава. Проф. Петър Сотиров от университета в Люблин заяви, че в качеството си на лингвист може да възприема македонския само като изкуствено създаден език. Според него това е може би единственият „език” в света, за който се знае датата на възникването му.
В края на срещата с авторите на тритомната „История на България. 1870-1915” водещият проф. д-р Йежи Яцкович изрази надежда, че проблемите на Балканите ще бъдат решени, когато всички страни от региона станат членове на Европейския съюз.
ИЗЛОЖБА КОЛАЖИ НА БЪЛГАРКАТА БОРЯНА СЕМЕРДЖИЕВА БЕ ОТКРИТА ВЪВ ВАРШАВА
Изложба колажи на нашата сънародничка Боряна Семерджиева бе открита на 1 март 2010 г. в Културния дом „Шрудмешче” в центъра на Варшава. Изложбата, озаглавена „Балкански мотиви. Бриколаж – когато ръцете говорят”, е осъществена със съдействието на Българския културен институт във Варшава.
С техниката бриколаж Боряна Семерджиева създава оригинални творби с елементи от дърво, тъкани, въжета, стъкло и метал. Тази експозиция е била представена на летния пленер „Артпарк 2009” във варшавския парк „Едвард Ридз-Шмигли”.
На откриването директорът на Културния дом „Шрудмешче” Йоанна Стшелецка приветства авторката и събралите се гости, след което даде думата на директора на БКИ Михаела Тодорова. Тя също поздрави Боряна Семерджиева, пожела успех на нея и изложбата и напомни, че на този ден (1 март), когато българите си разменят мартеници с пожелания за здраве и щастие, преди две години Боряна е открила своя изложба в околностите на Варшава.
Всички гости на проявата получиха по една мартеница, като някои пожелаха да вземат още, за да дадат на свои роднини и приятели. Българският писател Кръстю Пастухов информира присъстващите, че познава Боряна Семерджиева и като добра поетеса – автор на две книги.
След официалното откриване гостите изгледаха в кинозалата филма „Кодът на вечността”, в който се запознаха с красотите на България. Последва свободен разговор в изложбената зала, по време на който на монитор бе прожектиран кратък филм за туристическите дестинации в България.
Първата изложба на Боряна Семерджиева в Полша е била през 2004 г. в галерия „Сердика” в Българския културен институт във Варшава. Преди това тя е имала самостоятелни изложби в София и Москва.
ДЕЦА, РОДИТЕЛИ, БАБИ И ДЯДОВЦИ ПЛЕТОХА МАРТЕНИЦИ В БКИ-ВАРШАВА В НАВЕЧЕРИЕТО НА БАБА МАРТА
Заплитане на мартеници се състоя на 27 февруари 2010 г. в Българския културен институт във Варшава. Залата бе препълнена от деца, родители и тахните баби и дядовци, които създадоха топла и семейна атмосфера.
„Радостният празник Баба Марта е най-разпространената и култивирана традиция в България, която спазва всеки българин. Това е знак за началото на пролетта и символ на най-добрите пожелания за здраве, радост и плодородие”, каза директорът на БКИ-Варшава Михаела Тодорова в привествието си към гостите.
По време на празненството всеки имаше възможност сам да заплете и изработи мартеници, както и да си купи от мартениците, направени от г-жа Лиляна Германова. Тя за поредна година изработва безвъзмездно за БКИ-Варшава мартеници, а събраните средства се предават за благотворителни цели. През миналата година парите бяха изразходвани за нуждите на българското училище във Варшава, а през тази година ще бъдат в помощ на пострадалите от земетресението в Хаити.
Под глъчката на детско веселие множеството гости – млади и стари – заплитаха мартеници за сабе си и за своите близки. Изпълнената със смеха на най-малките зала стана буквално бяла и червена – цветовете на Баба Марта. Изпод ръцете на младите майстори върху масите, на пода, във всеки ъгъл на института възникваха прекрасни изделия в различни форми. Институтът изразява дълбока благодарност към г-жа Пенка Лутчик, дарила сладкиши за децата.
Гост на срещата бе директорката на детската градина от град Дембица Анна Шчепаник, която работи върху полско-български проект в сферата на образованието. Имаше гости от Познан, а информация за българските мартеници бе записана за слушателите на радио „Евро” и за неделното предаване на телевизия TVN.
ПАМЕТТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ БЕ ПОЧЕТЕНА В БКИ-ВАРШАВА
С лекция на полски историк в БКИ-Варшава на 19 февруари 2010 г. бе отбелязана 137-годишнината от кончината на Апостола на свободата Васил Левски. В лекцията си д-р Ярослав Рубаха (на снимката) от Варминско-Мазурския универститет в Олщин направи кратък преглед на живота и политическата дейност на Левски като неделима част от историята на националноосвободителното движение в България.
Лекторът описа основните течения в средите на българската емиграция през 60-те и 70-те години на XIX век, като се спря основно на тезата на „младите”, тоест на Левски и Каравелов – че българите трябва да извоюват своето национално освобождение сами, а не чрез преговори със султана или да чакат помощ от Русия.
След лекцията д-р Рубаха отговори на въпроси на публиката. Разгърна се оживена дискусия, в която много активен беше проф. Ришард Михалик. На негов въпрос какви биха били шансовете за успех на готвеното от Левски въстание, ако той не бе заловен и екзекутиран д-р Рубаха отговори афористично, че в науката история не е прието да се казва „ако”. Но според полския българист несъмнено изградените от Левски комитети са били използвани при подготовката на Априлското въстание, след което е започнала поредната руско-турска война, донесла жадуваната от българите независимост.
Ярослав Рубаха обсъди теми като лозунга на Левски за чиста и свята република (по време когато в Европа само Франция е била република) и това дали Апостолът би се „вписал” в политическия живот на следосвобожденска България. Полският учен изрази мнение, че науката история трудно може да се пребори с митове, заседнали в общественото съзнание, а в някои случаи не трябва да прави това, даже и да разполага с опровергаващи доказателства.
Имаше и дискусия върху деликатната тема за това, че полските националреволюциери от XIX век са смятали Турция за свой естествен съюзник, тъй като е враг на поробителя на Полша – Русия. Припомнено бе, че цар Александър II и някои руски генерали, чиято памет се тачи в България, събуждат отрицателни емоции у поляците, тъй като в Полша са потушавали въстания с цената на кръвопролития. А същевременно поляци са се сражавали срещу Турция в редиците на руската армия през 1877-78 г.
В началото на вечерта за Васил Левски и преди да представи д-р Ярослав Рубаха на публиката, директорът на Института Михаела Тодорова отправи специални поздрави към присъстващия в залата инж.Ангел Георгиев за неговата поредна (втора) статия в годишника „Българско възраждане. Идеи, личнвости, събития”, издаван от Общобългарския комитет „Васил Левски”. През 2009 г. инж. Георгиев, който самостоятелно изследва някои неизяснени факти около Левски, изнесе в БКИ-Варшава сказка на тема „Последният път на Левски – от Ловеч през Къкрина до София”.
На 2 март 2010 г. пък в БКИ-Варшава ще бъде представена тритомната „История на България. Извори и коментари” (Варшава, 2006, 2007, 2009), чийто съавтор е Ярослав Рубаха.
ВЕРНИСАЖ НА ИЗЛОЖБА ПАСТЕЛНИ ПЕЙЗАЖИ ОТ СТРАНДЖАНСКИЯ КРАЙ В ГАЛЕРИЯ „СЕРДИКА”
отляво надясно: Директорът на БКИ-Варшава Михаела Тодорова, Анджей Вишневски, Камелия Минчева-Господарек
Изложба под заглавие „Странджанска палитра – български импресии” на полския художник Анджей Стефан Вишневски се състоя на 17 февруари 2010 г. в галерия „Сердика” във Варшава. Срещата с автора на пастелните пейзажи от района на Малко Търново бе открита от Михаела Тодорова, директор на БКИ-Варшава, която приветства събралите се гости, автора и представи творчеството му.
След това Анджей Вишневски разказа за своята работа с пастел, за положителните впечатления от своето пребиваване в България, като изрази възхищение от организацията на пленера в Малко Търново, по време на който е създал цикъла „Странджанска палитра”. Авторът отбеляза още, че този пленер е най-добрият, в който някога е участвал.
В изложбената зала на галерията присъстваше г-жа Камелия Минчева-Господарек, която е преподавала на Анджей Вишневски в лодзката Академия за изящни изкуства. Художникът благодари на своята преподавателка за придобитите знания и оказаната помощ в развитието му като творец, както и за съучастието й в организирането на изложбата. Вишневски изказа също благодарност към своите близки и приятели, без които, по думите му, тази изложба не би се осъществила и той въобще не би станал художник. Анджей Вишневски обяви, че посвещава „Странджанска палитра – български импресии” на своите дядо и баба.
Накрая всеки от посетителите на галерията имаше възможност лично да разговаря с автора за изложбата и за неговото творчество. Анджей Вишневски бе подготвил специален буклет, чрез който гостите можаха да се запознаят и с цялата му творческа дейност.
ТРИФОН ЗАРЕЗАН В БКИ-ВАРШАВА
С концерт на прочутия полски музикален ансамбъл „Саракина” и гостуване на главните дистрибутори в Полша на български вина на 15 февруари 2010 г. в БКИ-Варшава бе честван народният празник Трифон Зарезан – Денят на лозарите и винарите.
В началото на срещата „Саракина” привлече вниманието на събралите се над сто души с български мелодии, изпълнени на гайда и тамбура. Директорът на Института Михаела Тодорова приветства присъстващите и представи музикантите. Последва обреда зарязване на лозята, изпълнен от пълномощния министър в посолството на Р България Ивайло Иванов и представителите на винарските фирми. Съгласно традицията мъжете отрязваха с лозарска ножица по една лозница, поливаха я с вино от бъклица, а след това, при ритуални възгласи за плодородие през годината, отпиваха по глътка.
След ритуала започна същинската част на концерта на „Саракина” в състав Яцек Греков (акордеон, гайда, кавал), Ян Млейнек (кларинет, тамбура), Матеуш Белски (контрабас) и Роберт Шивак (ударни). Основна част от изпълненията бяха балканска музика в стил етно-джаз, но прозвучаха и пиеси по мотиви на Шопен, включени в последния диск на групата, озаглавен „Федериката”. Така слушателите можаха да се убедят, че фолклорните аранжименти могат прекрасно да се съчетаят с творбите на великия полски композитор и пианист, чиято 200-годишнина се чества през тази година.
КОНФЕРЕНЦИЯ НА ВАРШАВСКИЯ ФИЛИАЛ НА EUNIC СЕ СЪСТОЯ В БКИ
Конференция на варшавския филиал на EUNIC – организацията на културните институти на страните от ЕС – се състоя на 2 февруари 2010 г. в БКИ-Варшава.
При откриването директорът на Института Михаела Тодорова приветства представителите на културните институти и културните отдели на посолствата в полската столица на Австрия, Великобритания, Гърция, Дания, Испания, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Холандия, както и на белгийските области Валония и Фландрия и гостите от община Варшава. Председателят на варшавския филиал на EUNIC Жозе Карлуш Диаш – директор на португалския Институт „Камоиш”, изложи дневния ред на срещата, след което започнаха изказванията и дебатите по текущите пректи.
От Британския съвет докладваха за честването на Европейския ден на езиците и отбелязаха новите езици в проекта (ирландския и арменския). Очертани бяха перспективи за организирането на европейски филмов фестивал през 2011 г. във Варшава.
От Датския институт съобщиха, че координираният от тях проект „Прочетено в превод” е постигнал голям успех и затова ще продължи и през тази година. Посочено бе, че в интернет вече действа преводачески пул, в който вече са се регистрирали голям брой млади преводачи.
От културния институт на Румъния отбелязаха напредъка по проектите „Литература и имиграция” и “Generation ‘89”. По втория проект през месец април предстои участие и на БКИ-Варшава.
От института „Камоиш” докладваха за състоялата се наскоро в Стокхолм среща на регионалните клонове на EUNIC и за получената там висока оценка за работата на варшавския филиал. Председателят на EUNIC-Варшава представи и състоянието на интернет страницата на организацията.
След това от Британския съвет обясниха целите на проектите „Езиците обогатяват Европа” и „Бъдеще и характер на културните отношения”. По думите на Тони O’Брайън, директор на Британския съвет, вече няколко неправителствени и правителствени организации са изразили готовност да се включат във втория проект. О’Брайън каза още какви са постъпките на EUNIC-Варшава пред полските власти за освобождаването от ДДС на образователните дейности на културните институти.
След всеки от кратките доклади бе оповестявана датата на следващата организационна среща на групата, работеща по съответния проект.
Накрая бяха направени предложения за евентуални бъдещи дейности на EUNIC-Варшава: участие в организираните от варшавската община ваканционни лагери за деца, сътрудничество с международния фестивал на театрите за деца и младежи „Корчак” и организирането на съпътстващи прояви на фестивала „Европрайд” (насрочен за юли т. г. във Варшава). Договорено бе следващата конференция на варшавския филиал на EUNIC да се състои на 27 април 2010 г. в Австрийския културен форум.
ПЪРВАТА ПОЛСКА ИСТОРИЧЕСКА СТУДИЯ ЗА ЕСЕНТА НА НАРОДИТЕ ПРЕЗ 1989 Г. БЕ ПРЕДСТАВЕНА ВЪВ ВАРШАВА
Представяне на книгата „1989 – Есента на народите”, издание на полското издателство „Трио”, се състоя на 27 януари 2010 г. във Варшава със съдействието на Българския културен институт. Студията на тримата млади полски историци и политолози Адам Бураковски, Александър Губринович и Павел Укелски е посветена на събитията отпреди повече от 20 години, в хода на които започна да се разпада комунистическата система в Централна и Източна Европа.
Водещият на авторската вечер д-р Антони Дудек – научен рецензент на книгата, подчерта, че на полския пазар най-после се появява сравнително изследване на развитието на нещата в България, ГДР, Румъния, Унгария и Чехословакия в края на 1989 г. Той припомни, че досега в Полша са издадени доста научни и научно-популярни книги за най-новата полска история, но за събитията от този период в останалите бивши съветски сателити все още няма обобщаваща книжна публикация.
Книгата включва две относително кратки встъпления, в които е направен опит за съпоставителен анализ на вътрешнополитическата ситуация в Централна и Източна Европа на фона на „перестройката” на Михаил Горбачов. Основната част на студията съдържа пет очерка с подробно хронологично описание на развитието на събитията в България, ГДР, Румъния, Унгария и Чехословакия преди, по време и след началото на промените. В библиографията към главата за България се посочени основните академични трудове в Полша по най-нова история на България, както и няколко мемоарни и документални публикации на български език. Изданието е снабдено също със списъци с датите на важните събития в петте държави, както и с ценен именен показалец.