BG / EN | Начало | Карта на сайта | Контакти | RSS Петък, 22.09.2017
 
       
Информация за изложбата "Епопея на тракийските царе - Археологически открития в България" в Музея Лувър
Със Споразумението с Лувъра България влезе в световната история
Снимки на експонатите в изложбата
Авторски права
Програма
Връзки


















































Информация за изложбата "Епопея на тракийските царе - Археологически открития в България" в Музея Лувър
  
   Изложбата на тракийската култура в Лувъра „Епопея на тракийските царе – Археологически открития в България” /«L’Epopée des rois thraces. Découvertes archéologiques еn Bulgarie»/ ще бъде представена от 16 април до 20 юли 2015 г. в залите на самостоятелното „крило Ришельо” на Музея „Лувър”.
 
  
  
   Кратка информация за изложбата ТУК.
   Този проект стартира преди няколко години с активното участие на министър Вежди Рашидов. През 2011 г. президентът на Лувъра Анри Лоарет посети лично редица музеи и археологически обекти в България и беше обсъдена идеята за изложбата. В началото на 2012 г. между Министерство на културата на Република България и Музея „Лувър” беше подписано споразумение за петгодишно съвместно сътрудничество. През 2014 г. беше подписано и писмо-споразумение с Лувъра, с което се договориха периодът на провеждане на изложбата и кураторите на двете страни.
   В четири зали на музея ще бъдат представени общо 1629 експоната от фондовете на 17 български музея и 20 експоната от Лувъра и 11 други музея и културни институции в чужбина, сред които – от Британския музей, музеите в Неапол и Бари, Глиптотеката в Копенхаген, от музея Прадо и др. Концепцията на изложбата и подборът на експонатите са направени от трима френски и двама български куратори. От българска страна това са: проф. д-р Тотко Стоянов от катедрата по Археология при СУ „Св. Кл. Охридски” и доц. д-р Милена Тонкова, ръководител на Департамента по тракийска археология при Националния археологически институт с музей при БАН. От френска страна са сегашният президент на Лувъра – д-р Жан Люк Мартинез и специалистите от Департамента по гръцка, етруска и римска древност д-р Александър Баралис и д-р Негин Матийо.
   С най-много експонати в изложбата в Лувъра ще са представени археологическите колекции на Националния археологически институт с музей - БАН, на Националния исторически музей, на Регионалния ахеологическия музей в Пловдив и Историческия музей в Казанлък. С изключително представителни експонати ще участват и регионалните музеи във Враца, Варна, Русе, Ловеч и Бургас и общинските музеи в Септември, Несебър и Созопол. Отделни находки ще бъдат предоставени от музеите в Шумен, Исперих, Карнобат, Хасково и Стрелча.
   Фокус на изложбата е Одриското царство. За пръв път ще бъде представен пълният гробен инвентар на богатите погребения на тракийски аристократи от некрополите при Дуванли, Калояново-Чернозем и Маломирово-Златиница, които илюстрират формирането на Одриското царство, икономическата мощ на владетелите му от V до началните десетилетия на ІІІ век пр. Хр. За разлика от предишните тракийски изложби, включващи главно предмети от благодни метали, в тази изложба за първи път гробните камплекси са представени в тяхната цялост, за да се демонстрират всички елементи на тракийските погребални обичаи – инсигнии на властта, комплекти от банкетни съдове - метални и глинени, защитно и нападателно въоръжение, украса на конската амуниция, накити и аксесоари, и дори дребни глинени предмети с магическо предназначение.
   Централната част на изложбата ще показва царското погребение в могилата „Голямата Косматка” край Шипка, считана за гроб на Севт ІІІ. Бронзовата глава на царя – уникален шедьовър на античната скулптура, е най-важният акцент на предстоящата експозиция. До нея ще бъдат представени шлемът с името на царя и неговите наколенници, разкошният златен венец, богато инкрустираните със злато меч и ножница, златна чаша, сребърна и бронзова кани, амфори за вино, златните апликации от конска амуниция, нишките от златотъкан килим, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, стригила, алабастрони, части от ризница и оръжия.
Части от архитектурната и живописната декорация на гробниците от Стрелча и Мъглиж и фотоси от Казанлъшката гробница ще допълнят представата за разнообразните като форма и украса гробници на одриската аристокрация, за чието създаване са били ангажирани вещи архитекти и художници.
   Наред с богатите и представителни гробни комплекси на тракийските знатни аристократи, за пръв път ще се акцентира и върху градската култура. Ще бъдат представени два основни градски центъра от земите на Одрисите – градът при Ветрен, известен като емпорион Пистирос, търговски и занаятчийски център, обитаван от траки и гърци, и Севтополис – столицата на Севт ІІІ, пример за възприемането в Тракия на елинистическото градоустройство, архитектура и бит.
   Друг важен момент в изложбата са археологическите свидетелства за възприемането и използването на гръцкия език, както от царската канцелария - каменни плочи с официали договори от Пистирос и Севтополис, така и от населението на тези селища - фрагменти от глинени съдове с графити с тракийски и гръцки имена и кратки текстове.
   Специално място е отредено и на инструментите на майсторите-занаятчии, торевти и ювелири, открити във всяко значително тракийско селище от земите на одриси, гети и трибали.
   Представени са и политическите и културните центрове на могъщите съседи на одрисите – гетите на североизток и трибалите на сверозапад. Фотоси на царската гробница с Кариатидите и артефакти от града ще представят столицата на гетите Хелис и аристократичния й некропол, проучвани през последните 30 години в резервата Сборяново. Царственият инвентар на гробница ІІ от Могиланската могила във Враца, представен в максимална цялост, ще илюстрира мощта на трибалските царе от времето на сблъсъка им с Филип ІІ и Александър Велики.
   Изкуството на гети и трибали ще бъде представено с известните съкровища от Рогозен, Борово и Летница, с находки от Могиланската могила, както и с новооткритото златно съкровище – гробен дар от Свещари.
   В изложбата е отредено място на крайбрежните гръцки градове, неделима част от територията и културата на Тракия. Представени са и различни гробни находки от некрополите на Одесос, Месамбрия и Аполония. Скулптура, теракоти, рисувани гръцки съдове, златни накити, апликации от слонова кост за саркофаг ще представят многоликия живот в гръцките колонии и техните контакти с Вътрешна Тракия.
   В центъра на четвъртата зала, показваща многообразието на тракийската култура, ще блести златното Панагюрско съкровище.
   Важен дял от изложбата е визуализирането на тракийските религиозни представи и ритуални практики – видяни както чрез митологичния разказ върху съдовете от Рогозенското съкровище и апликациите от съкровището от Летница, така и чрез малките „магически“ предмети от глина от гробните комплекси от могилата Мушовица и Могиланската могила.
   За посетителите на изложбата е предвиден илюстриран каталог, който е издаден от Лувъра. Погледът към Тракия е дело на 50 автори, от които 38 специалисти от България, както и учени от Франция и други страни, изследователи на тракийската култура.
   По време на гостуването на тракийската изложба в Париж се планира в България да бъдат открити две реципрочни изложби, представящи експонати от Лувъра.
   Дейностите по организация на изложбата в България се осъществяват под ръководството на проф. Божидар Димитров, от служителите на Националния исторически музей и назначената за целта работна група.

ПАТРОНАЖ, ПРИНОС И УЧАСТИЕ В РЕАЛИЗИРАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА "ЕПОПЕЯ НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ - АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ В БЪЛГАРИЯ" 


Под патронажа на г-н Бойко Борисов, министър – председател на Република България

Министерство на културата на Република България
Вежди Рашидов, министър на културата

Главен куратор на изложбата: Жан-Люк Мартинез, президент – директор на Музея Лувър
Куратори от българска страна: проф. д-р Тотко Стоянов от катедра „Археология” към Софийския университет „Св. Климент Охридски”, доц. д-р Милена Тонкова, ръководител на Департамент по тракийска археология в Националния археологически институт с музей – БАН
Куратори от френска страна: Александър Баралис, изследовател, съ-ръководител на българо-френските археологически разкопки в Аполония Понтика, департамент "Гръцко, етруско и римско антично изкуство", Музей Лувър и Негин Матьо, началник отдел "История на Лувъра", дирекция "Научни изследвания и колекции", Музей Лувър

Български музеи, предоставили експонати:
Национален исторически музей
Национален археологически институт с музей – БАН
Регионален археологически музей – Пловдив
Регионален исторически музей – Враца
Регионален исторически музей – Варна
Регионален исторически музей – Бургас
Регионален исторически музей – Русе
Регионален исторически музей – Ловеч
Регионален исторически музей – Шумен
Регионален исторически музей – Хасково
Исторически музей "Искра" – Казанлък
Музей "Старинен Несебър" – Несебър
Археологически музей – Септември
"Музеен център" – Созопол
Исторически музей – Исперих
Историческия музей – Карнобат
Исторически музей – Стрелча

Цялостна организация на българското участие: проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, София

Координатор на изложбата в Министерство на културата: Екатерина Джумалиева

Допринесли от българска страна:
Марин Райков, посланик на Република България във Франция в периода 2010 – 2013 г.
Ангел Чолаков, посланик на Република България във Франция
Диана Игнатова, директор на Българския културен институт в Париж

Допринесли от френска страна:
Фредерик Митеран, министър на културата и комуникациите в периода 2009 – 2012 г.
Жан-Люк Мартинез, президент – директор на Музея Лувър
Беноа дьо Сен Шама, началник на кабинета на президент – директора на Музея Лувър
Анри Лоарет, Екс президент – директор на Музея Лувър
Филип Отие, посланик на Република Франция в България в периода 2010 – 2013 г.
Ксавие Лапер дьо Кабан, посланик на Република Франция в България
Давид Вейзман, културно аташе във Френския институт в България

Участие в дейности по подготовка на изложбата и реставрация на експонати:
доц. д-р Мария Рехо, зам.-директор на НАИМ - БАН
Елка Пенкова, гл. уредник в НИМ
д-р Любава Георгиева, гл. уредник в НИМ
Ваня Костова, фондовик в НИМ
Стефан Стефанов, ръководител ПХОТО в НИМ
Гергана Възвъзова, фондовик в НИМ
Павлина Илиева, ръководител на отдел "Фондове" в НАИМ - БАН
д-р Наталия Иванова, уредник в НАИМ-БАН
Елина Мирчева, уредник в РИМ - Варна
Меглена Първин, уредник в ИМ - Казанлък
д-р Петя Пенкова, ръководител на ЛАКР, НАИМ - БАН
Мария Кирова, реставратор в НАИМ - БАН
Здравка Съботинова, реставратор в НАИМ - БАН
Севдалина Нейкова, реставратор в НАИМ - БАН
Светла Цанева, ръководител на ЦЛКР, НИМ
Йонита Николова, реставратор в НИМ
Китан Китанов, реставратор в НИМ
Марио Дамянов, реставратор в НИМ
Татяна Еждик-Тъпанова, реставратор в НИМ
Радостина Ценкова, реставратор в НИМ
Александър Вътов, реставратор в НИМ
Милица Илиева, реставратор в РАМ - Пловдив

Български автори, участвали в изготвянето на материали за каталога:
Даниела Агре, асистент в Националния археологически институт с музей - БАН
Анелия Божкова, доцент в Националния археологически институт с музей - БАН
Мария Чичикова, доцент
Диана Димитрова, асистент в Националния археологически институт с музей – БАН
Камен Димитров, доцент в Института за балканистика с Център по тракологоя – БАН
Лидия Домарадска, доктор и преподавател в Национална гимназия по древни езици и култури
Маргарит Дамянов, главен асистент в Националния археологически институт с музей – БАН
Петър Делев, професор и ръководител катедра по «Стара история, тракология и средновековна история» към Софийския университет “Св. Климент Охридски“
Валерия Фол, професор и директор на институт в Университета по библиотекознание и информационни технологии
Алексей Гоцев, доцент в Националния археологически институт с музей – БАН
Диана Гергова, професор в Националния археологически институт с музей – БАН
Мартин Гюзелев, доктор по археология
Румяна Георгиева, доцент в Института за балканистика с Център по тракологоя - БАН
Иван Христов, доцент и заместник-директор в Националния исторически музей
Павлинка Илиева, ръководител на отдел "Фондове" в Националния археологически институт с музей - БАН
Костадин Кисьов, доцент и директор на Регионалния археологически музей - Пловдив
Красимира Карадимитрова, главен асистент в Националния археологически институт с музей – БАН
Петя Кияшкина, директор на Музей „Старинен Несебър”
Гавраил Лазов, ръководител на отдел «Археология» в Националния исторически музей
Александър Минчев, главен асистент в Регионалния исторически музей – Варна
Митко Маджаров, доцент и директор на Археологическия музей - Хисаря
Димитър Недев, директор на „Музеен център” - Созопол
Красимир Ников, доцент в Националния археологически институт с музей - БАН
Христо Попов, доцент и заместник-директор в Националния археологически институт с музей - БАН
Кръстина Панайотова, доцент и ръководител на Департамент за антична археология в Националния археологически институт с музей – БАН
Петя Пенкова, главен асистент и ръководител на Лаборатория за анализи, консервация и реставрация в Националния археологически институт с музей – БАН
Атила Ряпов
Боряна Русева, доцент в Националния археологически институт с музей – БАН
Костадин Рабаджиев, професор и ръководител катедра «Археология» към Софийския университет “Св. Климент Охридски“
Мария Рехо, доцент и заместник-директор в Националния археологически институт с музей – БАН
Даниела Стоянова, главен асистент в катедра «Археология» към Софийския университет “Св. Климент Охридски“
Тотко Стоянов, професор в катедра «Археология» към Софийския университет “Св. Климент Охридски“
Валентина Танева, директор на Археологическия музей - Септември
Никола Теодосиев, главен асистент към Софийски университет “Св. Климент Охридски“
Милена Тонкова, доцент и ръководител на Департамент за тракийска археология в Националния археологически институт с музей – БАН
Нарцис Торбов, доцент и ръководител на отдел „Ахеология” в Регионалния исторически музей - Враца
Юлия Вълева, професор в Института за изследване на изкусвата – БАН

Карти: проф. д-р Петър Делев, СУ и гл. ас., д-р Никола Тонков, НАИМ – БАН
Фотографии: Тодор Димитров, Красимир Георгиев, Иво Хаджимишев, Николай Генов


Принтирай Изпрати на e-mail


Културен календар
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30
 
цялата програма »
Конкурси/Обяви
(20.09 - 01.12.2017)
СПИСЪК НА КАНДИДАТИТЕ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРС ЗА ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТТА „ДИРЕКТОР” НА МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР „НИКОЛАЙ БИНЕВ” СОФИЯ »

(20.09 - 01.12.2017)
СПИСЪК НА КАНДИДАТИТЕ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРС ЗА ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТТА „ДИРЕКТОР” НА ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „ВАСИЛ ДРУМЕВ“-ШУМЕН »

виж всички »
Зала "Средец"
(20.09 - 06.10.2017)
НА 20 СЕПТЕМВРИ ОТ 18.00 Ч. В ГАЛЕРИЯ „СРЕДЕЦ” НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА СЕ ОТКРИВА ИЗЛОЖБА, С КОЯТО ОТБЕЛЯЗВАМЕ 85 Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАРИН ВЪРБАНОВ »



виж всички »
 
© Министерство на културата на Република България, 2006 | Посещения: 115206412 Изработка : MediaPointDS