BG / EN | Начало | Карта на сайта | Контакти | RSS Понеделник, 01.05.2017
 
       
Регионални дейности
Международно сътрудничество
Програми и проекти
Портал на Европейския съюз


















































Членство в международни правителствени организации
ЮНЕСКО
Втора извънредна сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство - София, 18 - 22 февруари 2008 г.
Български паметници, вписани в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Българско участие в списъка на световните шедьоври на устното и нематериалното културно наследство
Културните коридори в Югоизточна Европа
Живи човешки съкровища
Съвет на Европа
Централноевропейска инициатива
Съвет на министрите на културата от Югоизточна Европа
Международна организация на франкофонията
Международни договори
Международни конкурси, фестивали и изложби
Представителни изложби от национално значение
Контакти


Българско участие в списъка на световните шедьоври на устното и нематериалното културно наследство
 
НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
 
  България се присъедини към Проекта на ЮНЕСКО “Живи човешки съкровища” и през 2001 г. с проект, е резултат от двегодишна работа на Министерство на културата на Р България и експертен колектив от научни сътрудници на Института за фолклор при БАН. Дейността е осъществена с широкото съдействие на местната администрация и специалисти от всички области на страната. 
        
  Проектът е свързан с издирването, запазването и популяризирането на специфични традиционни дейности и умения, в лицето на техните създатели и носители, предаващи знанията си на бъдните поколения. Различните форми на традиционната култура: разказването, музикалния и танцовият фолклор, традиционните умения и занаятите, обредността, традиционните производства и народната медицина са обобщени в 24-ри регионални номенклатури и Национална номенклатура на традиционните културни дейности в страната. Обобщените резултати от този уникален проект са публикувани в двуезично издание (2004 г.). Проектът бе подкрепен по линия на Прогамата за участие на ЮНЕСКО.
           
  По време на 32-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (октомври 2003) с консенсус бе приета Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство. Тя е насочена към опазване, съхраняване и зачитане на: 1) устни традиции и форми на изразяване, в това число и езика в качеството му на носител на нематериалното културно наследство; 2) художествено-изпълнителско изкуство; 3) социални обичаи, обреди и празненства; 4) знания и обичаи, отнасящи се до природата и вселената ; 5) знания и умения, свързани с традиционните занаяти. (цит. Чл. 2 на Конвенцията).
  България ратифицира Конвенцията през 2006 г., а от 10 юни 2006 тя влезе в сила за България. В края на м. юни 2006 г. България беше избрана в Първия междуправителствен комитет за нематериалното наследство с двугодишен мандат.
През февруари 2008 г. България бе домакин на Втората извънредна сесия на Комитета за нематериалното наследство в София. Повече информация за сесията можете да прочетете тук.
  От 2007 година България заяви пред международната общност своето намерение за създаване у нас на Регионален център Категория 2, асоцииран към ЮНЕСКО, по проблемите на нематериалното културно наследство. Министерството на културата осъществява подготовката и организацията по този въпрос.

   Министърът на културата Вежди Рашидов и Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова ще открият на 20 февруари 2012 г. в София Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.

   Регионалният център е учреден в изпълнение на решението на 35-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО и последвалото подписване на Споразумение между Правителството на Република България и Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура. Основната мисия на Центъра е да популяризира идеите и принципите и да работи за практическото приложение на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, както и да осъществява успешно програмните инициативи на ЮНЕСКО в тази област.

   Министерство на културата, съвместно с Министерство на външните работи и Българската академия на науките, предприеха всички необходими действия за учредяването и нормалното функциониране на Регионалния център. Той ще се помещава в сграда на Министерство на културата на адрес: София, район „Изгрев”, ул. „Лъчезар Станчев” № 7.


ЕЛЕМЕНТИ, вписани в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България”


REPRESENTATIVE LIST OF THE INTANGIBLE CULTURAL HERITAGE OF THE REPUBLIC OF BULGARIA



 
БИСТРИШКИТЕ БАБИ СА БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ В СПИСЪКА НА СВЕТОВНИТЕ ШЕДЬОВРИ НА УСТНОТО И НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

 



Бистришките баби са най-известните бистричанки, прочули се по целия свят с изпълненията си на архаичен фолклор от Шоплука. Настоящият им ръководител е Дина Колева, а жените от състава са: Крема Гьорева, Цветанка Ценкова, Евдокия Батлачка, Гергинка Вайова, Севда Гергова, Анета Галева, Надежда Пашалийска и Галина Танева. През 2005 г. Бистришките баби бяха включени в списъка на ЮНЕСКО за шедьоврите на нематериалното културно наследство на човечеството.
 
Песните им се характеризират с архаична полифония, танци и обичаи от Шоплука.
Диафонията (или известна още като шопска полифония) е специфичен вид полифонично пеене, при което един или два гласа оформят извивките, докато другите певци поддържат монотонно пеене, което се удвоява или преминава в триглас, придружавайки така водещите певци..
 
Танцьорите са облечени в народни носии и играят хоро в кръг, чиято посока обикновено е обратна на часовниковата стрелка. Въпреки разнообразните стъпки, едно е характерно - музикалният и танцовият ритъм не са в синхрон.
 
Въпреки че социалната функция на полифоничното пеене се е променила в последните години, тъй като то днес се изпълнява предимно на сцена,  Бистришките Баби се смятат за съществен елемент от културния живот на страната, популяризирайки фолклорната изява сред по-младите поколения.
 
Бистришките Баби са сред малкото останали представители на традиционната полифония, а селото Бистрица е един от последните региони в страната, където тази културна традиция е запазена и предавана от поколение на поколение.
 
Поради близостта на Бистрица до столицата интересът на младите хора към фолклора запада. Така богатият преди репертоар изключва днес например жътварските песни. Все пак друга причина за намаления брой песни е и фактът, че сценичната изява често е налагала скъсяване на програмата чрез избор само на най-популярните изпълнения.
 
 
НЕСТИНАРСТВО



 
Нестинарството (на гръцки: Αναστενάρια) е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени).

Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.

Има различни възгледи за семантиката на името αναστενάρια, анастенария (на гръцки) или "нестинарство" (на български). Според някои, името идва от гръцката дума "анастенагмос" - въздишане, пъшкане, което е характерно за поведението на нестинарите по време на транс. Според други името идва от гръцкото "(х)естиа" - огън.

В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа - Българи. В миналото "нестинарски" села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово) и в едно-единствено село в планината Родопи. По горящите въглени обаче се играе и на други места в България, най-вече като туристическа атракция.

В Гърция нестинарството се практикува в няколко села в Егейска Македония, населени от потомци на тракийски бежанци, като Каракавак (Мавролевки) в Драмско, Бутково (Керкини) и Какараска (Агия Елени) в Серско, Лъгадина (Лангадас) в Солунско и Мелики в Берско.

За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Според някои историци обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки, че нестинарите играят върху жаравата с икона на св. св. Елена и Константин (император Константин Велики (който с Медиоланския едикт обявява християнството за религия наравно с останалите в Римската империя) и майка му Света Елена обичаят никога не е бил признат от Църквата, преследван е от нея, а самите нестинари са наричавани "обладани от дявола". Последните големи гонения започват през 1913 година. Тогава от обичая се отказват някои от нестинарите в гръцкото село Кости, част от които след войните 1912-1918 г. биват изселени от селото. През 1941/1942 г. нестинарските игри били запазени само в 3 села — с. Българи, Кости и Граматиково, където това продължава до към 1948–1949 г. Автентичният обичай се възстановява в началото на 1990-те години.

Рано сутринта в деня на светците на процесия, водена от нестинарите, трима юноши изнасят иконите до близкия край селото свещен извор (аязмо). В шествието се включват всички жители. На извора иконите се освещават и се играе хоро — с тъпан и гайда, а водата от извора се приема за най-лековита през годината. След освещаването на иконите, шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис (наричан конак). В него се пазят иконите на Константин и Елена. В конака нестинарите прекарват времето до вечерта, слушат непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в транс и започват да танцуват, носейки свещени предмети - икони, кърпи, кандила. В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят). На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. Тя е с диаметър около два метра и дебелина пет-шест сантиметра. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц - нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на Константин и Елена. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. Постепенно танца става по-бавен, движенията на нестинарката са по-спокойни и накрая танцът завършва. Забележително е, че след него нестинарката няма рани или изгаряния по краката.

В някои селища обичаят продължава два дена като на втория ден отново се изпълнява ритуален обход. Юношите и иконата влизат във всеки дом, а на площада на селото се играе хоро. Нестинарките отново изпълняват своя танц на фона на обредна музика. На края на танца тя се прекръства три пъти, целува иконата и отива в параклиса.

Нестинарство се е практикувало само от "нестинарски" фамилии, но имало случаи, когато в транс изпадали и някои от присъстващите на обреда.




НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА ЮНЕСКО - БЪЛГАРИЯ

  Националната комисия на Р България за ЮНЕСКО е създадена с разпореждане на Министерския съвет от 25 май 1956 г. и функционира на базата на Постановление на Министерския съвет № 147 от 30.06.2004 г. и Устройствен правилник на Националната комисия за ЮНЕСКО. Международно-правна основа за дейността на тази комисия е Хартата на националните комисии, приета на 20-та Генерална конференция на ЮНЕСКО.

  Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО се състои от представители на основните министерства, ведомства и институти, вземащи участие в програмите на ЮНЕСКО, изтъкнати учени, дейци на културата и образованието. НК консултира МС по въпросите на ЮНЕСКО и решава главните въпроси по селекцията на българските проекти в ЮНЕСКО.

  Изпълнителни органи на НК за ЮНЕСКО са Бюро и Секретариат.

  Освен с официалните правителствени институции, НК за ЮНЕСКО работи активно с гражданското общество, национални и международни неправителствени организации при реализирането на участието на страната ни в програмните дейности на ЮНЕСКО. Особено ползотворни са контактите на НК за ЮНЕСКО с неправителствените организации в областта на културата и в сферата на комуникациите. Секретариатът на НК за ЮНЕСКО поддържа връзки с клубовете ЮНЕСКО в София и страната.

АЛЕКСАНДЪР САВОВ – генерален секретар на Националната комисия за ЮНЕСКО
1000, София
ул. "Александър Жендов" №2
Министерство на външните работи на Р България
тел.: +359 2 948 29 99 - централа
info [et] unesco-bg.org

Министерство на културата

ДЕЯНА ДАНАИЛОВА – директор на дирекция "Културна политика"
1000, София
бул. "Ал. Стамболийски" №17
Министерство на културата на Р България
тел.: +359 2 940 09 00 - централа

 
1000, София
ул. "Александър Жендов" № 2
Министерство на външните работи на РБългария
тел.: +359 2 948 29 99 - централа
info [et] unesco-bg.org

ДИМИТЪР ЦАНЧЕВ
Председател на Националната комисия на РБългария за ЮНЕСКО, заместник-министър на външните работи на РБългария

РУМЯНА МИТРЕВА
Главен секретар на Националната комисия за ЮНЕСКО
тел.: +359 2 9482 223
факс: +359 2 9733 341
rmitreva [et] mfa.bg


Сектор "ОБРАЗОВАНИЕ"
СТАНИСЛАВА НИШКОВА
тел.: +359 2 9482 706
snishkova [et] mfa.bg

Сектор "НАУКА"
тел.: +359 2 9482 793


Сектор "КУЛТУРА"
тел.: +359 2 9482 417


Технически сътрудник
ДЕСИСЛАВА КОЛЕВА
тел.: +359 2 9482 895
Принтирай Изпрати на e-mail


Културен календар
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31        
цялата програма »
Конкурси/Обяви
(20.04 - 30.06.2017)
СПИСЪК НА КАНДИДАТИТЕ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРС ЗА ДЛЪЖНОСТТА „ГЛАВЕН ВЪТРЕШЕН ОДИТОР” В ЗВЕНО ЗА ВЪТРЕШЕН ОДИТ в МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА »

(18.04 - 30.06.2017)
СПИСЪК НА КАНДИДАТИТЕ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРС ЗА ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТТА „ДИРЕКТОР” НА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „НИКОЛА ВАПЦАРОВ” - БЛАГОЕВГРАД »

виж всички »
Зала "Средец"
(04 - 13.05.2017)
ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА „40 ГОДИНИ БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ „ДОМ ВИТГЕНЩАЙН” – ВИЕНА »



(19.04 - 03.05.2017)
„СРЕБЪРНИ ЕСЕТА” НА АНЖЕЛО КРАСИНИ ЩЕ КРАСЯТ ГАЛЕРИЯ „СРЕДЕЦ” ОТ 19 АПРИЛ ДО 2 МАЙ »



виж всички »
 
© Министерство на културата на Република България, 2006 | Посещения: 113686217 Изработка : MediaPointDS