BG / EN | Начало | Карта на сайта | Контакти | RSS Петък, 21.09.2018
 
       
Закони
Постановления
Наредби
Правилници
Тарифи
Конвенции
Проекти на нормативни актове. Архив (2009-2017)
Регистър на организации, подпомагащи културата
Меценатство
Декларации по чл. 12 и чл. 14 от ЗПРКИ
Указания
Правила
Заповеди
Регламенти и директиви
Проекти за обществено обсъждане
Други




























































Отговори на Консултационен документ за предложения за въвеждането на Директива 2007/65/ЕО в българското законодателство
Проекти на нормативни актове - 2018 г.


Проект за Закон за обществените библиотеки


обратно

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
_________________________________________________
 
 
                                                                                                       Проект!
 
З А К О Н
ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ
 
 
 
 
Чл. 1. Този закон урежда учредяването, видовете, функциите, управлението и финансирането на обществените библиотеки.
 
Чл. 2. Обществените библиотеки са образователни, информационни и културни институти с национално и местно значение, които събират, съхраняват, предоставят за обществено ползване печатни и други произведения и информация, в това число и за писменото културно-историческо наследство.
 
Чл. 3. Обществените библиотеки осигуряват правото на гражданите на равноправен и свободен достъп до библиотечно-информационнотообслужване. Те съдействат за изграждането на гражданското и информационното общество.
 
Чл. 4. Обществените библиотеки предоставят безплатно основни библиотечни услуги.
 
Чл. 5. Обществените библиотеки могат да се сдружават за защита на своите интереси, за провеждане на съвместни дейности и инициативи.
 
            Чл. 6. Професионалният празник на библиотекарите е Единадесети май.
 
            Чл. 7. Министърът на културата осъществява държавната политика по отношение на обществените библиотеки като създава условия за тяхното развитие.
 
 
 
 
Глава втора
ОБЩЕСТВЕНИ БИБЛИОТЕКИ
 
Раздел І
Общи положения
 
           Чл.8. Обществени библиотеки са Националната библиотека «Св.Св.Кирил и Методий», регионалните , общинските и читалищните библиотеки.
 
          Чл. 9. (1)Обществената библиотека трябва да отговаря на следните условия:
1. да притежава библиотечен фонд с обем над 3 000 регистрационни библиотечни единици;
2. да осигурява библиотечно–информационното обслужване на гражданите  на територията, определена с акта на учредяването й;
3. да разполага с подходящи помещения, оборудване и обзавеждане;
4. да има осигурени източници за финасиране, и
5. да има квалифициран персонал.
            (2) Условията по ал. 1 се регламентират в Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, утвърден от министъра на културата, по предложение на Националния съвет по библиотечно дело.
           
Чл. 10. (1) Обществените библиотеки определят своите задачи и структура при условията и по реда на този закон.
            (2) Обществените библиотеки могат да създават филиали, както и да организират подвижни форми за осигуряване на по-добро библиотечно-информационно обслужване на гражданите.
 
            Чл. 11. (1) Министерството на културата създава и поддържа публичен регистър на обществените библиотеки.
            (2) За вписване в регистъра по ал. 1 се подава заявление, придружено с документи, удостоваряващи изискванията по чл. 9, ал. 1.
 
 
 
 
Раздел ІІ
Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”
 
            Чл. 12. (1) Националната библиотека «Св. Св. Кирил и Методий» (наричана по-нататък Националната библиотека) е държавен културен институт с национално значение.
            (2) Националната библиотека е юридическо лице със седалище в гр. София.
 
Чл. 13. (1) Националната библиотека осъществява функциите по събиране, обработване, съхраняване и предоставяне за ползване на български и чуждестранни граждани печатни и други произведения, издадени на територията на страната.
(2) Функциите по ал. 1 са основни за Националната библиотека.
 
Чл. 14. Националната библиотека поддържа следните основни библиотечни колекции:
1. уникални колекции от български, славянски, ориенталски и други чуждоезични ръкописи, архивни документи, редки и ценни старопечатни книги;
2. колекции от специални издания (официални издания; картографски и графични издания, музикални издания и други);
 3. колекция от печатни и други произведения на българската книжнина по реда на Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения (Архив на българската книга);
4. представителна колекция от чуждестранна литература във всички области на знанието;
 5. колекция от публикации в чужбина на български език или свързани по съдържанието си с България, както и преводни издания на български автори, издадени в чужбина (Булгарика).
 
 Чл. 15. Националната библиотека осигурява достъп до:
1. библиотечните си колекции и бази данни на български и чуждестранни граждани, както и до библиотечните колекции и бази данни на други библиотеки чрез междубиблиотечно заемане на документи;
2. информация за библиотечния си фонд и за библиотечните фондове на други библиотеки в страната и чужбина чрез поддържане и ползване на каталози и бази данни.
 
Чл. 16. (1) Националната библиотека създава Българска национална библиография като:
1. изработва и предоставя за ползване на библиотеки, други институции и граждани в страната и чужбина библиографските записи на задължителните екземпляри, депозирани по реда на Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения;
2. предоставя на Националния статистически институт статистическите данни за издателската продукция в страната ;
3. сътрудничи на международни информационни издания и бази данни чрез предоставяне на библиографска информация.
(2) Националната библиотека публикува и разпространява националната библиография по ал. 1.
 
Чл. 17. Националната библиотека извършва:
1. реставрация и консервация на български, славянски, ориенталски и други чуждоезични ръкописи, архивни документи, редки, ценни и старопечатни издания с национално значение;
            2. научни и научно-приложни изследвания в областта на библиотекознанието, библиографознанието, книгознанието, архивистиката, реставрацията и консервацията на книжни материали и издава научна и научно-приложна литература.
           
            Чл. 18. Националната библиотека като национален представител на агенциите за присъждане на международни стандартни номера на книги, периодични издания и други видове документи определя международните стандартни номера за българските издания.
           
Чл. 19. Националната библиотека може да извършва и следните дейности:
1. координира развитието на автоматизираната библиотечно-информационна мрежа на обществените библиотеки;
2. предоставя консултантска и експертна помощ на библиотеки, други институции и граждани;
3. участва в международни организации и извършва международна дейност, свързани с библиотечното дело;
4. разработва и участва в национални и международни проекти и програми;
5. организира и провежда културни, образователни и информационни инициативи и прояви;
6. координира дейността по издирването и библиографирането на ръкописно-документалното наследство на територията на страната.
 
 
Чл. 20. (1) Националната библиотека се ръководи и представлява от директор.
(2) Директор на Националната библиотека може да бъде лице, което:
1. е български гражданин;
2. е с висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър” в областите „Хуманитарни науки” или „Социални, стопански и правни науки” или професионална квалификация по библиотечно-информационни науки;
3. има 5 години професионален опит на ръководна длъжност в библиотека;
4. е хабилитирано лице.
(3) Директорът на Националната библиотека не може да:
1. упражнява търговска дейност или да е управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик;
2. е член на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация;
3. упражнява свободна професия, с изключение на научна или преподавателска дейност или упражняване на авторски и сродни права.
(4) Директорът на Националната библиотека може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридически лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.
(5) Директорът на Националната библиотека може да участва в органите на управление на юридически лица с нестопанска цел, при сдружаване на културни институти, за което не получава възнаграждение.
(6) Директорът на Националната библиотека при осъществяване на функциите си, свързани с творческата дейност на библиотеката може да сключва договори със свързани лица по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
(7) Директорът на Националната библиотека се назначава от министъра на културата въз основа на конкурс, съгласно Кодекса на труда, за срок 5 години. Конкурсът се провежда след представяне на концепция по ред, определен в наредбата по чл. 5, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата.
           (8)При осъществяването на дейността си директорът се подпомага от Дирекционен и  Научен съвет.
 
 
            Чл. 21. Към Националната библиотека действа Специализиран научен съвет по библиотечно-информационни науки, чийто състав се утвърждава от Висшата атестационна комисия. 
 
Чл. 22. На длъжност библиотекар в Националната библиотека могат да бъдат назначени лица, които притежават:
1.      висше образование с образователно-квалификационна степен по библиотечно-информационни науки;
2.      професионална квалификация, придобита във висше училище, която включва най-малко 60 кредита в областта на библиотечно-информационните науки;
3. средно образование с професионална квалификация по библиотечно-информационни науки.
 
Чл. 23. Организацията, отчитането и анализа на творческата дейност в Националната библиотека се осъществява по реда на наредбата по чл. 14, ал. 5 от Закона за закрила и развитие на културата.
 
Чл. 24. Министърът на културата утвърждава правилник за дейността на Националната библиотека.
 
Чл. 25. Националната библиотека изготвя и публикува годишен отчет за своята дейност.    
 
 
Раздел ІІІ
Регионални библиотеки
 
 
Чл. 26. Регионалните библиотеки са юридически лица, които се създават, преобразуват и закриват с акт на Министерския съвет, по предложение на министъра на културата, съгласувано с областния управител след решение на общинския съвет, на чиято територия са седалищата.
 
Чл. 27. Регионалните библиотеки осъществяват функции на основна обществена библиотека на територията, определена с акта на учредяването.
 
            Чл. 28. Регионалните библиотеки изпълняват следните функции:
1. събират, съхраняват, организират и предоставят за ползване библиотечен фонд;
2. извършват библиотечно-информационно обслужване, включително и междубиблиотечно заемане и координират организацията на библиотечно-информационното обслужване на територията на региона;
3. поддържат архив на краеведския печат и литература и координират събирането, съхраняването, организирането и разпространението на краеведска информация и библиографията по краезнание;
4. осъществяват издателска дейност, изработват и разпространяват библиографски указатели, краеведски, информационни издания и други;
5. създават и развиват регионални автоматизирани библиотечно-информационни мрежи;
6. извършват координационна, експертно-консултантска и квалификационна дейност за библиотеките от региона;
7. организират и провеждат културно-образователни инициативи;
8. разработват и участват в програми и проекти;
9. оказват съдействие на общинската администрация при реализиране на културната политика в областта на библиотечното дело;
            10. събират и обработват статистическа информация и поддържат бази данни за библиотеките от региона.
 
            Чл. 29. (1) Регионалната библиотека се представлява и ръководи от директор, назначен от кмета на общината, на чиято територия е седалището, въз основа на конкурс, съгласно Кодекса на труда.
      (2) Директор на библиотека може да бъде лице, с висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър” по библиотечно-информационни науки и има пет години професионален опит в библиотека.
            (3) Условията и реда за провеждане на конкурса по ал. 1 се съгласуват с министъра на културата.
            (4) При осъществяването на дейността си директорът се подпомага от Дирекционен и Обществен съвет.
           
Чл. 30. На длъжност библиотекар в регионална библиотека могат да бъдат назначени лица, които притежават:
  1. висше образование с образователно-квалификационна степен по библиотечно-информационни науки;
2.      професионална квалификация, придобита във висше училище, която включва най-малко 60 кредита в областта на библиотечно-информационни науки;
3. средно образование с професионална квалификация по библиотечно-информационни науки.
 
            Чл. 31. Министърът на културата утвърждава правилник за дейността на регионалната библиотека, след съгласуване с кмета на общината, на чиято територия се намира седалището на съответната библиотека.
 
Чл. 32. Регионалната библиотека изготвя и публикува годишен отчет за своята дейност.
 
 
 
Раздел ІV
Общински библиотеки
 
Чл. 33. Общинските библиотеки са юридически лица, които се създават, преобразуват и закриват с решение на общинския съвет, съгласувано с министъра на културата.
 
Чл. 34. Общинските библиотеки са централни обществени библиотеки на територията на съответната община и изпълняват следните функции:
            1. събират, съхраняват, организират и предоставят за ползване библиотечен фонд;
            2. извършват библиотечно-информационно обслужване, включително и междубиблиотечно заемане;
            3. извършват краеведска дейност;
            4. участват в регионалните автоматизирани библиотечни мрежи;
            5. подпомагат читалищните библиотеки на територията на съответната община и си взаимодействат с други библиотеки и организации за изграждане на филиали или подвижни форми за библиотечно обслужване;
            6. участват в програми и проекти;
            7. организират и провеждат културно-образователни инициативи;
            8. оказват съдействие на общинската администрация при реализиране на културната политика в областта на библиотечното дело.
 
            Чл. 35. (1) Общинската библиотека се представлява и ръководи от директор, назначен от кмета на общината, въз основа на конкурс, съгласно Кодекса на труда.
      (2) ) Директор на библиотека може да бъде лице с висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър” или “магистър” по библиотечно-информационни науки и има три години професионален опит в библиотека.
            (3) Условията за провеждане на конкурса по ал. 1 се съгласуват с министъра на културата.
            (4) При осъществяването на дейността си директорът се подпомага от Обществен съвет.
 
Чл. 36. На длъжност библиотекар в общинска библиотека могат да бъдат назначени лица, които притежават:
1. висше образование с образователно-квалификационна степен по библиотечно-информационни науки;
2. професионална квалификация, придобита във висше училище, която включва най-малко 30 кредита в областта на библиотечно-информационните науки;
3. средно образование с професионална квалификация по библиотечно-информационни науки.
 
            Чл. 37. Общинският съвет приема правилник за дейността на общинската библиотека, по предложение на кмета на общината.
 
 
Раздел V
Читалищни библиотеки
 
Чл. 38. (1) Читалищните библиотеки са обществени библиотеки на територията на населеното място, изградени на принципите на близост, достъпност и оперативност на основното библиотечно-информационно обслужване на населението.Те се създават и функционират към народните читалища.
 (2) Читалищните библиотеки изпълняват следните функции:
             1. събират, съхраняват, организират и предоставят за ползване библиотечен фонд;
2. извършват библиотечно-информационно обслужване и осъществяват мобилни форми за библиотечно-информационно обслужване при необходимост;
            3. извършват краеведска дейност;
            4. участва в регионалните автоматизирани библиотечни мрежи;
            5. съдействат за повишаване на образователното ниво, продължаващото образование, информираността, качеството на живот, социалната интеграция и разширяване на електронния достъп до информацията.
 
Чл. 39. (1) Читалищната библиотека се ръководи от главен библиотекар.
(2) Главният библиотекар трябва да е лице с висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър” или “магистър” по библиотечно-информационни науки и една година професионален опит в библиотека.
(3) Главният библиотекар се назначава от читалищното настоятелство, съгласно Кодекса на труда.
(4) За читалищна библиотека с назначени на длъжност библиотекар по-малко от три лица, ал. 1 не се прилага.
 
 
Чл. 40. На длъжност библиотекар в читалищна библиотека могат да бъдат назначени лица, които притежават:
1. професионална квалификация, придобита във висше училище, която включва най-малко 30 кредита в областта на библиотечно-информационните науки;
2. средно образование с професионална квалификация по библиотечно-информационни науки.
 
     Чл. 41. Читалищното настоятелство приема правилник за дейността на читалищната библиотека.
 
 
Глава трета
НАЦИОНАЛНА МРЕЖА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ
 
Чл. 42. Обществените библиотеки си взаимодействат и функционират в Национална мрежа.
 
Чл. 43. (1) Националната библиотека изпълнява в Националната мрежа общонационални функции, свързани със събирането и съхраняването на националното книжовно културно наследство и достъпа до него като:
1. създава, разпространява и предоставя библиографска информация с национално значение;
2. изпълнява функциите на централна лаборатория за реставрационни и консервационни дейности за книжовното наследство;
3. извършва експертна оценка и контрол върху консервационни проекти за защитеното книжовно наследство;
4. координира дейността на библиотеките за защитата на книжовното наследство;
5. осигурява експертна и консултантска помощ по въпросите на защитата на книжовното наследство;
6. изпълнява функциите на национален информационен център за книжовното наследство, като отговаря за изработването на сводни описи на ръкописното книжовно наследство и ретроспективната национална библиография.
            (2) Националната библиотека е национален център на автоматизираната библиотечно-информационна мрежа на обществените библиотеки.
(3) Националната библиотека изпълнява функциите на национален център за отрасловата статистика за библиотеките в страната.
 
Чл. 44. Регионалните библиотеки, включени  в националната  мрежа са регионални центрове при изпълнение на функциите си по чл. 28, т. 2, 3, 5, 6, 8 и 10 и оказват съдействие на Министерството на културата за изпълнение на държавната политика в областта на библиотечното-информационното обслужване.
 
Чл. 45. (1) Общинските библиотеки, включени в националната мрежа са общински центрове при изпълнение на функциите по чл. 34, т. 2, 3, 4, 5, 6 и 8.
(2) Когато на територията на съответната община няма функционираща общинска библиотека нейните функции се изпълняват от читалищната библиотека, съгласувано с кмета на общината.
(3)В случаите по ал.2, когато на територията на една община има повече от една читалищна библиотека, библиотеката се определя на базата на Стандарт за библиотечно- обслужване.
 
Чл. 46. Читалищните библиотеки, включени в националната мрежа участват в автоматизираните библиотечни мрежи на територията на съответните община и област при изпълнение на функциите по чл. 38 ал. 2.
 
(2) Специализираната администрация в областта на книгата и библиотечното дело в Министерството на културата подпомага министъра на културата при осъществяването на стратегии, приоритети и програми, свързани с развитието на библиотечното дело.
 
 
Глава четвърта
НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ПО БИБЛИОТЕЧНО ДЕЛО
 
Чл. 48. (1) Към министъра на културата се създава Национален съвет по библиотечно дело като експертно-консултативен орган. В състава на съвета участват представители на обществените библиотеки, на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", на читалищата, на Министерството на културата, на Министерството на образованието и науката, на Министерството на финансите, на Националното сдружение на общините и на професионалното сдружение, осъществяващо дейност в областта на библиотечното дело.
(2) Дейността на Националния съвет по библиотечно дело се урежда с правилник, утвърден от министъра на културата.
 
Чл. 49. Националният съвет по библиотечно дело:
1. предлага на министъра на културата Стратегия за развитие на национална библиотечна мрежа;
2. координира дейността за развитието на библиотечните ресурси и библиотечно-информационното обслужване;
            3. разработва и предлага политики за гарантиране достъпа на гражданите до документи и услуги чрез утвържадане на ролята на библиотеките в информационното общество;
            4. предлага мерки за опазване и достъп до националното книжовно културно наследство;
            5. предлага на министъра на културата за утвърждаване на Стандарт за библиотечно-информационното обслужване;
            6. дава оценка за дейността на обществените библиотеки съгласно Стандарта за библиотечно-информационното обслужване и предлага мерки за постигане целите на библиотеките;
7. разработва и предлага проекти на нормативни актове.
 
Чл. 50. (1) Към общинския съвет, на чиято територия функционират обществени библиотеки се създава Общинска комисия за развитие на библиотечно-информационното обслужване на гражданите.
(2)Съставът на Общинската комисия по ал. 1 се определя с решение на общинския съвет.
(3) Общинската комисия създават условия и осъществяват контрол за развитието на библиотечното-информационно обслужване на гражданите.
 
Глава пета
БИБЛИОТЕЧНИ УСЛУГИ
 
Чл. 51. Обществените библиотеки предоставят основни и специализирани библиотечни услуги.
 
Чл. 52. (1) Основни библиотечни услуги са:
1. ползването на библиотечните колекции в библиотеката и извън нея;
2. предоставянето на вербална библиографска и фактографска информация;
3. достъп до собствени традиционни и електроннибази данни и Интернет достъп за образователни, социални и научни цели.
 (2) Основните библиотечни услуги се предоставят безвъзмездно.
 
Чл. 53. (1) Специализирани библиотечни услуги са:
1.      предоставяне на писмена библиографска информация;
2.      предоставяне на ретроспективни библиографски издирвания;
3.      доставка на библиотечни документи от страната и чужбина;
4.      достъп до външни мрежови ресурси и бази данни;
5.      копиране на библиотечни документи;
6.      публикуване на издания.
(2) Специализираните библиотечни услуги се предоставят възмездно.
(3) Размерът на таксите за предоставяне на специализирани библиотечни услуги се определят с тарифа на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, като постъпленията остават в съответната обществена библиотека.
 
            Чл. 54. Обществените библиотеки създават оптимални условия за предоставяне на библиотечни услуги на хора с увреждания, учащи се и социално слаби граждани, съгласно правила, приети от обществената библиотека.

Принтирай Изпрати на e-mail
обратно

Културен календар
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
цялата програма »
Конкурси/Обяви
(19.09 - 19.10.2018)
Министерството на културата обявява конкурсна сесия на тема: ,,Музеят като образователна среда“ »

(17.09 - 31.12.2018)
СПИСЪК НА КАНДИДАТИТЕ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРС ЗА ДЛЪЖНОСТТА „ЮРИСКОНСУЛТ” В ДИРЕКЦИЯ „АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ И ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ” »

виж всички »
Зала "Средец"
(14 - 30.09.2018)
Jewish Bulgaria – изложба с фотографии на Антони Георгиев »



виж всички »
 
© Министерство на културата на Република България, 2006 | Посещения: 119505269 Изработка : MediaPointDS