BG / EN | Начало | Карта на сайта | Контакти | RSS Сряда, 22.11.2017
 
       




















































ОТБЕЛЯЗВАМЕ 90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИМЕНИТИЯ СКУЛПТОР ИВАН НЕШЕВ

обратно

(18.04.2017)

На 20 април (четвъртък) от 18:00 часа в Галерия „Академия“ на ул. „Шипка“ № 1 се открива ретроспективна изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на изявения български скулптор и преподавател - професор Иван Нешев (1927 – 1987).

Иван Нешев следва в Държавната художествена академия в София в ателието по декоративно-монументална скулптура (1947–1953) под ръководството на проф. Любомир Далчев. Непосредствено след завършването си започва активно да участва в Общите художествени изложби на кавалетно изкуство и в Общите изложби по приложно изкуство. Работи на свободна практика и като учител по рисуване. „Подчертаната индивидуалност, чувството за конструктивно изграждане на формата и прецизността на младия скулптор привличат вниманието и скоро следват няколко награди на СБХ, за чийто член е приет през 1956”, пише изкуствоведът Ирина Мутафчиева. Заел вече място в художествения живот, през 1964 постъпва като хоноруван преподавател във ВИИИ „Н. Павлович“ към новооткритата в 1963/64 учебна година самостоятелна специалност „Промишлени форми“. След конкурс (1966) става редовен преподавател по дисциплината „Моделиране и пластичен етюд“. От 1972 е старши преподавател в катедрата, през 1980 е избран за доцент и през 1986 – за професор. 1983–1986 е заместник-ректор на института. От 1969 е преизбиран четири мандата за член на Управителния съвет на СБХ. Удостоен е с почетните звания „заслужил художник“ (1976) и „народен художник“ (1985). Един от основателите на специалността „Дизайн“, създател на адекватна методика за обучението по пластика на новия за времето тип български художници на предметната и пространствена среда. Успоредно с педагогическата си работа скулпторът развива активно творческата си дейност. В наследство оставя множество кавалетни творби, малки пластики, портрети, декоративни пластики към архитектурна среда, фигури за парково и градско пространство, монументи и мемориали. 





 

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ИВАН НЕШЕВ

 

Няколко месеца преди да ни напусне Иван Нешев ме покани да видя „Летящият Пегас“, който правеше за шосето край Благоевград. Не знам доколко му беше нужно някое чуждо мнение, но имах чувството, че авторът съзнаваше, че е направил нещо по-различно – не само за себе си, но и за българската скулптура. В съвременната девалвация и на естетически, и на организационни критерии е трудно да си представим реализацията на подобно произведение!? А преди него Иван Нешев вече беше създал и „Ден Първи“, и „Захари Стоянов“, и „Кольо Фичето“, и изключителната група в Преслав „Симеон и Книжовниците“, и, разбира се, цяла серия камерни пластики и портрети – някои в материал, други в гипс. Нешев постигна нещо изключително важно както за себе си като творец, така също и за нашата пластика – монументалност не изобщо, а синтез и развитие на нейните принципи на основата на българската традиция – от дърворезбата и каменната пластика, от това, което са съхранили нашите земи като духовно наследство, до архитектурата, шевицата и пластичния орнамент. Иван Нешев вижда формата в нейното движение и развитие в пространството – разбира пространството в неговия „позитивен“ и негативен строеж, но при всички случаи – от класическата завършеност на ранните работи – „Момичето с лента“ и „Лесовъдката“ до апокалиптичното въздействие на условно наречената серия „Човек и природа“ – лъха добротата и чистотата, романтичната поетика и човешката простота. Монументално, синтетично и внушително изкуство, постигнато в органично единство между идея, форма и духовна цялост. Нещо, което са успели да постигнат само малцина от големите ни монументалисти. Един могъщ монументализъм извън традиционната инерция, но запазвайки монументалността и простотата на принципа, съхранява усета си за човешки характерното, изпълва формата с много вътрешна енергия и духовен заряд и не на последно място – с последните си произведения отваря емоционално съдържателни посоки на границата между „отсам“ и „отвъд“ човека и природата.

Случайно или не, но през последните години, преди да ни напусне, идеята за полета беше обсебила скулптора. Произведения като „Майстор Манол“, „Икар“, „Летящата колесница“ и серията хора-птици като някакво предчувствие за полет и нови пространства... – Иван Нешев изпълни с духовната безбрежност на пластическата форма с много простота, човечност и сила.

Докато творецът е тук между земните привидности и страсти, той е един от нас. Дистанцията от времето, през което ни напусна, до днес – вече го поставя в друга съизмеримост – извън ежедневните мерки. Това, което навремето при Иван Нешев беше само изключителна скулптура, днес е част от големия път и опит на движението на българската пластическа култура. В определен смисъл днес преоткриваме истинския Иван Нешев – този, за когото и изкуството, и времето са работили и превърнали в трайна истина на духа.

 

Светлин Русев

 

април 2017

 

Изложбата ще може да се види до 7 май 2017 г.



Принтирай Изпрати на e-mail
обратно

Културен календар
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30      
цялата програма »
Конкурси/Обяви
(20.11 - 01.12.2017)
Министерство на културата обявява конкурс за заемане на длъжността „Старши експерт” в дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства” »

(14 - 28.11.2017)
Оперен фестивал „Афродита” в Пафос, 2018 г. »

виж всички »
Зала "Средец"
(06 - 25.11.2017)
ГАЛЕРИЯ „ВИДИМА” ГОСТУВА НА ГАЛЕРИЯ „СРЕДЕЦ” »



виж всички »
 
© Министерство на културата на Република България, 2006 | Посещения: 115930804 Изработка : MediaPointDS