BG / EN | Начало | Карта на сайта | Контакти | RSS Петък, 18.08.2017
 
       


















































ТВОРЦИ ОТ РАЗЛИЧНИ ПОКОЛЕНИЯ И СФЕРИ НА ИЗКУСТВОТО СЕ СЪБРАХА ЗАЕДНО В ЧЕСТ НА КОНСТАНТИН ПАВЛОВ

обратно

(11.04.2017)

Галерия „Средец” на Министерството на културата се оказа тясна снощи за многобройните приятели и ценители незабравимия поет Константин Павлов и неговото творчество. Не са толкова чести случаите, в които за да почетат автор от една сфера на изкуството се събират творци и приятели от толкова много области – кино, театър, телевизия, изобразително изкуство, журналисти, издатели, общественици, изкуствоведи. Сред публиката бяха и министърът на културата Рашко Младенов и зам.-министър проф. дфн Боряна Христова.







Поводът за поетичната вечер бе новото издание на книгата „Записки. 1970 – 1993” от Константин Павлов (1933-2008), както и 84 години от рождението на поета. Книгата и творческата му съдба представи издателят от „Факел Експрес” Георги Борисов, а в артистичното четене на части от записките взеха участие актьорите Валентин Ганев и Руси Чанев.

 



В словото си Георги Борисов обърна внимание на три неща. „Първо – книгите на Константин Павлов свършване нямат. И докато още беше жив, с единия крак в утробата на кита и след това, когато се потопи в света на мълчанието, та до днес, девета година след смъртта му, тези книги не спират сами да се пишат и самоиздават. И последното тире да изчегъртаме от паметника му, пак ще изпадне, ще долети от нищото някоя току-що написана страница. Необяснима е тая магия и преображение на словото, което сякаш се самозаражда и заживява свой собствен живот. Имаме немалко такива примери в нашата история и преди Констатин Павлов, но Константин Павлов е последният. Все по-далечна, уви, става сянката му, но и все по-висока. И това не е зрителна измама, а явление небесно, което тепърва ще си търси името. Второ. Както и да ги наричаме – максими или афоризми, опити или изповеди, изречения, наблюдения и така нататък, записките на Константин Павлов, вече наречени от него именно така, са не толкова смайващи със своята дълбочина и простота прозрения, нито пък акробатични автокоментари на художествените му текстове, колкото цели самостоятелни стихотворения и поеми. С тях поетът като че ли изобретява свой нов жанр, свой нов шифър и към тайнствената природа на собственото си творчество, и към всичко онова, което ни заобикаля и съпътства – време и слово; дух и памет; вина и възмездие. Затова, мисля си, онзи, който ще пристъпи към следващото им издание, трябва непременно да включи и събраните стихотворения на поета към тях. Само така утрешният читател на Константин Павлов ще успее да си проясни и обясни донякъде образа на един от най-наразгадаемите пришълци в космоса на българската народна песен и световната поезия. И накрая – трето. Това трето, допълнено издание на „Записките”, беше повикано на бял свят от Мария – съпругата на поета. „Не ме вика Коцето и това е”, все ще изохка, като се съберем, тя. Е, като не те вика, Мими – отговарям й аз сега, ето, че ти го повика. Благодаря ти! Мими и Доди – дъщерята на Коста, бяха и са, неговите добри духчета. Така ги нарече веднъж самият той. Друг такъв добър и верен дух с десетилетия беше художникът на това великолепно издание Светлин Русев. Мнозина не знаят, но на Светлин българската поезия дължи ред свои образци.” За него, както и за всички, работили по изданието, бяха благодарностите на Георги Борисов.







Валентин Ганев бе подбрал да представи откъси от книгата на тема „Съпричастието” и „Киното”. Руси Чанев отбеляза, че е селектирал такива откъси, които по-късно читателите могат сами да пренаредят по свое усмотрение, подобно на произведение на съвременното изкуство, представляващо пъзел с пирамидки, и в това се крие уникалността на изданието.

По идея на Руси Чанев Георги Борисов рецитира „едно негово дълго изречение в рими”, озаглавено „Надпреварване”, в памет на Константин Павлов, а накрая, извън сценария, критикът Никола Иванов прочете думи и стихотворение за Никола Фурнаджиев, написани на ръка от големия поет Константин Павлов по повод отличаването му с едноименната Националната награда за поезия през 2000 г. Стихотворението се казва „Следа”.

На събитието в галерия „Средец” присъстваха Светлин Русев, Георги Йорданов, Вълчо Камарашев, Нешка Робева, Филип Трифонов, Людмил Стайков, Иван Павлов, Александър Донев, Божидар Манов, Станислав Памукчиев, Иво Хаджимишев, Калин Донков, Бойко Ламбовски, Васко Жеков, Николай Стоянов, Ива Йолова, Мирела Иванова, Васил Балев и много други творци и приятели на поезията.

„Записки. 1970 – 1993” съдържа 60 нови фрагмента и множество факсимилета на записките с почерка на големия ни поет. Оформлението е на Светлин Русев. Изданието включва записките, правени от Константин Павлов в две тетрадки с твърди корици - голяма и малка. Някои от тях са нахвърляни на отделни листове, грижливо запазени от съпругата Мария Павлова, други са преписвани или правени от нея под диктовката на поета. Основната част от тези записки, подбрани и подредени от автора им, излезе през 2000 г. в издателство „Жанет 45”. Сега изданието е леко допълнено.

 



Принтирай Изпрати на e-mail
обратно

Културен календар
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      
цялата програма »
Конкурси/Обяви
(17.08 - 19.09.2017)
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТТА „ДИРЕКТОР” НА СИМФОНИЕТА - ШУМЕН »

(16.08 - 19.09.2017)
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТТА „ДИРЕКТОР” НА СИМФОНИЕТА - ВРАЦА »

виж всички »
Зала "Средец"
(01 - 31.08.2017)
Министерството на културата представя фотоизложбата Пещера "Магурата" - легенди от праисторията »



виж всички »
 
© Министерство на културата на Република България, 2006 | Посещения: 114829252 Изработка : MediaPointDS