BG / EN | Начало | Карта на сайта | Контакти | RSS Петък, 03.12.2021
 
       








































































ИЗКЛЮЧИТЕЛEН УСПЕХ НА БЪЛГАРСКАТА ИЗЛОЖБА В ЛУВЪРА

обратно

(14.04.2015)

   При изключителен интерес тази вечер в Лувъра в Париж се откри изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България”.
   Министър-председателят Бойко Борисов по време на официалното откриване заяви, че България влиза за първи път в Лувъра по този величествен начин и министърът на култура Вежди Рашидов е вдигнал летвата много високо с тази изложба.
   България се връща от изолацията, в която беше изпаднала година и половина, на мястото на уважавана държава в Европа, отбеляза премиерът Бойко Борисов. По думите на българския премиер изложбата и фактът, че Музеят „Лувър” отваря врати за нея, показва и уважение към България, респект към това, което се прави у нас, към културата ни.
  

   „Видяхте - едновременно и президентът Оланд, и премиерът Валс, и бившият президент Саркози декларираха колко важна и стабилна, колко добър партньор е България като страна. Сега трябва да дойдат повече инвеститори и да станем една средноевропейска държава, каквато реално сме и каквато можем да бъдем, с общи усилия“, заяви министър-председателят. Премиерът Бойко Борисов добави още, че ще се водят разговори и в България да бъде направена изложба от „Лувър“-а, като тя ще бъде експонирана в новата ни Национална галерия „Квадрат 500” в София.
   Влизайки в тази сграда, влизаме в историята на световната култура и вече сме признати за световно значима държава в културната сфера“, допълни от своя страна министърът на културата Вежди Рашидов. „Притежаваме истински шедьоври. Ние сме народ, който лежи върху няколко култури. Трябва да се гордеем с нашето наследство и да имаме повече самочувствие“, подчерта по време на откриването министър Рашидов, като отбеляза, че за изложбата ни вече има и други покани.
   С нашата експозиция ние не просто излагаме шедьоври в крилото „Ришельо” на Лувъра, но на практика ние влизаме и в световната културна история. Оттук нататък трябва да знаем, че с нашата култура сме равни с водещите нации в света, изтъкна още Вежди Рашидов. В заключение министър Рашидов специално благодари на президента на Музея „Лувър” г-н Жан-Люк Мартинез, на българските музеи и на екипа от български и френски куратори и специалисти, които направиха всичко възможно за подготовката и експонирането на тази наистина уникална изложба, която ще бъде видяна и оценена по достойнство от милиони посетители от цял свят. 
  

   На официалното откриване на изложбата ни в Лувъра тази вечер присъстваха български и френски министри, видни интелектуалци, общественици и дипломати. Сред официалните гости бяха и генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, както и световноизвестната певица с български корени Силви Вартан.
Министър Вежди Рашидов по-рано днес подари на президента на Френската република Франсоа Оланд и на премиера Валс по един уникален илюстрован албум от лимитирана серия за Панагюрското златно съкровище, което е включено в изложбата "Епопеята на тракийските царе -археологически открития в България”.

   Информация за изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” 
   Най-значимата българска културна проява в чужбина през 2015 г. е откриването в Музея „Лувър” на представителната изложба, посветена на тракийското изкуство и археологическите колекции от България.
   Изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” се провежда под патронажа на Бойко Борисов, министър – председател на Р. България.
Подготовката на експозицията започна през 2012 г. благодарение на усилията на министър Вежди Рашидов, който сключи петгодишно споразумение с Музея „Лувър” за развитие на съвместно сътрудничество в областта на културата, науката и изкуството. Договорът за реализиране на изложбата беше подписан от министъра на културата и президента на Лувъра през м. декември 2014 г. 
   Изложбата е съвместен българо-френски проект, като научната концепция и подборът на експонатите са направени от следните трима френски и двама български учени:
Главен куратор: г-н Жан-Люк Мартинез, президент – директор на Музея Лувър. Куратори от българска страна: проф. д-р Тотко Стоянов от катедра „Археология” към Софийския университет „Св. Климент Охридски” и доц. д-р Милена Тонкова, ръководител на департамент по тракийска археология в Националния археологически институт с музей при БАН. Куратори от френска страна са: д-р Александър Баралис от департамента за Гръцко, етруско и римско антично изкуство в Музея Лувър и д-р Негин Матьо, ръководител на отдел в дирекция "Научни изследвания и колекции" в Музея „Лувър”.
   В изложбата участват 1629 експоната от 17 български музея и 20 експоната от Лувъра и 11 други културни института, сред които Британският музей и Музеят Прадо. Основен акцент в експозицията е шедьовърът на античната скулптура – бронзовата портретна глава на тракийския цар Севт III от фонда на Националния археологически инстутут с музей при БАН. За пръв път при представянето в чужбина на представителна изложба от този ранг равностойно ще присъства българският език - всички въвеждащи надписи в залите ще бъдат на френски, български и английски.
   Експозицията е разположена в четири последователни зали в крило „Ришельо” и ще може да бъде видяна от най-многобройната музейна публика в света в периода от 16 април до 20 юли 2015 г.
   Тракийското изкуство ще бъде показано този път по един неповторим начин като разказ за непознатото Одриско царство, неговите съкровища, владетели, ежедневен живот и съседи. Карти и текст въвеждат в историческото развитие и географското местоположение на Древна Тракия и нейната ранна история. Очертани са границите на първата и втората Одриска държава, както и земите на гети и трибали, отбелязани са и гръцките колонии по тракийското Черноморско и Егейско крайбрежие, присъстват съседите на траките – перси, гърци, македонци и скити.
   Преди да пристъпи в залите, в които са експонирани археологическите находки от българските музеи, зрителят ще премине през зала І, в която са представени гръцки вази и живописни платна, разказващи митологичния епос на Древна Тракия –– чрез историята на Орфей и цар Резос, както и тази на нейните митични царе Терей, Ликург, Диомед.
В зала ІІ са разположени свидетелствата за издигането около 470 г. пр. Хр. на тракийска аристокрация, разполагаща с невиждано до този момент богатство - това са гробните дарове от богатите погребения на тракийски аристократи, скрити под надгробни могили, понякога с внушителни размери. В Лувъра те са показани с инвентара на погребението на знатна тракийка от могилата Мушовица от некропола при Дуванлий, както и от известните войнски погребения от Калояново-Чернозем от същия некропол и от Златиница-Маломирово. Там са показани и украшения и тоалетни принадлежности, сервизи за вино, оръжия и предпазно въоръжение.
   В зала ІІІ за първи път в чужбина ще бъде представен целият инвентар от царската гробница на Севт ІІІ, открит в могилата “Голяма Косматка” край Казанлък. Портретната глава на царя заема централно място на ходовата линия на експозицията, което дава възможност да бъде видима от всички зали. Златният венец, златната чаша и апликации за конска амуниция, шлемът и съдовете с посвещението на Севт, оръжията на царя, сред които и великолепният железен меч със златни инкрустирани орнаменти, са експонирани в околните витрини и са акцент на изложбата.
   В зала ІV присъстват различни тематични фокуси на изложбата. Тракийският град – като занаятчийски и търговски център (Пистирос), или като царски град (Севтополис), е представен чрез каменните надписи на гръцки език на неговата администрация. Чрез различни експонати – керамични съдове, фибули и занаятчийски инструменти, е загатнат всекидневният живот в тези градски центрове. Представителната царска власт и търговските контакти на Одриското царство са илюстрирани с монетите на тракийските царе, както и с откритите на тяхната територия монети на македонските владетели и на крайбрежни гръцки градове.
   Друг тематичен кръг на изложбата е посветен на културата на гети и трибали чрез находки от гетската столица Хелис и нейния царски некропол (златните дарове от Голямата могила при Свещари). Тук са експонирани известните съкровища от Борово и Летница, съдове от Рогозенското съкровище, както и златният лавров венец и прочутият наколенник от Могиланската могила във Враца, който в продължение на 7 месеца беше реставриран в Лабораторията на Националния археологически институт с музей при БАН. В централната част на залата блести златното съкровище от Панагюрище, представящо не само богатството на тракийските царе от второто Одриско царство, но и Тракия като част от голямото семейство на елинистическия свят. В тази зала е отредено и специално място на гръцките колонии от Черноморското крайбрежие, чиято култура е в неизменна връзка с развитието на Тракия. Рисувани гръцки съдове, накити, теракоти представят щрихи от историята на Одесос, Месамбрия и Аполония от времето на най-големия разцвет на Тракия. Своеобразна кулминация на повествованието в зала ІV е темата за тракийската религия – представени са съдове, апликации за конска амуниция и златни пръстени-печати с митологични персонажи, сред които се откроява образът на тракийския аристократ – конник.
   Дейностите по цялостната организация на българското участие се осъществяваха под ръководсттвото на проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. Значителен принос за осъществяване на изложбата оказаха и редица служители на Министерство на културата на Р. България и Френския институт в България, като следва специално да бъдат отчетени усилията на г-н Давид Вейзман, културно аташе на Франция и Екатерина Джумалиева, координатор на изложбата от българска страна.
Представителният каталог на изложбата съдържа 320 стр. и включва 250 снимки на българските фотографи Тодор Димитров и Красимир Георгиев. Над 60 автори участваха в изготвянето на статии, текстове, анотации и карти, сред които 39 са българи – археолози, историци, изкуствоведи - изследователи на тракийската култура. На корицата на каталога, поканите и плакатите на изложбата е уникалното изображение на Севт III, заснето от Иво Хаджимишев.
   На 15 април 2015 г. ще се проведе и специално, второ откриване на изложбата, на което са поканени всички директори на музеи, предоставили свои експонати за участие в изложбата, археолозите, открили знаковите находки през последните години и спонсорите, които дадоха своята подкрепа за консервация и реставрация на движимите културни ценности, съпътстващата рекламна кампания на културното наследство на страната ни и предстоящото гостуване на две изложби от Лувъра в РАМ - Пловдив и НАИМ – БАН в София.

   Българските музеи, предоставили експонати за изложбата:

Национален исторически музей
Национален археологически институт с музей – БАН
Регионален археологически музей – Пловдив
Регионален исторически музей – Враца
Регионален исторически музей – Варна
Регионален исторически музей – Бургас
Регионален исторически музей – Русе
Регионален исторически музей – Ловеч
Регионален исторически музей – Шумен
Регионален исторически музей – Хасково
Исторически музей "Искра" – Казанлък
Музей "Старинен Несебър" – Несебър
Археологически музей – Септември
"Музеен център" – Созопол
Исторически музей – Исперих
Историческия музей – Карнобат
Исторически музей – Стрелча.

   В изложбата са включени и 20 експоната от колекциите на Лувъра, Британския музей, музеите в Неапол и Бари, Глиптотеката Ни Карлсберг в Копенхаген, музеят Прадо, Френската национална библиотека и др.




Принтирай Изпрати на e-mail
обратно

Културен календар
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 31    
цялата програма »
Конкурси/Обяви
(01.2021 - 31.12.2022)
Протокол №1 от заседание на комисия, определена със Заповед №РД9К-518/25.11.2021 г. на министъра на културата за провеждане на процедура за подбор на двама външни членове на одитния комитет на Министерство на културата »

(25.11.2021 - 31.12.2022)
ПРОТОКОЛ ОТ ПРОСЛУШВАНЕТО ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УЧАСТНИЦИ В ПРОГРАМАТА ПО ОПЕРНО ПЕЕНЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ – РИМ ЗА 2022 ГОДИНА, ПРОВЕЛО СЕ НА 25 НОЕМВРИ 2021 ГОДИНА В МУЗЕЯ „БОРИС ХРИСТОВ“ »

виж всички »
Зала "Средец"
(24.11 - 08.12.2021)
Галерия "Средец" отлага откриването на изложбата заради трагичния инцидент на 23.11.2021 г. »



виж всички »
 
© Министерство на културата на Република България, 2006 | Посещения: 155940224 Изработка : MediaPointDS